Решение № 243 от 19.04.2021, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 11302/2020
- Вид
- Решение № 243
- Подписан
- 19.04.2021
- В сила
- 27.05.2021
- Състав
- Деница Славова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 189 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 583 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 583 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240 ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.31, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 32, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 243 гр. Варна , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деница Славова при участието на секретаря Антоанета И. Димитрова като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело № 20203110111302 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл. 240 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД, от „А.С.В.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.***********************, срещу Т. М. С. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.********, да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение № 3348/10.7.2020г., постановена по ч.гр. дело № 7715/2020г. на ВРС, XVIII състав, следните суми:
1273.12 лв. /хиляда двеста седемдесет и три лева и 12 ст./ - главница за периода от 20.02.2019 г. до 20.01.2020 г., сумата от 122.12 лв. /сто двадесет и два лева и 12 ст./ - договорна лихва за периода от 20.02.2019 г. до 20.01.2020 г., сумата от 83.81 лв. /осемдесет и три лева и 81 ст./ - обезщетение за забава, за периода от 21.02.2019 г. до 12.03.2020 г., представляващи задължение по Договор за потребителски кредит за покупка на стоки или услуги № GREХ-16726300 от 21.01.2019 г. сключен между „Б.П.П.Ф.” С.А., клон България и длъжника, вземането по което е прехвърлено от страна на „Б.П. П.Ф.” С.А., клон България по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г. в 1 полза на „А.С.В.“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 09.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и разноските.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че на 13.05.2019 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между "Б.П. П.Ф." С.А., клон България и „А.С.В." ЕАД, ЕИК *******, по силата на който вземането, произтичащо от договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-16726300 от дата 21.01.2019 г. е прехвърлено в полза на „А.С.В." ЕАД, ЕИК *******, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Съгласно договора за цесия от 27.07.2017 г. „А.С.В." ЕАД в качеството си на цесионер се е задължила от името на цедента да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците. Ищцовото дружество има изрично пълномощно от цедента „Б.П. П.Ф. С.А., клон България", в качеството му на универсален правоприемник на „Б.П. П.Ф." ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл.99, ал.З от ЗЗД.
Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от страна на „Б.П. П.Ф." ЕАД с Уведомително писмо, с изх. № УПЦ-П-БНП/ CREX-16726300 от 15.05.2019 г., с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД. Същото е получено от длъжника на 29.05.2019г.
В случай, че бъде прието, че длъжника не е уведомен по посочения начин, към исковата молба се представя за връчване с нея копие от уведомлението за извършената цесия, като се моли да бъде прието, че същото е връчено в хода на процеса.
Процесното вземане произтича от подписания на 21.01.2019 г. договор за договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX-16726300 между „Б.П. П.Ф." ЕАД, като Кредитор, и Т.М. С., като Кредитополучател, 2 сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Размер на кредита", който представлява сбор от следните компоненти: обща цена на стоките: 1168,00 лв. и застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията": 105,12 лв. Страните са постигнали съгласие, размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията" да бъде платен директно на застрахователния агент „Д.С." ЕАД, като застрахователната премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски" и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска".
С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят се съгласява предоставеният му с договора потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен Търговски партньор на Кредитодателя. Така, извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнението на задължението на Кредитора да предостави на Кредитополучателя кредита, предмет на договора.
Погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1395,24 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 122,12 лв.
На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.01.2020 п, на 12 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 116,27 лв., при първа погасителна вноска 20.02.2019 г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 20.01.2020 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, предвид което по отношение на 3 вземанията по договора за кредит не е обявявана предсрочна изискуемост.
Съгласно условия към договор за кредит за покупка на стоки или услуги, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 21.02.2019 г. до 12.03.2020г, която е в общ размер на 83,81 лева.
Длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем към Дружеството.
По делото е постъпил отговор от особения представител на ответната страна в срока по чл.131 от ГПК.
Оспорват се исковете изцяло по основание.
Твърди се, че към момента на сключване на процесния договор ответницата не е имала воля за сключването му, тъй като здравословните и проблеми и увреждания /двустранна кондуктивна загуба на слуха и на речта и умствена олигофрения/ са обективна пречка тя да се запознае и разбере съдържанието на отделните договорни клаузи и договора като цяло, респективно да осъзнае последиците от действията си по сключването на подобен договор.
Договорът е бил сключен без присъствието и участието на тълковник, а участието на такова лице при сключването на договор е задължителна предпоставка за неговата действителност.
Твърди още, че ответницата е психически незряла и лесно манипулируема. Страда от „социална олигофрения".
Отделно от горното оспорват представителната власт на лицето, подписало процесния договор от името на „Б.П. П.Ф. СА. клон България" ЕИК:**** като в този смисъл твърдят, че подписът върху договора и приложенията към него положен над словосъчетанието „подпис на кредитор" не е положен от лице, представляващо страната „Б.П. П.Ф. СА. клон България" ЕИК:****, което още едно основание обуславящо неговата нищожност.
В УМ е посочено, че се прави възражение за нищожност на договора за 4 кредит за покупка на стоки или услуги №CREX16726300 от 21.01.2019г.
(процесния договор) поради липса на воля (съгласие) за сключването му. В този смисъл се твърди, че обстоятелствата, в които е била поставена ответницата към момента на сключването на договора и трайните увреждания на здравето й - двустранна кондуктивна загуба на слуха и на речта и умствена олигофрения, обективно са довели до невъзможността тя да се запознае и разбере съдържанието на договора като цяло и отделните договорни клаузи, респективно да осъзнае последиците от действията си по сключването на процесния договор. Твърди се, че нейната личностна структура, предвид заболяванията които има, я лишава от психическа зрялост на съжденията й, и че именно това обстоятелство я прави първична в поведението й и в отношението й към проблемите или обстоятелствата, които се случват с нея или я касаят. Това винаги води до нереална преценка на събития и факти отнасящи се както до нея, така и до нейното обкръжение.
Прави се възражение за нищожност на процесния договор и на друго основание - липса на предвидената от закона форма за действителност на договора. Твърди се, че същият е сключен без присъствието и участието на тълковник, а участието на такова лице при сключването на договор, по който страна е лице с посочените вече увреждания, е задължителна предпоставка за неговата действителност. В този смисъл считат, че не е спазена изискуемата от закона форма за сключването на процесния договор.
Отделно от горното и в условията на евентуалност се прави възражение за унищожаемост на процесния договор в смисъла на чл.31, ал.1 от ЗЗД .
Според тази правна норма договор сключен от дееспособно лице е унищожаем, ако към момента на сключването му лицето, макар и дееспособно, не е могло да разбера или ръководи действията си. Към момента на сключване на процесния договор ответницата формално е била дееспособна, тъй като няма данни да е била поставена под запрещение. Но нейното „волеизявление", ако като такова следва да се приеме полагането на подпис върху договора, е порочно защото към него момент не е могла да разбира и осъзнава действията си предвид здравословното си състояние и обстоятелствата, в които е била поставена при сключване на договора.
В с.з. ищецът поддържа исковете си и моли за уважаването им, а 5 ответникът чрез процесуалния си представител поддържа отговора и моли за отхвърлянето на исковете.
Съдът, като прецени становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и по правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените по делото по реда на чл. 415 от ГПК искове намират материално правното си основание в разпоредбите на чл.415 от ГПК във вр. с чл. 240 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД.
За да бъдат уважени исковете, в тежест на ищеца по делото е да докаже наличие на валидни договорни правоотношения - че е подписан валиден договор за кредит, както и валиден договор за цесия, с който е прехвърлено вземането спрямо ответника, че ответника е уведомен за цесията, че цедента е изпълнил задълженията си по Договора за кредит за предоставяне на уговорената сума, размера на задълженията. В тежест на ответника е да докаже положителните факти, на които основава възраженията си.
В конкретния случай ответникът оспорва първата по делото предпоставка, а именно действителността на сключения на 21.01.2019 г. договор за договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX- 16726300 между „Б.П. П.Ф." ЕАД, като кредитор, и Т.М. С., като кредитополучател.
По валидността на договора за кредит:
Ответникът навежда последователно и в условията на евентуалност възражения за нищожност на договора на основание липса на съгласие, нищожност на договора на основание липса на форма /предвид неучастие на тълковник/ и унищожаемост поради опорочаване на волята, именно поради факта, че към момента на сключването му лицето, макар и дееспособно, не е могло да разбера или ръководи действията си.
Съдът намира, че не е се доказва по делото да липсва съгласие за сключване на договора от страна на ответника.
6
В Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК, се посочва, че липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие“ (например – изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване – на шега, като учебен пример и др. подобни).
При липсата на съгласие волята се изразява изрично, но тя е толкова негодна, че изобщо не може да породи правни последици. Следователно трябва да съществува някакво волеизявление, но това съществуване е само формално, тъй като всъщност липсва съгласие на едната или на двете страни.
Разпечатката съдържа 43 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/df4856a4-498b-4ad0-b8de-48c5277cb007