Решение № 55 от 19.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Варна, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20253110204013 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

То е образувано по жалба на М. Р. П. с ЕГН ********** от ***обл.Варна, чрез адв.Б. К., АК Бургас против НП № 9302/24.04.2025 г., издадено от и.д. началник отдел „Оперативен контрол и контрол на републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ.

С жалбата се моли да бъде отменено издаденото наказателно постановление като се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно, издадено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон.Твърди се, че АУАН и НП е издадено в нарушение на чл.42 т.5, чл.57 ал.1 т.5 и чл.53 ал.1 от ЗАНН; че АНО неправилно е приложил материалния закон и неправилно е квалифицирал деянието, като се твърди, че задължението за снабдяване извънгабаритните превозни средства с разрешителни е на собствениците на съответните ППС или лицата, които извършват превозите, а не на водачите на същите.Навеждат се доводи за липса на мотиви относно определяне размера на наложеното наказание с чл.27 ал.1 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, не се представлява.Депозирана е молба от адв.К., АК-Бургас, с която се поддържа жалбата, моли се за отмяна на НП, излага се становище по същество на делото.

Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител - юрисконсулт. Оспорва жалбата и счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения 1 акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи следните правни изводи:

От фактическа страна:

На 26.03.2025 г. в 14:40 часа "на път II-29, км 14+200 на отбивна площадка след разклона за с.Зорница в посока гр.Добрич-гр.Варна, св.Е. Г., инспектор в АПИ,АРОК спрял за проверка съчленено ППС с 5 оси- МПС с 2 оси марка Скания, модел Р560 с рег.№*** и полуремарке с 3 оси с рег.№***, управлявано от М. Р. П.. В хода на проверката е установено, че водачът извършва превоз на пшеница, видно от експедиционна бележка № 51213/26.03.2025 г. без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

При измерване с техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел РW-10 № К0200009 и ролетка № 1305/18/ (5 м) е констатирано следното: 1.При измерено разстояние между осите1,40 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 31,700 т при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл.7 ал.1 т.3 б.“б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), като превишението е с 7.700 т.

Съгласно чл.3 т.2 от Наредбата при превишаване на максимално допустимите норми по чл.7, ППС е тежко.

При тези данни на същата дата 26.03.2025 г. св.Г. съставил на жалбоподателя АУАН № 0010805 за извършено нарушение на разпоредбите на чл.26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б", чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г. Като доказателства към акта за административно нарушение били приложени копия от талони, част 2, пътен лист, кантарна бележка, трудов договор.

АУАН бил съставен в присъствието на жалбоподателя,връчен му и бил препис от него, като водачът не е вписал възражения.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били направени възражения.

Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което за нарушение на чл.

26, ал. 2, т. 1, б "а", предл. 2 от Закон за пътищата вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б "б", чл. 8, ал. 1 и чл.

37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закон за пътищата.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите Е. Г. и Б. В., заявление за проверка № 000029-30193/10.06.2024 г. на БИМ,ЕО сертификат за одобряване на типа № ТСМ 128/04-4103, РЕВИЗИЯ 2,Сертификат за проверка на ЕС на везни с неавтоматично действие от Чешки институт по метрология,ЕО декларация за съответствие,протокол за проведено обучение, сертификат за съответствие DIN 50049-2.1, протокол за измерване на превозно средство № 0000013/2025 г.копия на талони на автомобил 2 с рег.№***, рег.№***, собственост на „Транс груп България 1“ ООД,пътен лист № 036597/26.03.2025 г.,експедиционна бележка № 51213/26.03.2025 г., Заповед № РД-1196/29.01.2025 г., Заповед № РД-11-97/29.01.2025 г.,издадени от председателя на УС на

АПИ.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

По същество е основателна.

НП е издадено от компетентен орган – и.д. началник отдел „Оперативен контрол и контрол на републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ Варна. АУАН също е съставен от компетентно лице, въз основа на Заповед № РД11-96/29.01.2025 г., Заповед № РД-11-97/29.01.2025 г.,издадени от председателя на УС на АПИ.

Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б "а", предл. 2 от ЗП - за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.

Наредбата в чл. 7, ал. 1, т. 3, б "б" предвижда, че сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е: над 1, 3 m-24 t.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата.

Съгласно чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал.

1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.

С Тълкувателно постановление № 2 от 8.10.2025 г. по тълк.д. № 5/2023 г. на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на Върховния административен съд е прието, че когато едно физическо лице управлява извънгабаритно или тежко ППС, т. е. осъществява неговото фактическо управление по силата на трудов договор, сключен със собственика на ППС или превозвача, то няма задължение да поиска от собственика на пътя или от администрацията, управляваща пътя, на основание чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, да бъде издадено разрешение за движението на ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, съгласно чл. 8, ал. 2 или да заплати съответната такса в случаите на чл. 14, ал. 3 от 3 наредбата. След като такъв водач на ППС не е задължен да подаде заявление за издаване на разрешение за осъществяване на движение на ППС от посочената категория, той не следва да носи отговорност по чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата. Противното би означавало водачът на ППС, работещ по трудов договор като водач на ППС, да носи административнонаказателна отговорност за виновното поведение на друго лице - на неговия работодател - собственик на ППС или превозвач (физическо лице или юридическо лице), който не е поискал и не е получил необходимото разрешение. Това би противоречало на основания принцип, визиран в разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания

(ЗАНН), според който административнонаказателната отговорност е лична и всеки отговаря за собственото си виновно поведение.

От изложеното следва, че водачът на извънгабаритно и/или тежко ППС, когато не е собственик на същото или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза, а извършва единствено фактическите действия по неговото осъществяване въз основа на задълженията си по трудов договор, сключен с някое от тези лица, следва да отговаря само по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП за допуснато нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП и не носи отговорност по чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗП.

Когато водачът на извънгабаритното и/или тежко ППС е и собственик на същото или извършва превоза в качеството си на лицензиран превозвач, при допуснато нарушение на чл.

26, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗП следва да понесе административнонаказателна отговорност на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП.

Действително, в разпоредбата на чл. 37 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ е предвидено съответните служби за контрол на Министерство на вътрешните работи и Агенция "Пътна инфраструктура" да спират и извършват проверка на спрелите и навлезлите в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки ППС, както и да съставят актове на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица извършили визираните в същата норма нарушения. От това не следва изводът, че на всички от така посочените лица, включително и на водача, когато не е собственик на същото или не е лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза, следва да бъдат съставени актове за допуснато нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗП.

От приложените по делото доказателства не се установява въззивникът да е собственик на посоченото пътно превозно средство или да има качеството на лицензиран превозвач, осъществяващ процесния превоз. Поради това, след като за водача на ППС е предвидена изрично административнонаказателна отговорност съобразно разпоредбите на ЗДвП, няма как същият да е субект на нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2 от Закона за пътищата, респ. да му бъде наложено наказание по чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗП. Водачът на извънгабаритно и/или тежко ППС, когато не е собственик на същото или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза, а извършва единствено фактическите действия по неговото осъществяване въз основа на задълженията си по трудов договор, сключен с някое от тези лица, следва да отговаря само по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП 4 за допуснато нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и не носи отговорност по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2 от ЗП.

Поради това незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника на основание чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2 от ЗП, което е основание за отмяна на процесното наказателно постановление.

Съгласно чл. 177, ал. 3 ЗДвП водач се наказва с глоба 3000 лв., който, без да спазва установения за това ред:управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството;навлиза след пътен знак, забраняващ навлизането на моторно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос над означените.

Както бе посочено по- горе в чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата предвижда във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" да проверяват навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, както и да съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката е установи, че /движението се извършва без разрешително. Разпоредбата на чл. 167, ал. 3, изр. второ от ЗДвП също посочва, че общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция "Пътна инфраструктура".