Решение № 10 от 03.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Пловдив, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20245330201847 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. Н. Н., ЕГН: **********, с адрес: ******, чрез адв. Н. К. срещу Наказателно постановление № 24-1030001031/26.02.2024 г., издадено от Р.К.П. – ***, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка, приета за установена от административнонаказващия орган (АНО). Твърди, че е свалил обезопасителния си колан едва след като автомобилът му е спрял движението си и вече е бил в покой. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява лично. Представлява се от адв. Н. К., с пълномощно по делото, която поддържа жалбата. Пледира описаната в НП фактическа обстановка да не е доказана.

Въззиваемата страна с писмено становище с вх. № 35147/29.03.2024 г. поддържа производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Взема становище деянието да е възприето визуално от актосъставителя на дневна светлина и при добра видимост, неограничена от 1 външни фактори. Твърди още самоличността на водача да е установена в хода на проверката, като до нейния край, а и по-късно в срока за писмени възражения жалбоподателят да не е оспорвал констатациите по съставения акт. Поддържа същият да е редовно съставен и да се ползва с презумптивна доказателствена сила. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от В. Н. Н., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 07.03.2024 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 18.03.2024 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 05.02.2024 г. в гр. Пловдив жалбоподателят В. Н. Н. управлявал лек автомобил „Тойота Версо“ с рег. № *** – МПС от категория М1. Пътник в автомобила бил свид. С. Т. Т.. Автомобилът бил оборудван с обезопасителен колан за водача. В близост до лечебно заведение жалбоподателят Н. спрял превозното средство и свид. Т. слязъл. След това Н. продължил движението си, като останал сам в автомобила.

Около 10:57 часа на същата дата - 05.02.2024 г., жалбоподателят Н. се придвижвал по ул. „Патриарх Евтимий“ в гр. Пловдив, управлявайки лекия автомобил „Тойота Версо“ с рег. № ***, като достигнал до кръстовището с бул. „Цар Борис III Обединител“. Докато преминавал през кръстовището, жалбоподателят не бил поставил обезопасителния си колан. По това време и на посочения пътен участък свидетелите К. М. Д. и Д. Н. М. – и двамата *** в ***, изпълнявали служебните си задължения по контрол за спазването на правилата за движение и ограничаване на пътния травматизъм. Свидетелите Д. и М. забелязали, че при преминаването на лекия автомобил „Тойота Версо“ с рег. № *** през кръстовището на ул. „Патриарх Евтимий“ с бул. „Цар Борис III Обединител“ водачът му /жалб. Н./, не използвал предпазен колан по време на движение, поради което му подали сигнал за спиране. След като водачът спрял превозното средство, свидетелите Д. и М. пристъпили към извършването на проверка.

На място и за така установеното нарушение свид. Д. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 1203562 от 05.02.2024 г. срещу жалбоподателя Н., в негово присъствие и в присъствието 2 на свидетеля Д. Н. М.. На жалбоподателя бил връчен препис от акта срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

В показанията си свид. К. М. Д. потвърждава авторството на съставения АУАН, като заявява, че поддържа констатациите по него, а свид. Д. Н. М. потвърждава авторството на подписа си за свидетел, присъствал при установяване на нарушението. И двамата свидетели заявяват, че нямат спомен за конкретния случай. От показанията им обаче се разкрива механизмът на извършваните проверки за деяния като процесното. Така свидетелите изясняват, че преценката дали водачът използва обезопасителен колан правят към момента, когато превозното средство е в движение, а не в покой.

По делото е разпитан и свид. С. Т. Т.. За него се установява да е приятел на жалбоподателя, както и да е пътувал в управлявания от Н. автомобил в деня на процесната проверка. От показанията на свид. Т. се изяснява още, че превозното средство е оборудвано с обезопасителен колан за водача.

Установява се и че докато Т. е бил пътник в автомобила, негов водач е бил жалбоподателят Н., както и че последният е бил с поставен обезопасителен колан. Относно обстоятелствата по време на проверката обаче се разкрива, че свид. Т. няма преки възприятия, тъй като да е слязъл от МПС в по-ранен момент. Свидетелят изяснява: „Аз бях в автомобила му преди това, но когато са го спрели, не съм бил в автомобила. Като ме остави пред болницата, жалбоподателят продължи сам. Нямаше някой друг човек в автомобила“.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Т. в частта им, в която възпроизвежда обстоятелства, възприети непосредствено от него като очевидец. В тази част показанията на свидетеля не са оборени от други доказателствени материали.

Показанията на свид. Т. обаче не са годни да установят обстоятелства относно поведението на водача, когато е забелязан от полицейските служители, извършили проверката, тъй като в тази част свид. Т. изказва свои предположения, а не възприятия за факти.

От справка от „АИС-Регистрация“ за ППС с рег. № *** се изяснява, че същото представлява лек автомобил с марка и модел „Тойота Версо“, с брой места седящи+водач - 6+1, без места за правостоящи и с категория на превозното средство М1.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

3

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Н..

С жалбата не се твърдят допуснати съществени процесуални нарушения.

При служебното дължимата проверка за законосъобразност на наказателното постановление съдът сам също не констатира да са допуснати такива пороци, които съществено да опорочават атакувания акт по чл. 58д, т. 1 от ЗАНН и да представляват основание за неговата отмяна.

По приложението на материалния закон съдът приема, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че от обективна страна на 05.02.2024 г. в 10:57 часа в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Патриарх Евтимий“ с бул. „Цар Борис III Обединител“ жалбоподателят В. Н. Н. е управлявал лек автомобил „Тойота Версо“ с рег. № ***, без по време на движение да е използвал обезопасителния колан, с който превозното средство е оборудвано. Доказано е авторството на деянието от страна на жалбоподателя. От показанията на свид. Т. се установява, че докато той е бил пасажер в автомобила, негов водач е бил именно жалбоподателят Н..

Последният е останал сам в превозното средство, след като Т. е слязъл. АУАН е съставен на място при извършването на проверката и носи подписа на жалбоподателя Н.. В самата жалба не се оспорва извода на административнонаказващия орган, че водач е бил жалбоподателят, а това обстоятелство дори се и признава. При тези факти съдът приема за доказано, че към момента на извършване на деянието процесният лек автомобил се е управлявал от жалбоподателя Н.. Следователно той е бил водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП и е годен субект на административното нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

От събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателят Н. да попада сред някоя от категориите лица по чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, поради което използването на обезопасителния колан за него е било задължително. До приключване на съдебното следствие не се и твърди наличието на някоя от хипотезите, при които водачът може правомерно да откаже поставянето на обезопасителен колан.

Доказано е от обективна страна и че превозното средство, с което е 4 извършено нарушението, конструктивно е било оборудвано с предпазен колан за водача. От показанията на свид. Т. се изяснява, че докато той е пътувал в същия автомобил, жалбоподателят е бил с поставен обезопасителен колан.

Следователно такова защитно средство е имало и по делото не се доказва обективна пречка за неговото използване от страна на водача.

На следващо място доказано е, че управляваното МПС попада сред категориите превозни средства по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, при които е дължимо използването на обезопасителен колан от водача и пътниците. От приложената по преписката справка с данните по регистрация за процесния автомобил с рег. № *** се установява, че същият е моторно превозно средство от категория М1. Както в АУАН, така и в наказателното постановление управляваният автомобил е надлежно индивидуализиран с посочване на марка, модел, регистрационен номер. Изрично е отбелязано и че представлява лек автомобил. Съгласно § 6, т. 12, б. „а“ от ДР на ЗДвП леки са автомобилите за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8, а разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП постановява, че категория М1 включва превозни средства от категория М с не повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача; в превозните средства от категория М1 няма място за стоящи пътници; броят на местата за сядане може да бъде ограничен до едно (мястото за сядане на водача).

Въпросът към коя категория спада конкретното превозно средство изисква правна преценка, но всички релевантни факти, въз основа на които тя е направена от страна на АНО, са описани и предявени на жалбоподателя още при съставянето на акта за установяване на нарушението. Правото на защита на дееца не е нарушено, тъй като е запознат с всички значими за упражняването на защитата си обстоятелства относно вида и индивидуализацията на превозното средство. В този смисъл е и съдебната практика - така Решение № 101 от 18.01.2018 г. по к.а.н.д. № 3432/2017 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, съгласно което: