Решение № 261699 от 20.05.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 13573/2020
- Вид
- Решение № 261699
- Подписан
- 20.05.2022
- В сила
- 15.06.2022
- Състав
- ИВАЙЛО КРАСИМИРОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 2, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 498 · Кодекс за застраховането
Р
Е Ш Е
Н И Е гр.
София, 20.05.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, I - 28 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:
ИВАЙЛО Д. при участието на секретаря
Надежда Масова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13573/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от Б.Г.С., заместена по реда на чл. 227 от ГПК, от своите наследници П.Ж.М. и С.Ж.М., и от ищците П.Ж.М. и С.Ж.М. срещу З. „Е.“ АД, за осъждането на застрахователя да заплати на първата ищца сумата от 35 000 лв. и по 3000 лв. за втория и третия ищец, представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди – болки, страдания и стрес поради смъртта на наследодателя им С.Г.С., настъпила в резултат на ПТП от 20.08.2019 г., по вина на водача на л. а. „Пежо Боксер“ с ДК№ *******, чиято отговорност като автомобилист е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането (20.08.2019 г.) до окончателното ѝ изплащане.
Съобразно изложените в исковата молба твърдения, горепосоченото ПТП е настъпило на 20.08.2019 г., когато пешеходецът С.Г.С., съпруг на първоначалната ищца Б.Г.С., и дядо на ищците П.Ж.М. и С.Ж.М., придружаван от съпруга си, пресичали на зелен сигнал на пешеходен светофар, намиращ се между ул. „Опълченска“ и бул. „Константин Величков“, като бил блъснат от л. а. „Пежо Боксер“ с ДК № ******* и в резултат на удара починал по-късно същия ден.
Вследствие на смъртта на С.Г.С., съпругата му Б.Г.С. е претърпяла душевни болки и страдания от загубата на своя съпруг, с който живеели заедно повече от 50 години. Смъртта му била неочаквана и непредвидима, тъй като бил в добро здравословно състояние, а инцидентът, настъпил пред очите ѝ, което допълнително я подложило на стрес и шок. В резултат на това здравословното и психическото ѝ състояние се влошило - не можела да спи и да се храни, изпитвала ужас да напуска дома си, у нея се насадил дълбок страх, изпаднала в дълбока мъка и депресия, което довело до необходимостта да бъде преместена в дом за възрастни хора, където да й оказват непрекъсната помощ и да бъдат полагани грижи за нея.
Ищците С.Ж.М. и П.Ж.М., внуци на С.И Б..С., твърдят, че също са претърпели неизмерими болки и страдания, тъй като техните баба и дядо били непосредствено ангажирани в тяхното отглеждане и възпитание, прекарали детството си в непосредствена близост с тях и почти израснали в техния дом. Между тях съществувала силна емоционална връзка, внуците полагали грижи и били винаги в пряк контакт с тях.
Тяхната майка С. С.М. е починала на 12.01.2018 г., като в своята мъка ищците С. и П. М. са намирали утеха в общуването със своите баба и дядо. Претърпените от тях душевни болки и страдания считат, че следва да бъдат обезщетени посредством заплащането на обезщетение в размер на по 3000 лв. за всеки от тях. Ищците претендират заплащането на обезщетение на лично основание и като наследници на Б.Г.С., която са заместили в процеса по реда на чл. 227 от ГПК, тъй като последната е починала на 10.12.2020 г.
Излагат, че на 23. 08.2020 г. пред ответното дружество е била заведена щета под № ********** за изплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие на ПТП и смъртта на С.Г.С., но в законоустановения срок дружеството не е изплатило обезщетението, поради което е налице правен интерес от завеждане на настоящото дело.
По реда и срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът З. „Е.“ АД не оспорва наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на процесния лек автомобил. Възразява, че не било налице противоправно и виновно поведение на водача Х.Д.М., управлявал л. а.
„Пежо“, модел „Боксер“ с ДК № *******, чиято отговорност за настъпване на ПТП не била реализирана по надлежния ред, което обуславяло неоснователността на функционално обусловената претенция към застрахователя. Не били установени сочените в исковата молба неимуществени вреди в твърдения обем, както и наличието на причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и вредоносния резултат. Неоснователни били претенциите на ищците П.Ж.М. и С.Ж.М., предявени на лично основание като внуци на С.Г.С., тъй като не съществувала трайна и непрекъсната духовна връзка по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС между пострадалото лице и ищците. При условията на евентуалност се релевира и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който е пресичал на червен сигнал на пешеходната светофарна уредба. Страдал е от двигателни затруднения, проблеми със слуха и зрението, което е препятствало способността му да възприеме приближаващите автомобили и да напусне пътното платно максимално бързо. В тази връзка ответникът намира, че приносът на самия пострадал за настъпване на вредоносния резултат се равнява на не по-малко от 90 %. Отделно от това, поддържа, че претендираното обезщетение било твърде завишено по размер. Неоснователни били и исканията на ищците за начисляването на лихва за забава, считано от датата на увреждането.
Разпоредбата на чл. 497 ал. 1 от КЗ, вр. чл. 496 ал. 1 от КЗ предвиждала, че законна лихва се начислява, считано от изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя по предявените извънсъдебни претенции, поради което и същата се начислявала върху претенцията на Б.С., считано от 24.11.2019 г., а за ищците П. и С. М., считано от 12.03.2021 г.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл. 432 от КЗ, дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който делинквента има застраховка „Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” с обект гражданската отговорност на делинквента като автомобилист за вреди, причинени при управление на процесното МПС. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най - близките му, чийто кръг е посочен в раздел ІІІ, т. 2 от ППВС №4 от 25.05.1961 г. - низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител, както и лицата, посочени в ТР №1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.
Установява се от удостоверение за наследници от 03.09.2019 г., издадено от Столична община, р-н Сердика, че С.Г.С. е починал на 20.08.2019 г., като е оставил за наследници съпругата си Б.Г.С. и внуците си П.Ж.М. и С.Ж.М., които са деца на починалата преди наследодателя негова дъщеря – С. С.М..
От приложената служебно извършена от съда справка от 25.01.2021 г. в Национална база данни „Население“ се установява, че Б.Г.С. е починала на 10.12.2020 г., а дъщеря ѝ С. С.М. е починала преди нея на 12.01.2018 г., поради което и на основание чл. 10, ал.
1 от ЗН наследници на първоначалната ищца са наследниците на нейната дъщеря, а именно децата П.Ж.М. и С.Ж.М..
С доклада по делото е било отделено за безспорно обстоятелството, че гражданската отговорност като автомобилист на сочения делинквент е била застрахована при ответното дружество.
Според показанията на свидетеля по Д.Г.Й., процесното ПТП е настъпило на бул. „Сливница“, при пешеходния мост, намиращ се след пазара „Д. Петков“, в посока центъра.
Свидетелят е управлявал бус „Пътна помощ“, със скорост от около 30-40 км/ч., в посока пл. „Сточна гара“, в най-дясната лента за автомобили, като отдясно е била единствено бус-лентата. В този участък платното е с четири ленти, едната от които е бус лента, а другите три са за автомобили. В далечината е забелязал, че двамата възрастни човека са тръгнали да пресичат на червен за тях сигнал и зелен за автомобилите, при което започнал да издава звуков сигнал.
Впоследствие, когато останалите автомобили са започнали да го застигат и да го изпреварват, до него е имало една лека кола и след това в крайната лява е бил товарният бус „Пежо“, като свидетелят е продължил многократно да свири с клаксона, но пешеходците не са спрели, а са продължили да се движат през пешеходната пътека, за да отидат на моста. Сочи, че е бил изненадан от реакцията на пешеходците, които след подадения от него звуков сигнал са го видели и единият от тях е започнал да дърпа другия, за да преминат. Заявява, че е бил бутнат пешеходецът, който се е движил втори, а не този, който е бил пред него.
Свидетелят Х.Д.М., водач на процесния товарен автомобил марка „Пежо“ модел „Боксер“ с peг. №********, сочи, че пътният инцидент е настъпил на бул. „Сливница“, след бул. „Константин Величков“, посока центъра. Заявява, че е излизал от ул. „Столетов“, от затвора, и с ляв завой се е движил в лявата лента с около 50 км/ч.. Пътното платно е с четири еднопосочни ленти, една от които е бус лентата. Твърди, че за автомобилите е светела зелена светлина, като е имало очертана пешеходна пътека.
Пред него не е имало автомобили, а от дясната му страна е имало две коли, които са започнали да спират и той се е изравнил с тях, като едва в този момент е видял пешеходците. Сочи, че в един момент автомобилите са започнали да издават звуков сигнал и да спират, поради което и свидетелят е намалил скоростта. Тъй като до него е имало пикап и друга кола, японско производство, от който не е имал видимост към пешеходците, когато ги е възприел за първи път, те били на около 8-9 м. и веднага е задействал спирачната уредба, включвайки на по-ниска предавка. Сочи, че пресичащата жената е била пред възрастния мъж и го теглела, тъй като се движил много бавно. Ударът с пешеходеца, който се е намирал около 1,5 м. от тротоара, е настъпил в областта на фара и капака отпред и отляво на автомобила.
Според данните от приетите като доказателства Констативен протокол №К-483 от 20.08.2019 г. на СДВР, отдел „Пътна полиция“, протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум, както и приетата без възражения от страните комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява следния механизъм на процесното ПТП:
На 20.08.2019 г. около
09:00 ч., в светлата част на денонощието, в гр. София, в района на кръстовището, образувано от бул. „Сливница” и ул. „Българска морава“, със скорост на движение 3,20 км/ч върху платното за движение на бул. „Сливница“ навлизат двама пешеходци: пострадалият С.Г.С. на 87 г. и съпругата му Б.С. ***, в района на пътнотранспортното произшествие, е предназначен за движение на пътни превозни средства и в двете посоки, като за всяка една посока има по едно платно за движение, разделени едно от друго с коритото на река. Еднопосочното платно за движение, на което е станал инцидентът се състои от четири пътни ленти, всяка с широчина 3,5 м, като дясната е „BUS лента“, като помежду си са разделени чрез пътна маркировка „единична непрекъсната линия“ M1.
Кръстовището, образувано от бул. „Сливница“ и ул. „Българска морава“, е регулирано от светофарна уредба - трисекционна за автомобилите, ръчно управляема (чрез бутон), и двусекционна светофарна уредба за пешеходците. Същата по време на огледа е била работеща в нормален (автоматичен) цикъл.
В дясната пътна лента се движи специализиран товарен автомобил, управляван от свидетеля Д.Й.. По средната пътна лента се движи лек автомобил марка „Дайхацу“ модел „Куоре“ с peг.
№********, управляван от Д.Л.С.. По лявата пътна лента със скорост около 50 км/ч се движи товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“ с peг. №********, управляван от Х.Д.М.. Пешеходците навлизат върху платното за движение на червен за тях светлинен сигнал и на зелен светлинен сигнал за идващите отляво автомобили. Когато пешеходците навлизат върху платното за движение, товарният автомобил „Пежо“ се намира на отстояние от мястото на удара около 147,93 м и когато пешеходецът С.С. е навлязъл върху платното за движение товарният автомобил е бил преди завоя и водачът му няма възможност да види пешеходеца, защото пред него има други автомобили.