Решение № 282 от 17.06.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Ловеч, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА

ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Гражданско дело № 20244310101930 по описа за 2024 година

Установителни искове с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 9 и чл. 33 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

Постъпила е искова молба от „ АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт Е.Л., срещу Г. К. Д., с адрес: ***, на основание чл. 422 във връзка с чл.

415 от ГПК, за установяване на следните вземания по Договор за потребителски кредит № ***/13.05.2021 г., а именно: 200.00 лева – главница, 6.00 лева – договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата за периода от *** до 12.06.2021 г. и 79.05 лева – лихва за забава върху главницата за периода от *** до 05.08.2024 г., ведно с лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на *** длъжникът – ответник Г.

К. Д. е сключил горепосочения договор за потребителски кредит с дружеството „Стик-Кредит“ АД, по силата на който е получил сумата от 200.00 лева, срещу което се съгласил да върне 1 вноска от 200.00 лева в срок до 12.06.2021 г., която е падежирала, съгласно погасителния план, неразделна част към договора. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 36%, както и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 42.58%.

Ищецът уточнява, че договорът за кредит е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние, а на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от договора за кредит, страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

1

Посочва се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за кредит, като е изтекъл крайния срок за погасяването му.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.07.2023 г., „СтикКредит“ АД, като цедент, прехвърлило своите вземания към длъжника по договора за кредит, на цесионера – ищец „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като вземането срещу длъжника било индивидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия. С цел уведомяване на длъжника за извършената цесия по смисъла на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, се твърди, че старият кредитор /цедент/ е упълномощил новия кредитор – ищецът, да извърши това уведомяване от името на цедента.

Ищецът моли, ако се приеме, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, да се счита, че същото е надлежно извършено с връчване на настоящата искова молба.

Ищецът посочва, че предявява настоящия иск за установяване дължимостта на горепосочените вземания по договора за кредит, с оглед дадени указания от заповедния съд по ч.гр.дело № 1437/2024 г. по описа на Районен съд – Ловеч, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника относно процесните вземания.

Моли за присъждане на направените разноски по заповедното и настоящото исково производство.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. В писмено становище от негов пълномощник се поддържат предявените искове.

Ответникът Г. К. Д. не се явява, а се представлява от назначения му по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК особен представител - адвокат С. Д., която поддържа депозирания по делото писмен отговор, в който е изложила съображения за неоснователност на предявените искове, като счита, че сключеният договор за цесия относно процесните вземания не е произвел действие спрямо длъжника предвид ненадлежното му уведомяване за това. Развива доводи, че уведомлението за извършената цесия следва да е достигнало до длъжника, като връчването му заедно със съдебните книжа на назначения му особен представител, каквато е тя, не би могло да се приравни на надлежно връчване, поради невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията. По тези съображения, моли за отхвърляне на предявените искове.

От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 1437/2024 г. по описа на ЛРС, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 8996/12.08.2024 г., от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, е било образувано ч.гр.дело № 1437/2024 г. по описа на Ловешкия районен съд, който е издал Заповед № 782/12.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжник Г. К. Д., за сумите: 200.00 лева – главница, ведно със законна лихва от 12.08.2024 г. до изплащане на вземането, 6.00 лева – договорна лихва за период от *** до 12.06.2021 г., 79.05 лева – лихва за забава за период от 12.06.2021 г. до 05.08.2024 г., както и разноски: държавна такса в размер на 25.00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.

Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № 2

***/13.05.2021 г.

С Разпореждане от 08.10.2024 г. заповедният съд е приел, че издадената по делото заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и указал на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника.

Заявителят е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечния срок по чл.

415 ал. 4 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.

Безспорно е по делото, че е сключен посочения в исковата молба и приложен към нея Договор за потребителски кредит № *** с посочена в него дата 12.05.2021 г., между ищеца „СтикКредит“ АД, в качеството на кредитор, и ответника Г. К. Д., в качеството на потребител, по силата на който кредиторът е предоставил на потребителя паричен заем в размер на 200.00 лева, със срок за погасяване на първи транш: 30 дни, при годишен процент на разходите /ГПР/, посочен в погасителния план - 42.58%, срок на кредитната линия: 12 месеца и дата на вноска по първи транш:

11.06.2021 г.

Не се спори, че договорът е сключен от разстояние във формата на електронен документ.

Безспорно е също, че сумата по кредита е предоставена на ответника чрез паричен превод към EasyPay, с наредител „Стик-Кредит“ АД – видно от представената разписка от *** за извършено плащане на сумата 200.00 лева с получател Г. К. Д..

Според клаузата на чл. 13 ал. 1 от договора, в случай че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок до 3 /три/ дни от подписване на договора, да осигури сключването на договор за поръчителство с трето физическо лице или да предостави банкова гаранция със срок на валидност най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.

В чл. 23 от договора страните се съгласили, в случай че потребителят не изпълни горното задължение, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. В случай на настъпване на дължимостта на тази неустойка, потребителят следвало да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска.

На 22.03.2024 г. между ищеца „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като цесионер, и „СтикКредит“ АД, като цедент, е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера свои вземания, описани в Приложение № 1, като не се спори, че вземането по процесния договор за кредит също е прехвърлено /в този смисъл е приложена извадка с ЕГН на ответника и размера на вземането/.

Съгласно представено пълномощно от 22.03.2024 г., цедентът „Стик-Кредит“ АД е упълномощил цесионера – ищец по делото, да уведомява длъжниците, описани в Приложение № 1 към договора за цесия, за настъпилото прехвърляне на вземания, като цедентът е потвърдил извършеното прехвърляне на вземанията по смисъла на чл. 99 от ЗЗД.

От страна на дружеството-ищец „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е изготвено уведомление за цесията относно процесния договор за кредит, адресирано до ответника, но няма данни дали фактически е получено от него.

При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл.

9 и чл. 33 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, за установяване на вземания по договор за 3 потребителски кредит, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

По така предявените положителни установителни искове, съдът намира, че същите са допустими, предявени от процесуално легитимирана страна, в качеството й на правоприемник по договор за цесия и при наличие на правен интерес от установяване на прехвърлените вземания.

Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между „Стик-Кредит“ АД, като кредитор, и ответника Г. К. Д., като потребител, по процесния договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът е изпълнил задължението си да предостави в кредит уговорената парична сума на ответника, а за последния е възникнало задължението да върне предоставения му кредит при условията на договора.

Това вземане се установи, че е прехвърлено по силата на договор за цесия, който е валидно сключен между ищеца „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и кредитодателя „Стик-Кредит“ АД и въз основа на него цесионерът - ищец има всички права на кредитор.

Съдът приема, че ответникът е уведомен за извършената цесия и че ищецът е новият му кредитор с приложеното към исковата молба уведомление за извършената цесия, връчено чрез особения му представител заедно с преписа от исковата молба със съобщението по чл. 131 от ГПК /в т.см. Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, II отделение; Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д.№ 193/2018 г., ТК, Първо отделение/. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението за цесията, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235 ал. 3 от ГПК.

Уведомлението за извършената цесия се установи, че е отправено от новия кредитор, в качеството му на пълномощник на предишния кредитор, което е допустимо по силата на принципа за свободата на договаряне /чл. 9 от ЗЗД/, според който няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията, като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД /в т.см.

Решение № 137/02.06.2015 г. по дело № 5759/2014 г. на ВКС, ГК, III г.о./.

Съдът счита, че по отношение на процесния договор за кредит са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чиято цел е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.

Съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗПК, договоръ т за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Според чл. 11 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа изрично изброени реквизити, сред които годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин /т. 10/.

Разпечатката съдържа 49 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/df45d7f3-b128-4754-8589-4e00678b9442