Решение № 176 от 15.11.2022, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Тетевен, 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Марио Д. Стоянов при участието на секретаря Катя М. Х.а като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело № 20224330100686 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск с цена 3 590 лева и посочено основание чл.124,ал.1 от ГПК.

Ищецът излага,че сключва на 17.07.2019 г. ексклузивен договор за посредничество с П. Д. П., ЕГН ********** /наричан по - долу за краткост „продавач“ или „Възложител“/, по силата на който Посредникът „Нерро недвижими имоти“ ЕООД, /наричан по - долу за краткост „Нерро“ или „агенцията“/ съгласно т. 1. от същия получава изключителното право да предлага имота и да посредничи при сключване на сделка за продажба на имот, находящ се в гр. София, кв. „Дървеница“, подробно описан в т. 1 от същия. Имотът е описан в т. 1 от договора и по представен от ответника документ за собственост на имота с оглед прецизната му индизивидуализация, а именно: нотариален акт N 5693 от 2009 г.. акт N 125. том първи, дело N 101/2009 г. Собственик на проиесния имот е бащата на ответника Д. Й..

Ответникът сключва договора за посредничество в качеството си на пълномощник на баща си, видно и от представеното при подписването на договора валидно пълномощно, с което последният се легитимира и доказва представителната си власт.Съгласно т.4.1. договорът е сключен за срок от 1 месец и е с клауза за автоматично продължаване за нов шестмесечен срок при същите условия, в случай, че „липсва писмено волеизявление за прекратяване, направено от някоя от страните не по - късно от десет дни преди изтичане на предходния едномесечен срок, като клаузата на 4.1. има многократно действие“. В конкретния случай договорът е в сила - нито една от страните не е отправяла волеизявления до другата страна, с които да прекратява сключения договор.

При справка в Служба по вписванията месец след сключване на ексклузивния 1 договор установява, че на 19.09.2019 г. възложителят, в качеството си на пълномощник на родителите си е продал родителския апартамент, предмет на сключения ексклузивен договор за посредничество. От нотариален акт за покупко - продажба N 31 том II, per. N 5491, нот. Дело N 193 от 2019г., вписан в служба по вписвания е видно, че продавачите чрез пълномощника си - настоящия ответник,са продали имота си на хххх на 19.09.2019 г.

Съгласно т.4.5. от сключения ексклузивен договор „възложителят се задължава да заплати на посредника еднократно възнаграждение при продажба на имота, в деня на сключване на предварителен договор и ако не се подписва такъв - в деня на продажбата на имота.

Възнаграждението е дължимо, независимо дали купувачът е представен от Посредника.

Възнаграждението е дължимо и изискуемо от датата на продажбата на имота. До настоящия момент обаче възложителят не е заплатил дължимата към ищеца комисионна/ възнаграждение по договора за посредничество. С оглед гореописаната фактическа обстановка, счита,че е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск и защита на законните си права по съдебен ред.

Претенцията на ищеца е за вземане за възнаграждение съгласно т. 4.5. от сключения договор. Поради факта, че е изпълнен фактическия състав на горепосочената договорна разпоредба, а именно извършена е продажба на имота чрез сключване на нотариален акт, което се доказва безспорно и от приложените документи. Счита, че е налице основание да претендираме Възложителят да заплати възнаграждение в размер на 3 % без ДДС от продажната цена на имота. Продажна цена на имота съгласно договорната дефиниция, дадена в т.6, първо тире е хипотеза втора, а именно продажна цена е цената посочена в процесния договор за посредничество, тъй като хипотеза първа предварителен договор за покупко — продажба на имота не е сключван в присъствието на Посредника. Продажната цена съгласно договорната дефиниция е сумата в размер на 51 000 евро, посочена в т.1 от договора. Към датата на подаване на настоящия иск фиксираният курс на българския лев към еврото е 1.95583 съгласно официалния фиксинг на БНБ, поради което левовата равностойност на 51 000 /петдесет и една хиляди/ евро е 99 747,33 /деветдесет и девет хиляди седемстотин четиридесет и седем лева и 33 ст./. Претенцията на ищеца е за сумата от 3 590 лева /три хиляди петстотин и деветдесет/ лева, представляваща възнаграждението по 4.5. от сключения договор за посредничество в размер на 3 % без ДДС, от продажната йена на имота, съгласно договора, заедно с дължимия ЛЛГ. законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и разноски.

Моли да бъде постановено решение, по силата на което да бъде осъден П. Д. П., ЕГН ********** да заплати на „Нерро недвижими имоти“ ЕООД, сумата от от 3 590 лева представляваща възнаграждение по 4.5. от сключения договор за посредничество в размер 3 % без ДДС от продажната цена на имота, съгласно договора, заедно с дължимия ДДС, законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.Моли да се присъдят и разноски по делото.

С допълнителна молба от 18.06.2021г и поправена искова молба,ищецът е уточнил иманета и адреса на ответника,както следва: Д. П. Й.,ЕГН:********** от гх,като с 2 разпореждане от 12.06.2021г, на първоначално сезираният СРС,е връчено на този допълнително индивидуализиран ответник,съобщение по чл.131 от ГПК,ведно с препис от съдебните книжа.

В съдебно заседание,проведено на 17.10.2022г съдът е допуснал промяна в наименованието и правноорганизационното форма на ищеца/търговско дружество/,както следва:От

„Нерро недвижими имоти“-ЕООД-София,на „ЕКС

НВД“-ООД,с

ЕИК:203302956,със седалище и адрес на управление в град София.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ищеца,в който се излага следното:

Счита, че исковата молба е неоснователна по ред съображения. Най-малкото поради това, че същата е заведена на основание договор, който е сключен с лице, различно от ответника Й.. Независимо от твърдението в последно представената, "редактирана" според процесуалния представител на ищеца, искова молба. Твърдение, че има сключен договор между ищцовото дружество и ответника Й.. Отделно от това твърди, че според него приложения като доказателство договор, от който ищеца смята, че може да черпи права е сключен с лице неразполагащо с представителна власт да сключва подобни договори.

Обстоятелство, което лесно може да бъде прието за установено, дори и само от съдържанието на представените от страна на ищцовото дружество доказателства.

Исковата молба е неоснователна и недоказана, тъй като според ответника към нея не са представени доказателства, от които да може да бъде обоснован извод, че са налице предпоставките, които законът изисква, за да бъде уважен подобен иск. Според ответника законодателя е бил повече от категоричен и е нужно именно върху ищеца да бъде възложена доказателствената тежест за установяване на наличието на всички факти и обстоятелства обуславящи основателността на иска. Нещо, което поне до момента не е сторено.

От съдържанието на исковата молба, нито от допълнително представените такива, така и не става ясно как точно са формирани размерите на претендираните от ищеца суми.

Смята, че исковата претенция не намира подкрепа и в приложимото в случая законодателство. Това е така, тъй като и според направеното в исковата молба признание, посредника „Нерро недвижими имоти" ЕООД не е сторил ншцо, за да свърже страните по окончателния договор за продажба на недвижимия имот описан в исковата и уточнителните молби. А съгласно закона, съгласно практиката на съдилищата, съгласно правната теория, а не на последно място и тълкувайки смислово и систематично клаузите на приложения посреднически договор, следва да се приеме, че правото на възнаграждение на ищеца, в качеството му на посредник, възниква след изпълнение на основното му задължение да свърже страните по предвидената прехвърлителна сделка, какъвто е и смисълът на всеки един договор за посредничество. Да се приеме извратеното тълкуване, видно от изложението на исковата молба, би довело до алогично и противоречащо на основни принципи на договорното право положение. В частност на принципите, отнасящи се за двустранните каузални сделки, при които насрещните права и задължения са във взаимна връзка, т.е.

3 изпълнение на задължението на едната страна е основание /кауза/ за възникване на задължението на другата страна. Ако би се предположило, че за ищеца възниква право на възнаграждение в пълен размер и в случай на неизпълнение на основното му задължение за свързване на страните по сделката, предмет на договора за посредничество, би се стигнало до случай на неоснователно разместване на блага, което безспорно облигационното право не позволява. Това е така, понеже в тьрговско-правен смисьл посредничеството е дейност по свързване на две лица с цел сключване между тях на сделка, като търговският посредник не участва в сключването на сделките и принципно действа в интерес и на двете страни по правоотношението. Според правната доктрина договорът за тьрговско посредничество може да се сключи както с едната, така и с двете страни по сделката. Посредническият договор дефинитивно е неформален, консенсуален, двустранен и възмезден. Няма пречка наистина, този договор да бъде оформен и в писмена форма преди, по време или след сключването на основния договор. Основно задължение на посредника, обаче, е да свърже доверителя с друго лице /евентуално друг доверител/, т.е. основното задължение за посредника е за резултат, а не за поведение. В съдържанието на това задължение принципно не влиза участие на посредника в преговорите /в подготовката и сключването на сделката/.

Основното насрещно задължение на доверителя е да плати възнаграждение на посредника, като разпоредбата на чл.51, изр. първо от ТЗ предвижда, че възнаграждението се дължи от едната или двете страни съобразно уговорката им. Ако не е уговорен размер на възнаграждението на посредника се дължи обичайното възнаграждение за този вид дейност /чл.51, изр. второ от ТЗ/, като възнаграждението възниква и става изискуемо от момента на сключване на сделката. Възнаграждение се дължи от едната или двете страни по сделката дори и когато тя е сключена след прекратяване на посредническия договор /оттегляне на заявката/, ако се установи, че посредникът е свързал страните и те са сключили същата по предмет и условия сделка, за която е извършено посредничество. Възнаграждението се дължи дори, когато свързаните от посредника лица са внесли някакви промени в сключената между тях сделка. В настоящия случай, обаче, както изтъкнахме и по-горе, на основание твърденията в исковата молба, следва да бъде прието за безспорно, че ищецът не е свързал страните по прехвърлителната сделка, т.е. не е съдействал за сключване на договора за покупко- продажба, каквото съобразно легалната дефиниция и процесння договор за посредничество е негово основно задължение, обуславящо правото му да получи възнаграждение за посредничество.

Освен изложеното по-горе досежно договора, смее да твърди, че същия съдържат в себе си и клаузи, които могат да бъдат определени като такива създаващи неравноправно и неравностойно положение за договарящите се. Това е така, тъп като би следвало да бъде прието, че ответника /ако изобщо бъде прието, че е страна по ироцесния договор/ безспорно би имал качеството на „потребител" по смисъла на закона и в този смисъл, и за двете страни по договора, са налице вменени от закона задължения, които същите следва да съобразяват.

Нещо, което не е сторено, очевидно, от страна на дружеството-ищец. Смята, че в настоящия случай, освен приложимото законодателство на РБългария, би следвало да бъде зачетено и това на ЕС, в частност Директива 2008/48/ЕО и Директива 2014/17/ЕС.

4

Моли да не бъде уважавана исковата претенция.

От представените по делото писмени доказателства и показанията на свидетеля х,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Приложен е ексклузивен договор за посредничество,сключен на 17.07.2019г между ищеца и П. Д. П. от град София,съгласно който: