Определение № 260355 от 23.10.2020, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2187/2020
- Вид
- Определение № 260355
- Подписан
- 23.10.2020
- Състав
- ИВАН АЛЕКСАНДРОВ АНАСТАСОВ, АННА ИВАНОВА ИВАНОВА, РАДОСЛАВ ПЕТКОВ РАДЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260355 гр.
Пловдив, 23.10.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО,
XIV състав в закрито заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ като разгледа докладваното от съдия
Иван Анастасов възз.гр.д. № 2187 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба от адв.К.К., в качеството й на пълномощник на ищеца по гр.дело № 354/2020г. на ПдРС, ХХІІ гр.с. К.Т.Н., против определение № 8528/13.08.2020г. по посоченото дело на ПдРС, с което е оставена без уважение молбата на адв. К.К. с вх. № 38413 от 07.07.2020 г. за изменение на решение № 2207 от 01.07.2020г. в частта за присъденото на Адвокатско дружество „Гърбев“, адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева в производството, като същото бъде увеличено до сумата в размер на 300 лева.
От въззиваемата страна „Изи Асет мениджмънт“АД не е подаден отговор на частната жалба.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
С решение №
2207 от 01.07.2020г. ПдРС е отхвърлил предявения от К. Н. против „Изи Асет Мениджмънт“АД иск за присъждане на сумата от 13,28 лева, недължимо платена по клауза възнаградителна лихва по договор за потребителски заем № 2844188/30.06.2017г. и е уважил иска за присъждане на сумата от 66,72 лева, недължимо платена по клауза за неустойка по чл.4, ал.2 от горепосочения договор. В мотивите към решението е прието, че, съобразно с чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за Адвокатско дружество „Гърбев“, с което ищецът има сключен договор за безплатна правна защита, в размер от 360 лева с ДДС, с оглед общия материален интерес по делото в размер от 100 лева и с оглед обстоятелството, че претенциите произтичат от едно основание- недължимо платени суми по договор за заем.
Първоинстанционният съд е приел също така, че, съобразно с уважената и отхвърлената част от исковете, ще следва да бъде присъдена половината от определеното възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА. Мотивите към обжалваното разпореждане са в същия смисъл.
В мотивите към цитираното в обжалваното определение Определение
№ 533 от 30.10.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1649/2017 г., I т. о., ТК е записано следното:
„Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите, че минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определя съобразно материалния интерес на всеки от исковете поотделно, а не от аритметичния сбор на всички претенции. Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в определение №
366/18.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2443/16 г. на ВКС,
ГК, IV г. о., определение №
95/03.04.2017 г. по ч. гр. д. №
868/17 г. на ВКС, ГК, III г. о., определение №
292/13.06.2017 г. по ч. гр. д. №
2096/17 г. на ВКС, ГК, IV г. о., в хипотеза на обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове“. Също така трайно в съдебната практика се приема, че правилото на чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно да се определя адв.възнаграждение за всеки предявени иск поотделно, е приложима, когато са предявени различни по вид и основание искове, но не и, както е в настоящия случай, когато исковете произтичат от едно и също правоотношение и са с едно и също основание- недължимост на извършени плащания поради нищожност на клаузи по договора за заем по причина на противоречие с добрите нрави. Ето защо, частната жалба ще следва да бъде оставена без уважение.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ подадената от адв.К.К., в качеството й на пълномощник на ищеца по гр.дело № 354/2020г. на
ПдРС, ХХІІ гр.с. К.Т.Н., частна жалба против определение № 8528/13.08.2020г. по посоченото дело на ПдРС, с което е оставена без уважение молбата на адв. К.К. с вх. № 38413 от 07.07.2020 г. за изменение на решение № 2207 от 01.07.2020г. в частта относно присъденото на Адвокатско дружество „Гърбев“, адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева в производството, като същото бъде увеличено до сумата в размер на 300 лева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: