Решение № 4281 от 28.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4281 гр. Варна, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20233110104552 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „ЕНЕРГО–ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, ******, чрез процесуалния му представител - адв. Н. Б., срещу М. Н.

Ч., родена на ********** г., с адрес: гр. Варна, ******, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми: сумата 286.71 лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия и мрежови услуги по фактура № ******.2022 г., за обект на потребление с абонатен № ****** и клиентски № ******, находящ се в гр. Варна, ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 06.02.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 12.17 лв., представляваща обезщетение за забава от датата, следваща падежа на издадената фактура, до 20.01.2023 г.

В исковата си молба ищецът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД излага, че е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата, но искането му е отхвърлено. Указана му е възможността да предяви осъдителен иск за вземането си, поради това и в предоставения му по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК срок е депозирал настоящата искова молба. Твърди, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по доставка на ел. енергия от доставчик от последна инстанция за собствения й обект, находящ се в гр. Варна, КК Чайка, ул. „Боян Бъчваров“ № 152, 3, ателие 4. Поддържа, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и към настоящия такъв ответницата има неплатени задължения в размер на 286.71 лв. Посочва, че предвид забавата в плащането на дължимата сума ответницата му дължи и съответна мораторна лихва. По 1 изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата М. Н. Ч..

В проведеното по делото на 13.11.2024 г. открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адв. Х. И., поддържа становище за основателност на предявените искове и моли същите да бъдат уважени.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на така предявените искове ищецът в производството следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на твърдяното облигационно отношение с ответницата по договор за продажба на ел. енергия от доставчик последна инстанция в процесния период, по силата на който е извършил доставка на ел. енергия и мрежови услуги в посоченото количество и на твърдяната стойност, както и че ответницата е изпаднала в забава, съответно размера на вземанията си.

По главно предявения иск съдът намира следното:

От представените по делото доказателства съдът намира, че може да бъде направен обоснован извод, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по доставка на ел. енергия от доставчик последна инстанция за отчетния период м. юли 2022 г. в обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ******.

И това е така, доколкото ищецът се явява краен снабдител с електрическа енергия на територията на Североизточна България, като в същото време е и доставчик от последна инстанция за лицензионната територия, съгласно чл. 39 ЗЕ и издадената му лицензия за доставка на ел. енергия от доставчик от последна инстанция за клиенти, които не са избрали друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от клиента причини.

Това е видно и от представеното извлечение за фактури и плащания за периода 16.08.2021 г. – 18.08.2022 г. /л. 13 и 14 от делото/.

Следва да се отбележи, че тази облигационна връзка между страните не бе оспорена от редовно уведомената чрез съдебна поръчка ответница, съответно същата не ангажира каквито и да е доказателства ползваният от нея обект да е снабдяван от друг доставчик на ел. енергия.

Съгласно заключението по приетата без възражение от страните комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза на вещите лица инж. Л. Б. /техническата част/ и А. М. /счетоводната част/, което съдът цени като компетентно и обективно дадено, електромерът, отчитащ потребеното количество ел. енергия в процесния обект, е произведен през 2011 г. Повторна метрологична проверка е преминал през 2021 г., което означава, че електромерът е метрологично годен до 2026 г. Количеството ел. енергия, което е отчетено за периода 01.07.2022 г. – 31.07.2022 г., е 543 kWh при еднотарифно отчитане. Между „Енерго-Про Продажби“ АД и М. Ч. е налице облигационно правоотношение по доставка на електрическа енергия 2 от доставчик последна инстанция. Цените, по които доставчиците от последна инстанция продават ел. енергия на крайни клиенти, се определят съгласно методика, приета от КЕВР. Последната приета методика е от 01.08.2021 г.

Стойността на доставената енергия е в размер на 351.92 лв. без ДДС.

Стойността на акциза по ЗАДС е в размер на 1.09 лв. без ДДС. Стойността на мрежовите услуги общо е в размер на 58.89 лв. без ДДС. Общата стойност на фактура № ******.2022 г. е в размер на 411.90 лв. без ДДС или 494.28 лв. с ДДС. От тази стойност е приспадната сума в размер на 207.57 лв. като компенсация по одобрена от МС „Програма за компенсиране разходите на небитови крайни клиенти за ел. енергия“. Така крайният размер на задължението за плащане по процесната фактура е 286.71 лв.

Вещото лице М. посочва, че от приложеното по делото „Извлечение за фактури и плащания за период“ за клиент М. Ч., към дата 14.02.2023 г., е видно, че е налице неплатено и просрочено задължение по фактура ******.2022 г. в размер на 286.71 лв.

По изложените съображения съдът приема, че са налице всички изискуеми предпоставки за основателност на исковата претенция, поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло. Основателна в този смисъл е и претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 06.02.2023 г. до окончателното й изплащане.

По иска за обезщетение за забава съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.

В издадената фактура от 12.08.2022 г. е посочен и конкретен падеж /срок за плащане/, а именно до 23.08.2022 г., поради което съдът приема, че считано от датата, следваща настъпване на падежа – 24.08.2022 г., ответницата е изпаднала в забава.

Съгласно заключението на вещото лице А. М. по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, мораторната лихва за периода 24.08.2022 г. – 20.01.2023 г. е в размер на 12.17 лв. Такъв е размерът и на предявения иск, поради което съдът приема, че същият следва да бъде уважен изцяло.

Предвид изхода на спора и направеното от ищеца искане за присъждане на разноски, съдът намира следното:

В заповедното производство съдът намира, че на заявителя се дължат разноски в размер на платената държавна такса /25 лв./, която сума следва да бъде присъдена в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Доколкото обаче заявлението за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено, съдът приема за неоснователно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

В настоящото производство ищцовото дружество представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива в общ размер от 1721.50 лв., както следва: 75 лв. – платена държавна такса, 500 лв. – депозит вещо лице за изготвяне на допуснатата КСТССчЕ, 666.50 лв. – депозит за превод на документите за връчването им на ответницата и 480 лв. – платено по Б. път адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 17.02.2023 г., която сума следва да бъде присъдена в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

3

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. Н. Ч., родена на ********** г., с адрес: гр. Варна, ******, да заплати на „ЕНЕРГО–ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ******, следните суми: сумата 286.71 лв.

/двеста осемдесет и шест лева и седемдесет и една стотинки/ , представляваща главница за незаплатена ел. енергия и мрежови услуги по фактура № ******.2022 г., за обект на потребление с абонатен № ****** и клиентски № ******, находящ се в гр. Варна, ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК в съда – 06.02.2023 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, както и сумата 12.17 лв. /дванадесет лева и седемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава от датата, следваща падежа на издадената фактура, тоест от 24.08.2022 г. до 20.01.2023 г., на основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА М. Н. Ч., родена на ********** г., с адрес: гр. Варна, ******, да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ******, сумата 25 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща сторените в заповедното производство по ч. гр. д. № 1407/2023 г. по описа на ВРС, VIIІ състав, съдебно-деловодни разноски, както и сумата 1721.50 лв. /хиляда седемстотин двадесет и един лева и петдесет стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство съдебноделоводни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4