Решение № 431 от 05.12.2024, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Гражданско дело 1162/2024
- Вид
- Решение № 431
- Подписан
- 05.12.2024
- В сила
- 31.12.2024
- Състав
- Дарина Илиева Попова
Цитирани разпоредби
- член 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 420 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26 ал. 1 предложение първо · Закон за задълженията и договорите
- член 79 · Закон за задълженията и договорите
- член 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал.1 т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал.1 т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал.1 т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- §2 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 431 гр. Карлово, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20245320101162 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно член 124, ал.1 от ГПК вр. с член 79 от ЗЗД и член 86, ал.1 от ЗЗД, разглеждано по реда на член 422, ал. 1 от ГПК.
Ищецът „К.Й.“ ООД чрез процесуалния си представител твърди, че дружеството подало заявление по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника Л.
С. С., по което било образувано ч.гр.д. № 694/2024 г., по описа на Районен съдК.. Претенцията на ищеца била за сумата 41.27 лева, представляваща непогасена договорна лихва по договор за заем № **** г. за периода от 14.06.2022г. до 13.01.2023г.; сумата от 28.42 лева – наказателна лихва за забавени вноски в периода от 14.07.2022г. до 13.01.2023г. По така сключения договор за заем не постъпвали погасителни плащания от страна на заемателя на задължения за договорна лихва в периода от 14.06.2022г. до 13.01.2023г.
Срокът за връщане на дължимите по договора за кредит суми, в това число и за договорната лихва изтекъл на дата 13.01.2023г.
На основание подаденото заявление по чл. 410 от ГПК, било образувано ЧГрД № 694/2024г. по описа на PC-К.. Съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК и същата била връчена на длъжника.
На 13.06.2024г. в деловодството на „К.И.“ ООД било получено съдебно съобщение, с което дружеството било уведомено, че срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 694/2024г . по описа на PC-К. е подадено в срок възражение от длъжника и на ищеца била предоставена възможност в едномесечен срок да предяви иск за вземането си, поради което в срок предявява настоящия.
1
Вземането на „К.Й.” ООД към Л. С. С. произтичало от валидно сключен договор за паричен заем № ******************* от дата 14 юни 2022 година между „К.Й.” ООД, в качеството на заемодател и Л. С. С., в качеството му на заемател. По така сключения договор за заем не постъпвали погасителни плащания от страна на заемателя на задължения за договорна лихва в периода от сключване на договора за заем 14.06.2022г. до изтичане срока на договора за заем - 13.01.2023г. Срокът за връщане на дължимите по договора за кредит суми, в това число и за договорната лихва изтекъл на дата 13.01.2023г. Във връзка със забавяне на плащанията по договора за заем, които не били извършвани на определените падежни дати, съгласно чл. 7, ал. 1 от договора били начислени наказателни лихви за забавени вноски. Тъй като заемателят Л. С. С. не изпълнил задължението си за плащане на дължимите погасителни вноски по договора за заем, то заемодателят „К.Й.” ООД упражнил правото си да търси изпълнение на дължимите суми по съдебен ред.
На 10.06.2022г. била подадена молба за заем № ***** до „К.Й.“ ООД, в качеството му на небанкова финансова институция, отпускаща заеми от Л. С.
С.. С така подадената молба заемоискателят отправил искане към „К.Й.” ООД да му бъде отпуснат паричен заем в размер на 300 лева с цел „текущи разходи“.
След извършване на оценка на депозираното искане и въз основа на посочените в него параметри за заем, „К.Й.” ООД одобрило молбата за заем на Л. С. С.. В резултат на това на 14 юни 2022г. в гр. К. между страните - Л. С. С., в качеството му на заемател и „К.Й.” ООД, в качеството му на заемодател, бил сключен договор за паричен заем № *******************. В чл. 3 на същия било направено подробно описание параметрите на отпуснатия заем. В чл.4, ал.1 от договора било посочено, че същия служи като разписка и удостоверение за получената по договора заемна сума от заемателя.
Неразделна част от договора за заем съставлявал погасителния план, предоставен на заемателя и общите условия по договора в сила от 27.04.2022г.
Заемателят се запознал с клаузите на общите условия към договора (ОУ) и се съгласил с тях, видно от положените подписи на страниците им, както и изписването на трите си имена с подпис в края на ОУ, а за изрично изразеното съгласие с тях - чл.12 от договора за заем. Заемната сума по договора в размер на 300 лева била предадена в брой лично на заемателя Л. С. С. на дата 14.06.2022г. чрез разходен касов ордер от 14.06.2022г.
След сключване на договора за заем, Заемателят Л. С. С. не извършил нито едно плащане, като срокът за погасяне на задълженията по договора за кредит в изтекъл на дата 13.01.2023г.
На дата 28.02.2023г от страна на заемателя Л. С. С. била подадена искова молба в PC К. с искане да бъде обявена за нищожна клаузата на чл.8 от договор за заем №*****. В резултат е образувано гр.дело № 378/2023г. по описа на PC К. и същото е приключило с влязло към момента в сила решение № 194/06.07.2023г., с което била обявена за нищожна клаузата на чл.8 от договора. В тази връзка „К.Й.“ ООД направило корекция на дължимите суми по договора за кредит като била премахната дължимостта на сумата по чл.8 от договора за кредит.
След влизане в сила на решението по така образуваното гр.дело 2 плащания от страна на заемателя Л. С. С. на остатъка от дължимите по договора за кредит суми не било извършено, поради което заемодателят се е сдобил с изпълнителен лист само за главницата по договора за кредит по ч.гр.д. №1660 от 2023г. по описа на PC К.. Издадени са ЗНИ и ИЛ за сумата, представляваща главница, било образувано изп. дело и чрез запори по същото сумата била събрана чрез ЧСИ Л. Мурджанова и образуваното в тази връзка изп. дело №20238190400613 било прекратено.
Останали за плащане лихвите по договора за кредит - договорна лихва и наказателна лихва в техните пълни размери.
Тъй като заемателят не платил нито една погасителна вноска до изтичане срока на договора за кредит, то считат, че е налице изначално неизпълнение на задълженията на заемателя по договора за заем.
Във връзка с горното претендираната за плащане сума по договора за заем към дата на съдебно претендиране на вземането към длъжника е размер на 69.69 лв, съставена от сумите, както следва:
- договорна лихва за периода от 14.06.2022г. до 13.01.2023г. - 41,27 лв.;
- наказателна лихва за забавени вноски в периода от 14.07.2022г. до 13.01.2023г. – 28.42 лв.;
Предвид наличието на неизпълнение от страна на заемателя на задължението за плащане на дължимите суми по договора за заем, заемодателят търсил изпълнение на вземането по съдебен ред чрез подаване на заявлението в съда. Именно неизпълнението от страна на заемателя на произтичащите от договор за заем № *****, предпоставя правния интерес на заемодателя относно подаване на заявление с искане за издаване на ЗИ и ИЛ срещу длъжника.
От гореизложената фактическа и правна обстановка относно възникването и валидността на договор за заем № *****, сключен между „К.Й.“ ООД и Л. С. С. за обезпечаване задължението по договор за заем ***** от 14 юни 2022г. година се налага извода, че е на лице валидно каузално правоотношение между страните - договор за заем. Изложените по-горе обстоятелства, подкрепени с представените към настоящата искова молба доказателства установяват по несъмнен начин съществуването на вземане на „К.Й.“ ООД към длъжника Л. С. С. в размер на 69.69 лв., представляваща договорна лихва и начислена наказателна лихва за забавени вноски по договор за заем ***** и направените в заповедното производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че Л. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. К., ул. „Г.К.“ ****, съдебен адрес: гр. П., бул. „П.Ш.“ ****** дължи на „К.Й.“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. „Л.“ *****, представлявано от В. М. И. сумата от 41.27 лева, представляваща непогасена договорна лихва по договор за заем № **** г. за периода от 14.06.2022г. до 13.01.2023г.; сумата от 28.42 лева – наказателна лихва за забавени вноски в периода от 14.07.2022г. до 13.01.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 417 от 16.05.2024 г. по ЧГрД № 694/2024 г.по описа на КрлРС. Претендира деловодни разноски в исковото и 3 заповедното производство.
Ответникът Л. С. С. оспорва иска като неоснователен. Прави възражение за нищожност на договора за кредит, като излага подробно правно становище. Фактите по делото не се оспорват.
МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска като неоснователен.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Естеството на предявения иск възлага в тежест на ищцовата страна, при условие на главно и пълно доказване, да установи съществуването на валидно облигационно отношение между страните по делото, произтичащо от сключения договор за потребителски кредит за закупуване на стоки, размера на задълженията по него, падежа на настъпването на изискуемост на вземанията. В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право в т.ч. и възраженията му за нищожност на договора.
Не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът като кредитополучател и ответникът като кредитор са сключили договор за паричен заем № **** г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника сума в размер на 300 лева на същата дата.
Получаването на сумата е безспорно и се признава от двете страни в процеса.
В чл. 3 са посочени съществените условия по заема: размер на заема – 300 лева; размер на погасителна вноска – 48.75 лева; ден на плащане – 13-о число; вид вноска – месечна; ГПР – 48.121%; брой вноски – 7; месечен лихвен процент – 3.330%; дата на първо плащане – 13.07.2022 г.; обезпечение, да (посочено в чл. 6); дата на последно плащане – 13.01.2023 г.; такса за усвояване – няма; обща сума за плащане – 704.24 лева. В чл. 6 страните са уговорили договорът за заем да бъде обезпечен с две обезпечения – гарант/и отговарящ/и на изискванията по чл. 10 ал.2 т.1 от общите условия и с едно от посочените в същата разпоредба обезпечения по избор за заемателя, а именно:
1) Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10 ал.2 т.3 от общите условия;
2) Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл.10 ал.2 т.2 от общите условия; 3) Банкова гаранция, съгласно чл.10 ал.2 т.4 от общите условия; 4) Ценна книга издадена в полза на заемателя. С клаузата на чл. 8 от договора, ищецът е декларирал, че му е известно и се счита уведомен, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 от договора в 3-дневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10 ал.2 т.1 и т.4 от ОУ към договора за заем, то заемателя дължи на заемодателя неустойка в размер на 225.73 лева, платима разсрочено съгласно посоченото в погасителния план. В погасителния план е посочено, че месечната погасителна вноска по договорената неустойка е в размер на 32.25 лева, а месечната погасителна вноска по договора заедно с разсрочената неустойка е в размер на 81.00 лева.
По делото не се твърди и установява ответникът да е извършил доброволно плащания по посочения договор за потребителски кредит.
С решение № 194 от 06.07.2023 г. по гр. дело № 378/2023 г. по описа на КрлРС, влязло в законна сила на 02.08.2023 г. е отхвърлен иска, предявен от 4
Л. С. против К.Й. ООД за признаване за установено в отношенията между страните, че Л. Слачев не дължи на К.Й. ООД сумата от 130 лева, представляваща неустойка по договор за паричен заем № **** г., поради липса на договорни отношения между страните и е уважен изцяло предявения от ответника иск за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка по чл. 8 от същия договор.
Със заповед № 884 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 12.09.2023 г. по ЧГрД № 1660/2023 г. по описа на КрлРС, съдът е разпоредил Л. С. да заплати на К.Й. ООД сумата от 300 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № **** г., ведно със законната лихва, считано от 07.09.2023 г., както деловодни разноски.