Решение № 114 от 18.09.2022, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 522/2022
- Вид
- Решение № 114
- Подписан
- 18.09.2022
- В сила
- 14.09.2022
- Състав
- Свилен Сирманов, Милена Пейчева, Боян Войков
Цитирани разпоредби
- чл.131 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.20 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.343б ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.346 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 114 гр. Р., 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Свилен Сирманов
Членове:
Милена Пейчева
Боян Войков при участието на секретаря Димана Стоянова в присъствието на прокурора Е. Д. Г. като разгледа докладваното от Милена Пейчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224500600522 по описа за 2022 година Про из во д с т во то е Iпо отглава
НПК.ХХ
С присъда № 70/31.05.2022г. на Р.нския районен съд, постановена по НОХД № 167/22 на същия съд, са признати за виновни и осъдени, както следва:
Подсъдимият К. М. К., в това, че на 08.08. 2019г., в гр.Р., в съучастие с Г. И. Г. от гр.Р., като извършител, причинил по хулигански подбуди на Г. П. Г. от гр.Р., повърхностни наранявания на лигавицата на горната устна, кръвонасядане на полулигавицата на горната устна, кръвонасядане по лявата странична повърхност на корема, представляващи лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, поради което и на основание чл.131 ал.1 т.12, вр.чл.20 ал.2 от НК и чл.54 от НК му е наложено накаазние четири месеца лишаване от свобода. На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години.
Подсъдимият Г. И. Г., в това, че на 08.08. 2019г., в гр.Р., в съучастие с К. М. К. от гр.Р., като извършител, причинил по хулигански подбуди на Г.
П. Г. от гр.Р., повърхностни наранявания на лигавицата на горната устна, кръвонасядане на полулигавицата на горната устна, кръвонасядане по лявата 1 странична повърхност на корема, представляващи лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, поради което и на основание чл.131 ал.1 т.12, вр.чл.20 ал.2 от НК, вр.чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Двамата подсъдими са осъдени да заплатят направените по делото разноски.
Присъдата е обжалвана от подсъдимия К. М. К., чрез упълномощения му защитник адв.П. П. от РАК, с доводи за необоснованост и неправилност. В жалбата се излагат подробни съображения за недоказаност авторството на престъплението и липсата на хулигански подбуди. Иска се присъдата да бъде отменена и постановена оправдателна такава.
Подсъдимият К. и защитникът му не се явяват в съдебно заседание и не вземат становище.
Представителят на РОП счита жалбата за неснователна, а атакуваната присъда за законосъобразна, правилна и справедлива. Предлага да бъде потвърдена изцяло, по подробно изложените съображения.
Като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд намира следното:
Въззавната жалба е неоснователна.
От фактическа страна е прието за установено следното:
Подс.К. К. е роден през ****г., с основно образование, не работи, неженен. Той е осъждан три пъти, както следва:
1.Със Споразумение № 615/16.12.2010г. на РРС по НОХД № 2884/2010 на РРС за престъпление по чл.343б ал.1 от НК му е наложено наказание 4 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от 3 години, осъден е и на 10 месеца лишаване от право да управлява МПС. Съдебният акт е влязъл в сила на 16.12.2010г. и изпитателният срок е изтекъл на 17.12.2013г.
2.С Присъда № 37/15.03.2016г. по НОХД № 2380/2015 на РРС, в сила от 23.06.2016г., с която за престъпление по чл.325 ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК и чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е 2 наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева.
3.С Решение № 518/20.09.2016 по АНД № 1282/2016 на РРС, в сила от 06.12.2016г., на основание чл.354а ал.5, вр.ал.3 от НК и чл.78а от НК е освободен от наказателна отговоронст като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Подсъдимият К. е реабилитиран по право за първото си осъждане след 17.12.2013г., а следващите две нямат характера на осъждания, по смисъла на закона, тъй като за тези две престъпления му е наложено административно наказание. С оглед на това към датата на инкриминираното деяние той е неосъждан.
Подс.Г. И. Г. е роден през ****г., с основно образование, не работи, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, по реда на чл.78а от НК.
Двамата подсъдими са братовчеди и към месец авгус 2019г. живеели в гр.Р. в кв.“Ч.“. На 08.08.2019г., около 20,00 часа подсъдимите К. и Г., заедно с други техни роднини и приятели се събрали в тревната площ край ул.“Филип Станиславов“ и бл.402 в квартала, в който живеели, за да празнуват рожден ден. В близост до поляната, на която се разположили, се намирало кръстовище с пешеходна пътека. По време на празненството подсъдимият Г. се подразнил, че автомобилите преминавали с висока, по негово мнение скорост, през пешеходната пътека, с което създавали опасност за хората, включително и за майка му, поради което поставил на пътното платно стол, като препятствие за моторните превозни средства. Този стол бил забелязан от участнитици в движението и те подали сигнал в полицията. По този сигнал на място били изпратен полицейски патрул от Сектор ПП при ОД МВР-Р., в състав свидетелите Ж.Ж. и В.Б.. Докато полицейските служители изяснявали обстоятелствата, свързани с поставянето на препятствието на пътя, свидетелят Г. П. Г., управлявайки собственото си МПС- л.а. „Сеат Кордова“ с ДК№ Р **** ВР, се движел по ул. “Филип Станиславов“. В автомобила пътували св.Н.Н. и малолетното им дете М..
Достигайки до спорната пешеходна пътека св.Г.Г. намалил скоростта на движение на автомобила си и спрял заради пресичащо лице, което преминавайки до МПС ударило л.а. с ръка. Това накарало свидетелят да отвори прозореца на колата и да се провикне към полицейските служители, 3 намиращи се вблизост, дали са забелязали какво е станало. Преди свидетелите Ж. и Б. да реагират, двамата подсъдими и част от техните близки се насочили към автомобила на св.Г.Г.. През отворения прозорец на колата, а впоследствие и като отворили вратата на водача подсъдимите К. и Г. започнали да нанасят удари с юмруци в лицето и по тялото на пострадалия Г..
Възникналият конфликт привлякъл вниманието на свидетелите Ж. и Б., които се намесили и в същото време подали сигнал с искане за изпращане на още полицейски патрули за оказване на помощ, тъй като на място започнало да се струпва множество от десетки хора- близки и роднини на подсъдимите, в тяхна подкрепа.
След спирането на побоя, по указание на полицейските служители, пострадалият Г. и семейството му, с лекия си автомобил, напуснали мястото на инцидента, а двамата подсъдими били задържани и отведени във Второ РУ-Р.. Голяма част от техните роднини и приятели последвали подсъдимите в полицейското управление, за да разберат какво се случва с тях.
Междувременно св.Г. подал сигнал като пострадал.
От приетата по делото и неоспорена от страните СМЕ се установява, че пострадалият Г. П. Г. е получил повърхностни наранявания на лигавицата на горната устна, кръвонасядане на полулигавицата на горната устна, кръвонасядане по лявата странична повърхност на корема. Тези увреждания, по медико-биологичен признак, представляват болка и страдание, а според юридическите критерии на пострадалия е нанесена лека телесна повреда.
Тази правилно установена фактическа обстановка съответства на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства. Същите са подробно посочени и правилно анализирани от първоинстанционния съд.
По делото няма спор относно времето и мястото на случилото се, поставения стол на пътното платно, подадения сигнал за това, пристигането на полицията на място, присъствалите на инцидента лица, получените от пострадалия телесни увреждания. Няма спор и за това, че лице е ударило по автомобила на пострадалия, както и че двама мъже са му нанасяни удари по гореописания начин. Относно тези факти всички събрани доказателства са еднопосочни, безспорни и категорични.
4
Спорният по делото въпрос е свързан с авторството на престъплението- дали двамата подсъдими са именно лицата, които са нанасяли удари на пострадалия. Настоящият състав споделя изцяло съображенията на районния съд. В тази насока съдът мотивирано е дал вяра на показанията на свидетелите Ж., Б., на пострадалия Г. и на св.Н.Н., като очевидци на случилото се и непредуебдени от изхода на делото лица.
Правилно е дадена вяра отчасти и на показанията на свидетелите И. Г., И. В. и С. В., доколкото се подкрепят от показанията на първата група посочени свидетели. Тези гласни доказателства кореспондират с отразеното в писмените такива, приложени по делото, както и с установеното от приетата СМЕ. След задълбочен анализ на гласните доказателства, първата инстанция мотивирано е отхвърлила като защитна теза обясненията на двамата подсъдими, в които твърдят, че не те, а други лица са причинили телесните увреждания на пострадалия. Действително двамата подсъдими не са разпознати в хода на ДП от пострадалия, той не ги посочва с категоричност като извършителите и в съдебно заседание, но от показанията на двамата полицейски служители се установява, че те са задържали именно двамата подсъдими, тъй като на място те са били установени като извършители на престъплението, след като са им били посочени и от пострадалия. Не може да се иска и да се очаква, както от полицейските служители, така и от пострадалия в хода на съдебното следствие, което се е провело две години след инкриминираните събития да посочат и опишат конкретните извършители. Двамата подсъдими са установени като извършители на престъплението на място, което кореспондира и с отразеното в изгответния доклада от 09.08.2019г., приложен към ДП. С оглед изложеното настоящият състав намира авторството на деянието и участието на двамата подсъдими като извършители в него за установено по безспорен и категоричен начин.
Първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, като е квалифицирал деянието по чл.131 ал.1 т.12, вр.чл.20 ал.2 от НК за всеки един от подсъдимите.
Всеки едни от подсъдимите К. М. К. и Г. И. Г. са осъществили от обективна и субективна страна престъплението по чл.131 ал.1 т.12, вр.чл.20 ал.2 от НК, тъй като на 08.08.2019г., в гр.Р., в съучастие помежду си, като извършители, са причинили по хулигански подбуди на Г. П. Г. от гр.Р., повърхностни наранявания на лигавицата на горната устна, кръвонасядане на 5 полулигавицата на горната устна, кръвонасядане по лявата странична повърхност на корема, представляващи лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание.
От обективна страна всеки един от подсъдимите е осъществил деянието с действие, като участието на всеки един от тях в изпълнителното деяние се изразява в едновременно нанасяне на удари по лицето и тялото на пострадалия, поради което е налице съизвършителство, по смисъла на чл.20 ал.2 от НК. В резултат на това тяхно действие е причинено на пострадалия телесно увреждане, имащо характера на лека телесна повреда.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за липсата на хулигански подбуди при причиняването на леката телесна повреда на пострадалия. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства установява наличието именно на такива подбуди. Удари по лицето и тялото на пострадалия са нанесени от всеки един от подсъдимите на обществено място, пред множество хора, включително и в присъствието на полицейски служители. Те са нанасени спрямо непознато за подсъдимите лице, което по никакъв начин не ги е предизвикало или провокирало за това. Подсъдимите са предприели и извършили агресивни действия над пострадалия именно водени от желанието си да демонстрират пренебрежението си към обществения ред, към морала и към личността на пострадалия- случайно преминаващ водач на МПС, с което по изключително груб и аругантен начин са засегнали установените порядки в обществото и са изразили своето неуважение към тях и към личноста на пострадалия. С оглед изложеното е налице квалифициращото обстоятелство по т.12 на чл.131 ал.1 от НК.
С оглед изложеното двамата подсъдими законосъобразно, правилно и мотивирано са признати за виновни за извършеното престъпление, при горепосочената правилно определена правна квалификация, като са им наложени съответни наказания.
Разпечатката съдържа 42 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/df4782c4-7759-4aef-8573-d6188a45bceb