Решение № 24 от 27.03.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Бургас, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Т. Канакиева

Членове:

Даниел Н. Марков

Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря Е. П. Г.а в присъствието на прокурора Л. Г. П. като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222000600252 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

Образувано е по въззивни жалби на адв.Д. Н., като защитник на подс. Т.

Д. Ч. и на частните обвинители Н. К., Е. К., Д. К. и Е. К., чрез техния повереник - адв.Г. Д., срещу присъда №13 от 20.09.2022г. , постановена по НОХД № 186/22г. по описа на Окръжен съд – Ямбол.

С присъдата ЯОС е признал подсъдимата Т. Д. Ч., ЕГН **********, за виновна в това, че на 03.09.2021 г. около 11.30ч. на път I-7, в района на км.238+700 в отсечката с. Зимница, обл. Ямбол - пътен възел „Петолъчката“, в посока от с. Зимница за пътен възел "Петолъчката", при управление на собствения си л.а. „Опел Зафира“ с рег. № * **** ** с превишена скорост около 97км/ч., е нарушила правилата за движение, визирани в разпоредбите на чл.21, ал.1, чл.25, ал.2, изр.1 и чл.42, ал.2, т.1 и т.2 от ЗДвП, в резултат на което предизвикала ПТП с л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № * **** **, собственост на Д. Ж. К. от гр. Ямбол и по непредпазливост причинила смъртта на A. Н. К. от гр. Ямбол, както и осем средни телесни повреди на Д.

Ж. К. от гр. Ямбол, изразяващи се в: 1/. съчетана травма със засягане на главата, шийния сегмент на гръбначния стълб и мозък, гръдния кош, белите дробове, корема и костите от тазовия пръстен, довела до клинично изявен тежък травматичен шок, причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалата; 2/. черепно-мозъчна травма, протекла в 1 началото с загуба на съзнанието и изразяваща се в контузия на мозъка и субарахноидален /между мозъчната кора и меката мозъчна обвивка/ кръвоизлив в тилните участъци на двете големомозъчни хемисфери, причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалата; 3/. контузия на гръдния кош, изразяваща се в счупване на общо шест ребра в двете му половини - 1-во ребро в дясно по предна аксиларна /мислена вертикална линия, водеща началото си от предния ръб на подмишничната ямка/ линия, l-во ребро в ляво в областта на неговата главичка и II, VI, X и XI ребра в дясно паравертебрално /мислена вертикална линия по гърба, успоредна на гръбначния стълб/, причинила сама по себе си трайно затрудняване движенията на снагата за срок по-голям от 40-50 дни при нормален ход на оздравителните процеси; 4/. контузия на двата бели дроба с клинично изявен двустранен хидроторакс /масивни двустранни плеврални изливи/, причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалата; 5/. гръбначно-мозъчна травма в шийния сегмент на гръбначния стълб, изразяваща се в авулзионно счупване на втори шиен прешлен /С2/, счупване на тялото на седми шиен прешлен /С7/, ретролистеза /изместване назад/ на тялото на шести шиен прешлен /С6/ спрямо тялото на седми шиен прешлен /С7/ около 7мм с латерална дислокация /странично изместване/ на прешлените, стесняване на дискалното пространство, счупване на процеси спинози /бодилестите израстъци/ на шести и седми шийни прешлени /С6, С7/ и счупване на трансверзалния процесус /напречния израстък/ на седми шиен 1011 прешлен, причинила трайно затрудняване движенията на врата за срок, значително по дълъг от 30 дни; 6/. контузия на гръдния и поясен сегменти на гръбначния стълб, изразяващи се в счупване на процеси спинози /бодилестите израстъци/ на първи, втори и трети гръдни прешлени /Тх1, Тх2 и Тх3/, счупване на трансверзални процесурси /напречните израстъци/ на първи, втори и трети гръдни /Тх1, Тх2 и Тх3/ и трети и пети поясни /Л3 и Л5/ прешлени вляво, причинила сама по себе си трайно затрудняване движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни; II. значително стесняване на гръбначно-мозъчния канал с притискане и контузия на гръбначния мозък, клинично изявена картина на квадрипареза /частично увреждане на волевите движения на мускулите на четирите крайника и слабост/, причинило трайно затрудняване движенията на четирите крайника за срок по-дълъг от 30 дни и 8/. контузия на тазовия пръстен, изразяваща се в счупване на горно и долно рамо на дясна пубисна /лонна, срамна/ кост, на горно рамо на лява пубисна кост и на горните процесуси /израстъци/ на сакрума /кръстната кост/, поради тясната и непосредствена анатомична и функционална връзка с долните крайници причинила трайно затрудняване движенията на двата долни крайника за срок от около 2,5-3 месеца при нормален ход на оздравителните процеси, поради което на основание чл.343, 2 ал.4 вр. ал.3, буква „б“, предл.1 вр. ал.1, буква „в“ вр. чл.342, ал.1 вр. чл.58а, ал.1 вр. чл.54 НК я осъдил на наказание три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението му за изпитателен срок от пет години.

На основание чл.343г от НК съдът е лишил подсъдимата Т. Д. Ч. от право да управлява МПС за срок от пет години.

С присъдата съдът е признал подсъдимата за невинна в това да е нарушила правилата за движение по пътищата, визирана в разпоредбите на чл.20, ал.1 и чл.25, ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.304 от НПК я оправдал по първоначалното обвинение в тази му част.

Със същата присъда подсъдимата е осъдена да заплати на гражданските ищци и частни обвинители Д. Ж. К., ЕГН ********** - лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Е. А. К. с ЕГН ********** сумата от 8 790,66 лева, представляваща обезщетение за причинените им от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 03.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Подсъдимата е осъдена да заплати на частните обвинители и граждански ищци Д. Ж. К., лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Е. А. К., направените по делото разноски в размер на 2 000 лева, както и да заплати на частните обвинители Н. А. К., ЕГН ********** и Е. И. К., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 4 000 лева.

С присъдата подсъдимата Т. Ч., е осъдена да заплати в полза на Държавата по сметката на ОД на МВР - Ямбол, Републикански бюджет, сумата от 3 704,50 лева - разноски по делото, както и Държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 351,63 лева.

ЯОС е постановил вещественото доказателство - тахошайба на товарна композиция - влекач „СКАНИЯ с рег.№ * **** * и полуремарке „Кроне СДР 27“ с рег.№ * **** *, да остане по делото.

Според въззивната жалба на защитника присъдата е неправилна, а наложеното наказание е явно несправедливо. Изложени са съображения, че при индивидуализацията на наказанието на подсъдимата не са намерили адекватно отражение многобройните смекчаващи отговорността й обстоятелства: чистото съдебно минало, липсата на нарушения на правилата на ЗДвП, изразеното искрено съжаление за случилото се, както и това, че се касае за типично непредпазливо престъпление, които смекчаващи обстоятелства обуславяли определяне на размера на наказанието под минимума от три години. Същевременно с това се сочи, че ЯОС е имал 3 възможност да определи наказанието лишаване от свобода в рамките на законовия минимум от 3 години, който след редукцията по чл. 373, ал.2 от НПК е следвало да бъде в размер на 2 години лишаване от свобода, а срока на лишаването от право да управлява МПС в рамките на не повече от 3 години, както е следвало и изпитателния срок да бъде по-кратък. Моли се въззивната инстанция да упражни правомощието си по чл.337, ал.1,т.1 от НПК и да измени обжалваната присъда, като намали размерите на наказанията лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС и на изпитателния срок.

В жалбата, депозирана от повереника на частни обвинители, се твърди неправилност на първоинстанционната присъда в наказателната й част, тъй като наложеното на подсъдимата наказание е явно несправедливо. Намира, че определеното от ЯОС наказание, чието изпълнение е отложено за период от пет години, не изпълнява специалната и генерална превенция на закона.

Излага доводи, че наложеното на подсъдимата наказание е явно несправедливо, предвид 37 годишната възраст на починалия A. К. и причинените осем средни телесни повреди на съпругата му Д. К., която е останала близо два месеца в медикаментозна кома и повече от девет месеца обездвижена, през който период детето е било лишено от нейните грижи.

Моли се въззивната инстанция да измени обжалваната присъда, като увеличи наказанието и приложението на чл.66 от НК.

Представителят на Апелативна прокуратура-Бургас излага в съдебните прения пред въззивния съд подробни съображения за неоснователност на въззивните жалби, като приема, че ЯОС е направил правилна преценка, като е отчел всички обстоятелства от значение за наказателната отговорност на подсъдимата и законосъобразно е приел, че не са налице предпоставките на чл. 55 от НК. Според прокурора, съдът при определяне на наказанията се е съобразил с високата степен на обществена опасност на самото деяние и с невисоката степен на обществена опасност на подсъдимата. Приема за правилно приложението на института на условното осъждане, както и размера на определения изпитателен срок. В обобщение предлага присъдата да бъде потвърдена

Повереникът на частните обвинители поддържа въззивната жалба, като развива подробно вече направените в нея оплаквания и искания. Настоява за увеличаване на наказанието лишаване от свобода, което би направило невъзможно приложението на чл.66 от НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата, като освен изложените в нея съображения развива допълнителни доводи за обосноваване на исканията си. Приема, че ЯОС неправилно е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства 4 получените от пострадалата К. осем средни телесни повреди, както и двете несъставомерни леки телесни повреди на малолетната й дъщеря, тъй като тези обстоятелства са били сред предвидените в самия текст на ал. 4 по чл. 343 от НК. Възразява срещу неоснователния, според него, отказ на окръжният съд да приеме наличие на съпричиняване на резултата от страна на пострадалата К., която е била без предпазен колан, а малолетната й дъщеря не е била поставена в задължителното за тази възраст детско столче, както и от страна на починалия водач К., който е управлявал автомобила с неразрешена скорост от 138км/ч и като е възприел опасността, пресветнал с фаровете, но не е намалил скоростта, каквото е задължението му по чл. 20, ал. 2 от ЗДП.

Отделно счита, че след като първият съд е оправдал подсъдимата за нарушения на чл. 20, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДП, оставащите по-малко на брой обвинения, които запълват съответният текст на чл. 343 НК, следва да се приемат като смекчаващи вината обстоятелства. Намира приложението на чл.66 от НК за правилно, като го аргументира с ниската обществена опасност на подсъдимата, нейната 66 годишна възраст и необходимостта да се грижи за съпруга си, който е с преживян инфаркт и поставени 3 стенда. В заключение моли въззивната инстанция да упражни правомощията си по чл.337, ал.1,т.1 от НПК, като измени присъдата и намали наложените наказания, както и срока на отлагане на изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Алтернативно моли първоистнационната присъда да бъде потвърдена.

Подсъдимата поддържа становището на защитника си и изразява съжаление за случилото. В последната си дума моли да се намалят наказанията или да се потвърди присъдата.

След като прецени изложените в жалбата доводи, становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Бургаският апелативен съд намери за установено следното:

Подсъдимата Т. Д. Ч. е родена на *.*.*г. в с.Жребино, обл. Ямбол, със средно специално образование, омъжена, не осъждана, работи като управител на „Вая 1“ ЕООД-Ямбол. Като правоспособен водач на МПС, подсъдимата притежава свидетелство за управление от 1991 год., с категория „В“, „АМ“ и „В1“ и до датата на деянието не са налагани наказания по административен ред за нарушения на правилата за движение.