Определение № 1747 от 07.07.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1747 гр. София, 06.07.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Николай Ст. Метанов като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20221000501812 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от Д. К. Д. против решение от 17.02.2022 година, В ЧАСТТА, имаща качеството на определение, постановено по в.гр.д.№ 2035/2021 г. по описа на Софийски градски съд, гражданско отделение, II-A състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Д. К. Д. срещу действия на ЧСИ по извършване опис на недвижим имот на 19.11.2020 година.

Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е неправилно, тъй като правото на принудително изпълнение може да бъде упражнено само срещу лицето, което изпълнителния лист сочи като длъжник.

Съдебният изпълнител предприема изпълнение върху недвижим имот, започващо с опис след като се увери, че той е бил собственост на длъжника в деня на налагане на възбраната, който съвпада с вписването и. Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба М. М. К. не е депозирала писмен отговор.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Производството по в.гр.д.№ 2035/2021 година по описа на Софийски 1 градски съд е образувано по жалба на И. К. Д. и Д. К. Д. срещу извършен опис на недвижим имот от 19.11.2020 година.

Предмет на настоящето производство е жалбата на Д. К. Д. срещу извършен опис на недвижим имот от 19.11.2020 година.

Жалбата е подадена на 23.11.2020 година в предвидения от закона срок.

В жалбата си същата излага, че не е длъжник по изпълнителното дело и се противопоставя на незаконните действия на съдебния изпълнител като моли да се отменят извършените незаконни действия.

Ответникът по жалбата М.К. не е изразила становище по жалбата.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното изпълнително дело №20188560401873 на ЧСИ Б. Б., рег. №*** с район на действие СГС е видно, че същото е образувано по молба на М. М. К. по издаден изпълнителен лист срещу Д. А. В. и И. К. Д. за заплащане на сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, ведно със законната лихва за периода от 09.05.2016 година до окончателното изплащане на задължението.

Към това изпълнително дело е присъединено изпълнително дело №20178380400030 по описа на ЧСИ М. Б. , въз основа на приложен изпълнителен лист издадена на 23.12.2016 година, на основание съдебно решение по гр.д.24755/2016 година, като по това дело е наложена възбрана върху ½ ид.ч. от недвижимо имущество, в съсобственост с Д. К. Д., а именно:

УПИ , за който е отреден парцел XV-1778 от кв.девет по плана на с.Лозен, целият с площ от 990 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда.

Налагането на възбраната се установява от представеното искане за вписване на възбрана по изпълнително дело №20178380400030 по описа на ЧСИ М. Б. и отразеното официално удостоверяване, че същото е вписано на 13.03.2017 година.

Видно от представеният протокол за опис на недвижимо имущество, същият е извършен на 19.11.2020 година, тъй като страните по изп.дело, съсобственикът – недлъжник и присъединените по право взискатели са редовно уведомени, като присъствуват взискателя, И. К. Д., Д. К. Д. и вещо лице Б..

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни 2 изводи:

Съдебната практика приема, че в процесуалния закон/ГПК изрично и изчерпателно са уредени подлежащите на обжалване пред съда действия на съдебния изпълнител в индивидуалното принудително изпълнение по ГПК и основанията за тяхното обжалване: в разпоредбите на чл. 435 от ГПК, чл. 462 ГПК, чл. 521, ал. 3 ГПК, чл. 527, ал. 4 ГПК и чл. 527, ал. 1 и ал. 3 ГПК, като е недопустимо разширителното им тълкуване.

Процесуалната легитимация се определя от качеството страна в изпълнителния процес, поради което правото на жалба да обжалват действията на съдебния изпълнител е предоставено на страните в изпълнителния процес-длъжник и взискател и същите са процесуално легитимирани в посочените изчерпателно изброени хипотези. Правата на трети лица, които не са страни в изпълнителния процес също могат да бъдат нарушени от незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, но законът изрично е уредил случаите и предпоставките, при които може да бъде упражнено правото на защита.

Предвидената в хипотезата на нормата на чл. 435, ал. 4 от ГПК форма на защита е срещу процесуалната незаконосъобразност на изпълнението чрез обжалване действията на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението върху вещи, които се намират във владение на тези лица. Извършването на опис и насрочването на публичната продан са действия по насочване на изпълнението, поради което жалбата на третото лице, нямащо качеството длъжник е процесуално допустима.

Безспорно е по делото, че изпълнението е насочено върху ½ ид.част от недвижимия имот, че възбраната е наложена върху ½ ид.част от имота, собственост на длъжницата Ирена Д., както и, че в случаите на съсобственост описът се извършва върху целия имот, а се продава само идеалната част, която е възбранена.

Видно от твърденията в жалбата на Д.Д. е, че същата обжалва извършеният опис с твърдения, че целият имот е нейна собственост, както и, че сутеренния етаж от двуетажната къща, находяща се в с.Лозен е жилището, в което същата живее.

За допустимостта на обжалването и активната процесуална легитимация на жалбоподателя е необходимо да са налице твърдения в жалбата за 3 качеството на третото лице като владелец на вещта и за идентификацията му на лице, което не е обвързано от изпълнителния лист. Въпрос по основателността на жалбата е доказването на правнорелевантните факти, съобразно чл.435, ал.4, изр.второ, а именно ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната. Дали тези правнорелевантни факти са възникнали в обективната действителност е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на жалбата, с оглед употребения от законодателя глагол „уважава“.

Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия чрез произнасяне на акт по съществото на спора.

Водим от горното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ решение от 17.02.2022 година, В ЧАСТТА, имаща качеството на определение, постановено по в.гр.д.№ 2035/2021 г. по описа на Софийски градски съ д , гражданско отделение, II-A състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Д. К. Д. срещу действия на ЧСИ по извършване опис на недвижим имот на 19.11.2020 година и ВРЪЩА на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4