Решение № 762 от 11.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 762 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20251000501341 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК –Въззивно обжалване.

Въззивното производство е образувано след постановяване на решение № 158 от 10.01.2025 г. по гр.д. № 20211100111056 по опис на СГС за 2021г., с което първоинстанционният съд,

ОСЪЖДА „ГК България“ ЕАД, с ЕИК 202380539, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Александър Малинов“ №45 ДА ЗАПЛАТИ на С. Т., личен номер: ********** и А. Т., с личен номер: **********, граждани на Република Турция, и двамата с адрес: ***, Турция, 16 500 евро (по ½ от тази сума за всеки от ищците), ведно със законна лихва върху тази сума, считано от дата на предявяване на иска 09.09.2021г. до окончателното изплащане на задължението, дължима след разваляне на Предварителен договор № 106288 от 10.07.2015 г. за продажба на жилищен обект, на основание основание чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД 37 810 евро (по ½ от тази сума за всеки от ищците) , ведно със законна лихва върху тази сума, считано от дата на предявяване на иска 09.09.2021г. до окончателното изплащане на задължението, дължима след разваляне на Предварителен договор №109531 от 10.01.2016 г. за продажба на жилищен обект, дължима след разваляне на договора 1

ОТХВЪРЛЯ главния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД за осъждане на „ГК България“ ЕАД да заплати разделно и по равно на С.

Т. и А. Т. сумата 49 690 евро, представляваща заплатена сума по Предварителен договор от 06.06.2016 г . за продажба на жилищен обект апартамент в блок Т2 „Пирин“ по твърдението им, че подлежи на връщане след разваляне на договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 09.09.2021г. до окончателното плащане, и се произнася по евентуално заявената претенция за същата сума, и

ОСЪЖДА „ГК България“ ЕАД, с ЕИК 202380539, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Александър Малинов“ №45 ДА ЗАПЛАТИ на С. Т., личен номер: ********** и А. Т., с личен номер: **********, граждани на Република Турция, и двамата с адрес: ***, Турция, сумата 49 690 евро, представляваща цена по Предварителен договор от 06.06.2016 г . за продажба на жилищен обект апартамент в блок Т2 „Пирин“, платена без основание по нищожен предварителен договор от 06.06.2016г. ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 09.09.2021 г. до окончателното плащане, на основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „ГК България“ ЕАД, с ЕИК 202380539, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Александър Малинов“ №45 да заплати разделно на С. Т., личен номер:********** и А. Т., с личен номер: **********, граждани на Република Турция, и двамата с адрес: ***, Турция, по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД, сумата от по 150 евро за всеки един от тях, представляваща платено без основание, в полза на ответника, адвокатско възнаграждение на 12.11.2019 г., като част от общо претендираната сума от 3000 евро.

ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 82 ЗЗД, за осъждане на „ГК България“ ЕАД, с ЕИК 202380539, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Александър Малинов“ №45 да заплати разделно на С. Т., личен номер:********** и А. Т., с личен номер: **********, граждани на Република Турция, и двамата с адрес: ***, Турция обезщетение за вреди от неизпълнение на предварителен договор от 06.06.2016 г., изразяващи се в заплатена възнаградителна лихва по договора за кредит за периода 14.11.2015 г.30.04.2021 г. в размер на общо 4 354,45 евро, предявен като частичен за сумата от по 142,50 евро за всеки от двамата ищци.

ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 82 ЗЗД, за осъждане на „ГК България“ ЕАД, с ЕИК 202380539, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Александър Малинов“ №45 да заплати разделно на С. Т., личен номер:********** и А. Т., с личен номер: **********, граждани на Република 2

Турция, и двамата с адрес: ***, Турция обезщетение за вреди от неизпълнение на предварителен договор от 06.06.2016 г., изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с консултирането по развалянето на предварителния договор в размер на общо 3060 евро, предявен като частичен за сумата от по 153 евро за всеки от двамата ищци.

ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 82 ЗЗД, за осъждане на „ГК България“ ЕАД, с ЕИК 202380539, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Александър Малинов“ №45 да заплати разделно на С. Т., личен номер:********** и А. Т., с личен номер: **********, граждани на Република Турция, и двамата с адрес: ***, Турция обезщетение за вреди от неизпълнение на предварителен договор от 06.06.2016 г., изразяващи се в заплатено по настояване на ответника адвокатско възнаграждение на 12.11.2019 г. в размер на общо 3000евро, предявен като частичен за сумата от по 150 евро за всеки от двамата ищци.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражения за прихващане, направени от „ГК България“ ЕАД, с ЕИК 202380539, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Александър Малинов“ №45 с вземания с правна квалификация по чл. 92 от ЗЗД, както следва – за неустойка за забава по договор за обект в сграда „Родопи“ от 10.07.2015 г. – в размер на сумата от 98 157,50 евро за периода от 10.08.2015 г. до 26.08.2022 г.; за неустойка за забава по договор за обект в сграда „Swiss“ от дата 10.07.2015 г. за сумата в размер на 326 745 евро., за забава за периода от 10.09.2016 г. до 24.08.2022 г.; За компенсаторна неустойка по чл. 4.1. от договора за обект „Родопи“ в размер на 17 278 евро.;

Четвърто вземане, предмет на възражението за прихващане по чл. 4.1. от договор за обекти в сграда „Swiss“ - в размер на 61 500 евро.

ОСЪЖДА „ГК България“ ЕАД, с ЕИК 202380539, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Александър Малинов“ №45 да заплати разделно на С. Т., личен номер:********** и А. Т., с личен номер: **********, граждани на Република Турция, и двамата с адрес: ***, Турция, на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски съразмерно на уважената част от исковете в общ размер на 21 313.50лева.

Недоволни от изхода от спора в първата инстанция, ответното дружество„ГК България“ ЕАД, с ЕИК 202380539 е сезирано въззивния съд с редовна и процесуално допустима ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх. рег. № 18446 от 14.02.2025 г., с която обжалва решението във всички осъдителни части и в частта, в която е оставено без уважение възражение за прихващане за всички суми. Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваните части и неправилно (поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила) и необосновано. Сочи се, че съдът не е взел предвид 3 възраженията на ответника свързани с причините за забавата, за които изпълнителят не отговоря, а именно неизпълнение на административни задължения от страна на българската държава. Поддържа се оплакване, че от доказателствата по делото не се установява, в сметката на кое лице са постъпвали плащанията извършени от ищците, поради което и решението е неправилно интерпретира факта, че е изобщо е извършено плащане.

Отправено е искане за отмяна на решението в уважената част и отхвърляне на исковете.

В ПИСМЕН ОТГОВОР с вх. рег. № 42880 от 07.04.2025 г. ищецът А.

Т., представляван от адв. Ц. К. оспорва възизвната жалба на ответника като неоснователна. След правен анализ на съдебното решение са обосновани изводи за неговата правилност и обоснованост.

В НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх. рег. № 42882/ от 07.04.2025 г. пр. представител на ищците, а именно Ц. К. (липсва оттегляне на пълномощията от С. Т.), обжалва първоинстанционното решение в частта, в която съдът ОТХВЪРЛЯ главния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД за осъждане на „ГК България“ ЕАД да заплати разделно и по равно на С. Т. и А. Т. сумата 49 690 евро, представляваща заплатена сума по Предварителен договор от 06.06.2016 г . за продажба на жилищен обект апартамент в блок Т2 „Пирин“ по твърдението им, че подлежи на връщане след разваляне на договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 09.09.2021г. до окончателното плащане. Излага, че решението в тази част е неправилно, поради което иска да бъде отменено и съдът да се произнесе положително, като приеме в мотивите си, че всеки следващ договор е изключвал предходния и договора от 06.06.2016 г. е развален, поради което и основанието за връщане на сумата не е неговата нищожност, а развалянето му. Обосновани са оплаквания за неправилна оценка на писмените доказателства и тяхната относимост към предмета на доказване, като се иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на акт по същество, в който исковете да бъдат уважени като основателни за сумата от 49 690 евро, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на задължението. Моли се, в случай че съдът уважи въззивната жалба на ответника за сумата от 49 000 евро, да отмени решението в отхвърлителната част и да постанови съдебен акт с който да уважи главната претенция, с правно основание чл. 55, ал.1, пр. трето от ЗЗД.

В ПИСМЕН ОТГОВОР с вх. рег. № 42880 от 07.04.2025 г.,„ГК България“ ЕАД оспорва въззивната жалба като недопустима, а в условията на евентуалност като неоснователна. Неоснователността обосновава с твърдението за липсва доказателство за извършено плащане, противно на приетото в решението на първата инстнация.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му само в 4 обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Върховният касационен съд е разяснил в Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. При така очертаните правомощия, настоящият въззивен състав на Софийския апелативен съд, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните възражения и доводи, намери от фактическа и правна страна следното:

По валидността на обжалвания съдебен акт: Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

По допустимостта на съдебния акт в обжалваните части: Решение № 158 от 158 / 10.01.2025г. в частта, в която са отхвърлени осъдителните искове с правно основание чл. 82 от ЗЗД за по 142.50 евро за всеки от ищците, като част от общо задължение в размер на 4 354,45 евро, представляваща платена възнаградителна лихва по договор за кредит за периода 14.11.2015 г.30.04.2021 г. сключен с цел плащане на цената по предварителните договори; по 153 евро за всеки от двамата ищци, като част от общо задължение в размер на 3060 евро, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на предварителен договор от 06.06.2016 г., изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с консултирането по развалянето на предварителния договор;по 150 евро за всеки от двамата ищци, като част от общо задължение в размер на 3000 евро, представляваща обезщетение за вреди от заплатено по настояване на ответника адвокатско възнаграждение на 12.11.2019 г., като необжалвано от ищците е влязло в законна сила, поради к о е т о не подлежи на преценка за допустимост и правилност в горепосочените части.

Служебната проверка, която съдът прави за допустимост на решението в обжалваните части, изисква да се съобрази дали съдът се е произнесъл по действително предявени искове, в съответствие с начина, по който са били предявени в условията на чл. 210 от ГПК и чл. 214 от ГПК. Проверката се заключава в преценката за нарушения на процесуалните правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което изиска да се мотивира от фактическа страна с извършените от ищците и от съда процесуални действия, както следва: