Решение № 371 от 14.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. Пловдив, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20235330206897 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН Обжалвано е наказателно постановление № 23-0432 -001001 / 04.07.2023 г. издадено от А. Р. С. на длъжност *** РУ в ОД на МВР-Пловдив ,РУ-01Пловдив ,с което на Р. М. М. ЕГН ********** е наложено административни наказания: на основание чл. 183, ал.4т.7пр.1 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 137 А ал.1 от ЗДП , както и на основание чл.185 от ЗДВП административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП .

В жалбата подадена от Р. М. ,чрез адв.П. , а и в съдебно заседание представляван от пълномощника се прави искане за отмяна на наказателното постановление, поради несъставомерност на нарушението по чл.147 от ЗДВП ,тъй като не е собственик на автомобила ,както и на това по чл.137 а от НК ,предвид здравословен проблем.Претендира разноски.

Въззиваемата страна – Второ РУ при ОДМВ –Пловдив, не изпраща представител,като взема писмено становище по съществото на спора.Като иска потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.Не се претендират разноски , а се прави възражение за определяне на минимален адвокатски хонорар в случай на отмяна на наказателното постановление.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

1

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице с правно основание и в предвидения в закона срок ,както и е основателна.

На 15.06.2023г., в 01.25 часа в гр.Пловдив на , ул.Македония до №2 с посока на движение юг към север ,управлява лек автомобил КИА К 5 /собственост на *** /е установено,че водача

А. Р. К. не ползва обезопасителен колан,с който МПС е оборудвано ,както и че управлява ППС ,което не е представено на технически преглед.Това довело до издаване на АУАН, в който залегнали именно тези обстоятелства. При което впоследствие и издадено настоящето наказателно постановление, в което посочените по-горе обстоятелства били изложени по идентичен начин, както и по идентичен начин е изписана правната квалификация на нарушенията.Съответно в НП същия е била санкциониран за нарушението п о чл. 137 А ал.1 от ЗДП и за чл.147 ал.1 от ЗДвП .АУАН е предявен на водача,като същия е отказал го подпише ,както и не е изложил някакви конкретни възражения на място.Самият отказ е удостоверен с подписа на свидетел на отказа.Впоследствие е постъпила молба ,с която е поискано връчване на АУАН,като същото е направено от 21.06.2023г.Но впоследствие не е депозирано писмено възражение от страна на М. или негов пълномощник.Впоследствие е съставено и атакуваното НП ,връчено на 30.11.2023г на Р. М..

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин, като същата се оспорва от жалбоподателя и неговия пълномощник.Твърди се,че М. е имал здравословен проблем ,който му е попречил да бъде с обезопасителен колан, както и че ,тъй като автомобила не е негова собственост,то и не би следвало да носи отговорност за нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП.С оглед изясняване на обективната истина в качеството на свидетел и разпитан актосъставителя -А.

К. ,който потвърждава своите констатации ,като същия е категоричен ,че водача към момента на проверката не е възразил ,че има здравословен проблем,който е пречка да ползва обезопасителния коран, а също така и не е представил ,което не му позволява да ползва обезопасителен колан.Напротив държал се е арогантно по време на проверката ,като е заявил,че те не са хората ,които ще му кажат дали да си слага колан или не.Също така не им е и представил надлежен документ за здравословното му състояние.Съдът кредитира показанията му в цялост,като ясни,категорични и правдиви.

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци , водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

2

ЗДвП

Относно нарушението по пункт 1-за нарушение по чл.137 а ал.1 от Досежно искането за отмяна на НП , а именно за нарушение по чл. 137 а ал.1 от ЗДП са изложени доводи, че жалб.М. бил във влошено здравословно състояние ,поради което и същото възпрепятствало ползването на обезопасителен колан.Съдът ,обаче не възприема тези доводи,тъй като видно от намиращия се в преписката амбулаторен лист 012414 от дата 05.02.2023г е вписано –контузия на гръдния кош, а по надолу в същия относно обективното състояние на М. е вписано дишане двустранно ,без данни за фрактури и подкожни крепитации.Отделно от това представения амбулаторен лист е издаден четири месеца преди описаното нарушение в АУАН и НП и неосъотносимо като период към датата на констатираното нарушение.Като по делото има амбулаторен лист,като не става ясно към кой момент същия е представен по делото.Очевидно ,че това не е направено при съставяне на АУАН или с последващо възражение или пък с НП.Видно от показанията на К. кредитирани от съда подобни доводи не са изтъкнати пред проверяващите,нито пък са представени писмени доказателства в тази насока.

Нормата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП предвижда изключения при изпълнение на задължението за поставяне на предпазен колан при управление на МПС. Това задължение, вменено на водачите на МПС, не е безусловно.

Съгласно чл. 137, ал.2 от ЗДвП могат да не използват обезопасителни колани лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан. Видно е от представеното с жалбата и прието по делото на основание чл. 283 от НПК и обсъдени по –горе документи като писмени доказателства се ,че физическото състояние на жалбоподателя не е такова, което да го освобождава от поставянето на предпазен колан при шофиране.

С оглед на всичко това съдът намира, че на посочените в наказателното постановление дата, час и място жалбоподателят е имал безусловното задължение да използва обезопасителен колан при управление на процесното МПС. Фактите по чл. 137а ал. 2 от ЗДвП са относими към фактическото състояние, като само в т. 2 то е посочено общо като обективен факт, който изключва задължението за поставяне на обезопасителен колан. Това състояние лицето следва да докаже, когато се позовава на него. Проверката е на 15.06.2023г г ,а представения амбулаторен лист е от 05.02.2023г . В този смисъл от тези факти не може да се направи извод, че обезопасителния колан, в случаи като процесния, може да притиска и така да вреди на мястото на дишане.

Като с оглед представените доказателства –амбулаторен лист -четири месеца преди датата на нарушението и без изрично вписване в амбулаторния лист,че състоянието му е такова ,което да предполага или изисква по – специален режим .Ето защо и съдът не счита,че ползване на обезопасителен колан е пречка за физическото състояние на водача.

3

Относно нарушението по чл. 147, ал. 1 ЗДвП описано в пункт II от НП Относно нарушението по чл. 147, ал.1 ЗДвП както в АУАН, така и в НП е посочен само правния извод на контролните органи, че МПС не е представено на ГТП. Липсва обаче каквото и да било изложение на фактически обстоятелства, които да позволят проверка на този извод.

От текста на чл. 147, ал. 1 ЗДвП е видно, че основните съставомерни обстоятелства по този състав са срока, в който МПС е следвало да се представи на ГТП; Изтичането на този срок; Непредставянето на МПС в определения срок.

Само при кумулативното наличие на трите елемента от фактическия състав деянието е съставомерно, като спазването на чл. 42 и 57 ЗАНН е изисквало те да намерят съответното отражение в АУАН и НП.

Посоченото е особено важимо на фона на разпоредбата на чл. 147, ал. 3 ЗДвП, от която е видно, че периодичността на техническите прегледи е различна в зависимост от категорията на МПС и неговото предназначение; обстоятелството дали МПС е ново или употребявано; годините, на които е МПС.

В зависимост от комбинацията от горните фактори е възможно ГТП да се дължи през различен период от време вариращ от шест месеца до 2 години.

С оглед гореизложеното безусловния минимум от факти, които е следвало да се посочат в АУАН и НП с оглед правото на защита на нарушителя е включвал индивидуализация на срока на валидност на предходния технически преглед и датата, до която е следвало МПС да бъде представено на следващ ГТП.

Само при надлежното очертаване на тези факти и съпоставката им с датата на извършената полицейска проверка може да се провери правилността на правния извод на контролния орган, че срока за представяне на процесното МПС на технически преглед е изтекъл.

При този начин на описание на деянието по чл. 147, ал.1 ЗДвП съдът бива поставен в положение, за да провери съставомерността му да установява на етап съдебно следствие факти, които изцяло липсват в АУАН и НП (и са заменени с правни изводи), което е несъвместимо с контролно отменителните му правомощия по чл. 63 ЗАНН.

На следващо място, налице е и друго самостоятелно материално правно основание за отмяна на наказателното постановление в тази част.

От систематичното тълкуване на сочената като нарушена норма на чл.

147, ал.1 ЗДвП и приложимата санкционна норма на чл. 181, т.1 ЗДвП / а не тази посочена в НП – чл. 185 ЗДвП/ следва, че субект на задължението за представяне на МПС на ГТП е само и единствено собственика на ППС, респективно само той може да носи административно наказателна отговорност за неизпълнение на това задължение. Това следва на първо място от изричния текст на законовата норма, но и от изискването при представяне 4 на ГТП да се носят редица документи, до които има достъп само собственика на автомобила, каквито са голям талон, документ за платен данък и др.

В самия текст на АУАН и НП е посочено изрично, че жалбоподателят не е собственик на процесния автомобил. От горното следва, че жалбоподателят не е годен субект на нарушението, за което е наказан, поради което НП следва да се отмени в тази му част и на това самостоятелно основание.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по т.1 от НК и отменено по т.2 от НП.

ПО РАЗНОСКИТЕ

В настоящото производство искане за разноски е направено единствено от жалбоподателя, който съгласно представения договор за правна защита и съдействие е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., изцяло и в брой-видно от л.6 . Предвид на това и с оглед изхода от спора, съдът намира, че въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 114,30 лв., съобразно уважената част от жалбата. Въззиваемата страна не е направила претенция за присъждане на разноски в настоящото производство.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление постановление № 230432 -001001 / 04.07.2023 г. издадено от А. Р. С. на длъжност *** РУ в ОД на МВР-Пловдив ,РУ-01-Пловдив в частта,с която на Р. М. М. ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл. 183, ал.4т.7пр.1 от ЗДП ,глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 137 А ал.1 от ЗДП,.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0432 -001001 / 04.07.2023 г. издадено от А. Р. С. на длъжност *** РУ в ОД на МВР-Пловдив ,РУ-01Пловдив в частта,с която на Р. М. М. ЕГН ********** на основание чл.185 от ЗДВП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП .

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Р. М. М. ЕГН ********** сумата в размер на 114,30 лв, представляваща сторените по делото разноски.