Решение № 122 от 25.06.2024, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Тутракан, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги М. Георгиев при участието на секретаря Заниела Л. Василева като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело № 20233430100566 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.

1 . Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439 във връзка с чл.

124, ал. 1, предл. 2 от ГПК от ищцата М. П. Г. (уточняваща молба, л. 18), представлявана от адв. Я. Д. П. от АК – Русе (л. 6), за установяването на несъществуването на правото на принудително изпълнение върху вземанията на ответника, предмет на издадена Заповед за незабавно изпълнение № 442/13.10.2011 г., изд. по ч. гр. д. № 510/2011 г, по описа на Районен съд - гр. Тутракан, за заплащане на:

1.1. главница по изискуем кредит по Договор за кредит за текущо потребление от 08.09.2005 г. и Допълнително споразумение към него от 23.02.2010 г., възлизаща на 10 032,25 лв.;

1 . 2 . възнаградителна лихва върху главницата за периода: 22.01.2011 г. 10.10.2011 г., в размер на 1 061,84 лв.;

1.3. наказателна лихва за периода: 28.05.2011 г. - 10.10.2011 г. в размер на 375,17 лв.;

1.4. законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението (12.10.2011 г.) до изплащане на вземането;

1.5. Направените разноски за издаването на заповедта:

1.5.1. държавна такса - 229,39 лв. и

1.5.2. юрисконсултско възнаграждение - 479,39 лв.

1.6. Твърди се, че заповедта за незабавно изпълнение била връчена на ищеца 1 през м. април 2013 г.

1.7. Въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист ответникът е образувал изпълнително дело № 1405/2013 г. по описа на ЧСИ № **************, което е било перемирано на 21.05.2021 г. Впоследствие е било заведено изп. д. № 841/2023 г. по описа на същия ЧСИ. Чрез съобщение за образуване на изпълнително дело от 23.08.2023 г. ищцата била уведомена за наложен запор върху всички нейни банкови сметки и е насрочен опис за 12.10.2023 г. от 10:30 ч.

1.8. Навеждат се доводи за това, че от издаването на изпълнителния лист до настоящия момент са изминали повече от 12 години, поради което давностният срок по чл. 110 от ЗЗД е изтекъл на 27.06.2020 г. – т.е. настъпило е погасяване на вземанията по давност на осн. чл. 110 от ЗЗД (за главницата).

2. Ответникът „Б. ДСК“ АД е депозирал отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК в законоустановения срок чрез юрисконсулт К. П., с който оспорва иска като неоснователен.

2.1. Сочат се доводи за това, че ответникът не е надлежна страна в процеса, тъй като не е кредитор по материалното правоотношение, както и че не е настъпило погасяване по давност на процесните вземания.

2.2. Твърди се, че по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 17.09.2012 г., сключен между ответника и „ОПТ Ф.Б. ЕАД, последното дружество е придобило вземанията на Б.та срещу Н. А. В., Д. В. С. и М. П. Г. (ищцата), произтичащи от Договор за кредит от 08.09.2005 г., Договор за поръчителство и Допълнително споразумение от 23.02.2010 г. Впоследствие е настъпило правоприемство, като „ОПТ Ф.Б. ЕАД се е вляло в „Б. ДСК“ АД.

2.3. С Договор за покупко - продажба на вземания от 24.08.2023 г., сключен между „Б. ДСК“ АД и „ЕОС М.“ ЕООД, Б.та е цедирала пакет от свои вземания, включващ вземанията срещу Н. А. В., Д. В. С. и М. П. Г. (ищцата). След като цедентът е бил упълномощен за това, той е уведомил цедираните длъжници за настъпилата цесия.

2.4. Твърди се че кредиторът е извършил следните действия:

2.4.1. Твърди се, че на 27.11.2013 г. с молбата за образуване на ИД е поискано да бъде извършен опис на движимото имущество, собственост на длъжника, както и запор на трудовото му възнаграждение.

2.4.2. На 06.03.2014 г. е била връчена Покана за доброволно изпълнение, ведно с приложена Заповед за изпълнение по ЧГД 510/2011 г. по описа на РС – Тутракан.

2.4.3. 11.03.2014 г. ЧСИ е наложил запор на банковата сметка на длъжника при „Б. ДСК“ АД, въз основа на поисканите в този смисъл с молбата за образуване действия.

2

2.4.4. На 21.03.2014 г. заповедта е влязла в сила спрямо ищцата, поради което е започнала да тече нова 5-годишна давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.

2.4.5. За периода от 26.02.2014 г. до 03.11.2016 г. периодично са постъпвали плащания по ИД от другия солидарен длъжник – Д. В. С..

2.4.6. На 28.08.2017 г. взискателят е поискал да бъде наложена възбрана на поземлен имот, собственост на Д. С., което впоследствие е било сторено.

2.4.7. На 31.08.2017 г. взискателят е поискал да бъде наложен запор на получаваното от Н. В. трудово възнаграждение.

2.4.8. С депозирани на 08.05.2019 г., 15.06.2020 г. и 02.03.2021 г. молби кредиторът е поискал да бъде наложен запор на банковите сметки на ищцата.

2.4.9. На 07.08.2023 г. кредиторът е депозирал молба за образуване на ИД въз основа на ЗНИ по ЧГД № 510/2011 г. по описа на РС – Тутракан и издадения ИЛ, в която отново е посочил да бъдат наложни запори на банковите сметки на длъжниците, възбрани и пр.

3. Твърди се, че вземането впоследствие е цедирано на „ЕОС М.“ ЕООД.

4. Съдът е допуснал привличането като трето лице помагач - на страната на ответник „ЕОС М.” ЕООД с Определение № 445/07.12.2023 г. (л. 71). Третото лице помагач не взема становище по исковете.

5 . Съдът е допуснал обезпечение на предявените искове чрез спиране на изпълнението по изп. д № 841/2023 г. на ЧСИ № **************.

От фактическа страна

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

6. На 08.09.2005 г. между „Б. ДСК” ЕАД, в качеството му на кредитодател и Н.

В., в качеството ѝ на кредитополучател, е сключен договор за кредит за текущо потребление.

7. На 23.02.2010 г. е сключено допълнително споразумение към договора, с което е предоговорен начина на изплащането на задълженията по договора.

Допълнителното споразумение е подписано от двама поръчители, чиято самоличност не може да бъде установена.

8. Със Заповед № 442/13.10.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 510/2011 г. на ТнРС (л.

3

17 ч. гр. д. № 510/2011 г. на ТнРС) на Н. А. В., М. П. Г. и Д. В. С. е разпоредено да заплатят солидарно на ответника:

8.1. сумата 10 032,25 лв. – главница за предсрочно изискуемо вземане на „Б.

ДСК” ЕАД, поради неплащане в срок на уговорените погашения по главница и лихви пот Договор за кредит за текущо потребление от 08.09.2005 г. и Допълнително споразумение от 23.02.2010 г.;

8.2. 1 061,84 лв. - договорна лихва от 22.01.2011 г. до 10.10.2011 г.;

8.3. 375,17 лв. - наказателна лихва от 28.05.2011 г. до 10.10.2011 г.;

9. На същият ден е издаден изпълнителен лист (л. 5).

10. На 17.09.2012 г. е сключен договор за покупко - продажба на вземания между „Б. ДСК” ЕАД, в качеството му на цедент и „ОТП Ф. Б.” ЕООД, в качеството му на цесионер, с който са прехвърлени и процесните вземания (л. 34, 43 - пор. № 1803).

11. На 27.11.2013 г. от „ОТП Ф. Б.” ЕООД е подадена молба, въз основа на която е образувано изп. д. № 1405/2013 г. на ЧСИ № **************. В молбата са посочени изп. способи (л. 153).

12. На 18.02.2014 г. от ЧСИ е постановено налагането на запор по банковата сметка на ищеца № 10685000, разкрита в „Б. ДСК” ЕАД.

13. На същата дата от ЧСИ е постановено налагането на запор на трудовото възнаграждение на ищеца, дължимо от ЕТ „Н. М.”. Запорното съобщение е получено от работодателя на 05.03.2014 г.

14. На 06.03.2014 г. на ищеца е връчена заповедта за изпълнение, заедно с покана за доброволно изпълнение. Насрочен е насрочен опис на движими вещи за 16.04.2014 г. (л. 176).

15. На 09.04.2014 г. ЧСИ е уведомен от ЕТ „Н. М.”, че ищецът получава трудово възнаграждение в рамките на несеквестируемия минимум, поради което удръжки не са направени (л. 195, на гърба).

16. На 01.10.2014 г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, видно от приложената по изп. справка от НАП към 22.04.2021 г. Впоследствие със същия работодател е сключен нов трудов договор за периода: 01.03.2016 г. - 01.09.2016 г. По изп. дело обаче липсват доказателства за наложен повторно запор (291).

17. На 21.04.2017 г. ЧСИ е уведомен от „Б. ДСК” ЕАД във връзка с наложен запор върху сметка № 10685000, че тази сметка е служебно закрита на 06.02.2017 г.

(208)

18. На 08.05.2019 г. „ОТП Ф. Б.” ЕАД е подало молба за налагане на запор по банковите сметки на ищеца в „Б. ДСК” ЕАД (л. 48).