Определение № 36170 от 05.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36170 гр. София, 05.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20211110165380 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 299 вр. чл. 130 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба с вх. № 12074/24.01.2022 г. от Е. Д. М. срещу Върховния касационен съд, по която е образувано гр.д. № 3201/2022 г. Претендира се обезщетение в размер на 23 000 лв. за претърпени неимуществени вреди поради разкриване на нови фактически положения по кнохд 1018/2019 г. по описа на ВКС във вр. с обвинителен акт по пр.пр. 431/2013 г. за периода от 16.04.2020 г. до 29.12.2021 г. В исковата молба се твърди, че ищецът не е обвиняван за описаното в решението, а именно, че е извършен грабеж от Е. М., който заплашил с автомат Огнян Божилов и после отнел пистолет от Огнян Божилов. Образувано е гр.д. № 3201/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в.

С определение от 25.02.2022 г., постановен по гр.д. № 65380/2021 г. производството по гр.д. № 3201/2022 г. е съединено с гр.д. № 65380/2021 г. на основание чл. 213 ГПК, поради което и с определение от 25.02.2022 г. производството по гр.д. 3201/2022 г. е прекратено.

С определение от 26.04.2022 г., постановено по гр.д. 65380/2021 г. е върната исковата молба в частта по предявения иск срещ у Апелативен специализиран наказателен съд и е прекратено производството срещу този ответник. Определението е потвърдено с определение № 2541/27.02.2023 г. по ч.гр.д. № 5443/2022 г. на СГС, ГО, IV-Д с-в, като актът на въззивния съд не е допуснат до касационно обжалване с определение № 1213/22.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1663/2023 г. по описа на ВКС.

Съдебното производството по гр.д. № 65380/2021 г. е останало да съществува срещу ответника Върховен касационен съд.

След уточнявания на исковата молба е осъществена процедурата по чл. 131 ГПК.

В отговора на исковата молба се съдържат възражения за недопустимост на производството поради наличие на други дела между страните на същото основание – арг. чл. 126 ГПК.

При служебна проверка в ЕИСС съдът констатира, че гр.д. 5050/2022 г. е образувано по искова молба на Е. Д. М. срещу Върховния касационен съд, в която ищецът твърди, че за период от 16.04.2020 г. до 29.12.2021 г. претърпял неимуществени вреди– душевни болки и страдания, защото по кнохд No 1018/2019г. на ВКС, по което е постановен краен съдебен акт, въз основа деяния, за които не е обвинен от Прокуратурата, обсъждат се нови фактически положения, непосочени в обвинителен акт, поради което и се твърди съдът да е нарушил задължението си да разгледа обвинението, въз основа обвинителния акт, както и за него, като подсъдим, да не бъде съден за обвинение, за което не е обвинен и претендира 1 обезщетение в размер на 23 000 лв. Постановено е Решение № 14614/15.12.2022 г. по гр.д.

5050/2022 г., с което предявеният от Е. Д. М. против Върховен Касационен съд осъдителен иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за период 16.4.2020 г.-29.12.2021 г., в размер на 23000 лева – причинени на ищеца от постановено решение на ВКС, НО, ІІІ състав по кнохд № 1018/2019г, в което ищецът М. е признат за виновен по непредявено обвинение е отхвърлен. Постановеното първоинстанционно решение е било обжалвано от ищеца Е. Д. М. и образувано възз.гр.д. № 779/2023 г., постановено е Решение № 1144/28.02.2024 г., с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд и делото е върнато ново разглеждане от друг състав на СРС със задължителното участие на прокурор. Образувано е гр.д. № 23618/24 г., СРС, по което е постановено Решение № 15759 от 06.08.2024 г., с което предявеният иск е отхвърлен, видно от писмо от 14.08.2026 г., постъпило по настоящото дело – решението е влязло в сила на 05.03.2026 г.

Видно от изложеното предметът на настоящото гр.д. 65380/21 г. по описа на СРС, 88 с-в и предметът на гр.д. 23618/2024 г. по описа на СРС, 175 с-в са идентични. Предявена е претенция за неимуществени вреди, претърпени в един и същи период, вследствие на нарушение правото на ЕС от ВКС при постановяване на решение по кнохд 1018/2019 г. по описа на ВКС с твърдения, че ищецът е осъден по непредявено обвинение. По гр.д.

23618/2024 г. е постановено влязло в сила решение и спорът е решен окончателно.

Съгласно чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, а повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

Освен това според разпоредбата на чл. 130 ГПК съдът дължи проверка на допустимостта на иска във всяко едно положение на делото.

Ето защо настоящият състав намира, че гр.д. 65380/2021 г. по описа на СРС, 88 с-в следва да бъде прекратено, доколкото по спора вече е постановен влязъл в сила съдебен акт.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. В случая ответникът Върховен касационен съд е бил представляван от юрисконсулт с надлежно пълномощно, подаден е отговор на исковата молба и му се дължи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 150 евро.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 65380/2021 г. по описа на СРС, 88 с-в поради обстоятелството, че по спора е налице влязло в сила решение.

ОСЪЖДА Е. Д. М., ЕГН ********** да заплати на ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД сумата от 150 евро, представляваща съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се на ищеца чрез служебния защитник.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2

3