Решение № 4595 от 14.07.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4595 гр. София, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Десислава Пл. Иванова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100507194 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК .

С решение №1699/30.01.2024г., постановено по гр. д. №70448/2022г. по описа на СРС, 36 състав, са уважени предявените от Д. С. С. срещу Ц. П. Ч.-И. искове по чл. 109 ЗС и чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата да извърши в собствения си недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. ****, самостоятелен обект с идентификатор ***, необходимите строително-монтажни дейности по възстановяване на водоподаването на чиста питейна вода и по отпушване на канала, отвеждащ мръсната вода, от собствените на ищцата недвижими имоти - апартаменти с идентификатори *** и ***, находящи се в гр. София, ул. ****, както и да заплати сумата от 5000 лева, частично от 20000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от прекъсване на водоснабдяването и от запушване на канализационните тръби в имотите на ищцата.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата, чрез упълномощен адв. В. Ц., в която са изложени твърдения за незаконосъобразност на решението, тъй като до съда било отправено искане ответницата да възстанови водоподаването на чистата вода и да извърши отпушване на канала за мръсната вода, но не и да извърши допълнителни строително-монтажни дейности по водопровода и по канализацията, както било посочено в диспозитива на обжалваното решение. По делото не били 1 изложени твърдения за бездействие на ответницата да извърши посочените строителни дейности, съответно иск за преустановяване на такова бездействие не бил предявен. Твърди, че при изследване на гласните доказателства съдът не е обсъдил показанията на свидетеля на ответната страна и не е отчел заинтересоваността на свидетеля на ищцата. Сочи, че при определяне на размера на присъденото обезщетение съдът е следвало да съобрази конкретните обстоятелства по случая, даващи обективна характеристика на твърдяното увреждане. Моли решението да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия Д. С., чрез упълномощен адв. П. П., в който се изразява становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. В производството пред районния съд било установено неоснователното действие, което пречи на ищцовата страна да упражнява правото си на собственост, авторът на действието и в какво се състои нарушението. Събраните свидетелски показания били последователни и съответствали на изводите в приетата експертиза, като показанията на свидетеля на ответната страна касаели обстоятелства за период, извън процесния. Наведените твърдения за произнасяне на съда извън заявения петитум не съответствали на данните по делото. От съда било поискано ответницата да премахне последиците от описаните в исковата молба неправомерни действия, които действия включвали и изрично посочените в петитума на решението строителни дейности, които се съдържали и в приетата по делото експертиза. Търсената защита съответствала на естеството и тежестта на неоснователното въздействие. Моли съда да потвърди обжалваното решение и да присъди разноските за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

По отношение на наведените във въззивната жалба доводи за произнасяне на районния съд извън заявения петитум следва да се съобрази следното:

2

Целта на исковата защита по реда на чл. 109 ЗС е да се отрече неправомерността на въздействието от страна на ответника и същият да бъде осъден да преустанови нарушението, а в някои случаи – да възстанови фактическото състояние, което е съществувало преди нарушението. В случая съдът не е излязъл от рамките на търсената от него защита, а с диспозитива на осъдителното решение, което при влизането му в сила подлежи на изпълнение, са посочени конкретните действия за възстановяване на водоподаването и канализацията, които ответникът следва да извърши. В диспозитива си съдът е длъжен да даде точен отговор на искането на сезиралата го страна, т. е. за конкретния резултат, който следва да се постигне при уважаване на иска.

Ищецът е посочил увреждащите действия и искания резултат, като не е бил длъжен да посочи конкретните действия, с които този резултат би бил постигнат. Точно по тази причина по делото е била изготвена и приета СТЕ, в която вещото лице е посочило необходимите действия за трайно отстраняване на създаденото ответника положение (приложение № 1 към експертизата), които изводи са били възприети от съда в диспозитива на решението.

Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е сезиран с негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС. За уважаването на такъв иск е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/ - ТР № 4/06.11.2017 г. по т. д. № 4/ 2015 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Районният съд е обсъдил подробно всички свидетелски показания по делото, като по отношение на показанията на свидетеля на ответната страна е приел, че същите не са относими към правния спор, тъй като касаят други обстоятелства, извън процесните, настъпили за период след твърдените увреждащи действия. По тази причина дадените показания не биха се отразили на изводите относно основателността на иска в обжалваното решение. От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен и 3 категоричен начин, че захранването с вода в имотите на ищцата е предвидено да става от вертикална водопроводна полипропиленова тръба в изолация, идваща от имота на ответника. Вещото лице по СТЕ е констатирало, че в момента на огледа тази тръба е прекъсната и затапена близо до пода в помещението на ответника. Канализацията, отвеждаща отпадъчните води в имота на ищеца, се намира в дясната, задна част в имота на ответника, и към момента на огледа част от тази канализация е запушена с монтажна пяна. При съвкупната преценка на кредитираното заключение на СТЕ и събраните по делото гласни доказателства се установява, че причината за прекъсването на водоподаването и запушването на канала, отвеждащ мръсната вода от имотите на ищцата, са действия на ответницата, извършени в нейния собствен имот, които по същество представляват неоснователни действия, пречещи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху притежаваните от нея недвижими имоти. Поради изложеното искът по чл.109 от ЗС е основателен и доказан, и решението, с което същият е уважен, е правилно.

Неоснователно е поддържаното с въззивната жалба оплакване относно присъдения от първоинстанционния размер на обезщетението за претърпени от ищцата неимуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на размера на обезщетението са видът, обемът и интензивността на причинените неимуществени вреди, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Въззивният съд намира, че при съобразяване на посочените критерии правилно първоинстанционният съд е уважил предявения иск по чл.45 от ЗЗД в заявения от ищцата частичен размер от 5000 лева. В случая увреждащите действия на ответницата водят по същество до абсолютна невъзможност ищцата да ползва собствените си недвижими имоти за продължителен период от няколко години. Тази невъзможност, както поради естеството си, така и поради осъществяваната от ищцата специфична професионална дейност и свързаната с нея причина на закупуването на имотите, които на практика са били неизползваеми за процесния период, несъмнено е породила у нея негативни емоции, за обезщетяването на които районният съд правилно е уважил изцяло заявената като частична претенция за обезщетение. Посоченият в мотивите на решението общ размер на дължимото обезщетение е извън заявения предмет на делото, като този въпрос подлежи на разглеждане при евентуално предявен от ищцата иск за разликата, която не е предявена в настоящото производство.

Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има въззиваемият, като 4 съгласно представения договор за правна помощ от 29.02.2024 г. същият е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 1000 лв. Съдът намира за неоснователно възражението на въззивника за прекомерност на разноските, с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника на страната процесуални действия.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1699/30.01.2024г., постановено по гр.д.

№70448/2022г. по описа на СРС, 36 състав.

ОСЪЖДА Ц. П. Ч.-И., ЕГН ****, със съдебен адрес: гр. София, ул.

****, да заплати на Д. С. С., ЕГН ****, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, офис 101, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1000 лева, представляваща разноски за въззивното производство.

Решението в частта относно иска по чл.109 от ЗС подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС. В останалата част решението не подлежи на обжалване на основание чл.

280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5