Определение № 26105 от 25.07.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26105 гр. София, 25.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д. К. ДЕМИРЕВ като разгледа докладваното от Д. К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20231110103119 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Постъпила е молба по чл.248 ГПК от Еднолично адвокатско дружество Д. М., БУЛСТАТ: ------, с която се иска изменение на Решение № 9399/02.06.2023г. по гр.д. № 3119/2023г. по описа на СРС, 27 състав, в частта за разноските.

С цитираното решение съдът е осъдил ответника по чл.38, ал.2 ЗАдв. да заплати на Еднолично адвокатско дружество Д. М. разноски в размер на 480лв.

В молбата по чл.248 ГПК молителят е изложил съображения, че следва да му се присъдят още 480лв. с ДДС с оглед чл.2, ал.5 от НМРАВ.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от другата страна.

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 27 с-в, след като обсъди възраженията, доводите и исканията на страната и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, защото:

Според чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът (осъществил безплатна адвокатска помощ и съдействие) има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 - НМРАВ. В такива случаи съдът осъжда другата страна да заплати възнаграждението на съответния адвокат. Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 НМРАВ урежда, че минимално възнаграждение следва да се определя по отделно за всеки от исковете. Налице е противоречива практика на ВКС по тълкуването на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ – от една страна се приема, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи върху общия 1 материален интерес по делото, а не за всеки иск по отделно (така и Определение № 60345 от 11.10.2021г. по ч.гр.д. № 3103/2021г. по описа на III гр. о. и Определение № 10 от 13.01.2020г. по ч.гр.д. № 4908/2019г. по описа на III гр. о.), съответно от друга страна се приема, че следва да се придържа към буквалното тълкуване на чл. 2, ал. 5 НМРАВ като се присъди възнаграждение за всеки иск (като практиката в тази насока е по-обилна:

Определение № 146 от 04.04.2022г. по ч.т.д. № 358/2022г. по описа на II търг., Определение № 50 от 17.01.2023г. по ч.гр.д. № 4735/2022г. по описа на III гр. о. на ВКС, Определение № 50033 от 07.02.2023г. по т.д. № 2426/2021г. по описа на I търг. отделение на ВКС, Определение № 50020 от 14.03.2023г. по ч.т.д. № 964/2022г. по описа на I търг. отделение на ВКС, Определение № 50107 от 10.05.2023г. по т.д. № 965/2022г. по описа на I търг. отделение на ВКС; Определение № 50228 от 31.03.2023г. по търговско дело № 975/2022г. по описа на I търг. отделение на ВКС, в което е прието, че съдебните актове в обратната насока са инцидентни и не се отразяват на преобладаващата константна практика на ВКС и др.)

В конкретния случай по делото са предявени два обективно кумулативно съединени иска – обуславящ отрицателен установителен и обусловен осъдителен, вкл. е налице и признание на иска по чл.237 ГПК, като делото е с ниска фактическа и правна сложност и с нисък материален интерес (два пъти по-нисък от присъденото адвокатско възнаграждение).

Настоящият състав намира, че буквалното тълкуване на чл. 2, ал. 5 НМРАВ не следва да намира приложение при обективно съединени обуславящи и обусловени искове при дела с предмет ниска фактическа и правна сложност на делото, вкл. при признание на исковете при определяне размера на възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗАДв., поради което и молбата следа да се остави без уважение.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от Еднолично адвокатско дружество Д. М., молба по чл.248 ГПК, с която се иска изменение на решение № 9399/02.06.2023г. по гр.д. № 3119/2023 по описа на СРС, 27 състав, в частта за разноските.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2