Решение № 1058 от 25.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1058 гр. София, 25.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Василев при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело № 20211100902661 по описа за 2021 година

С исковата молба „К.Ф.“ ЕООД чрез синдика В. Г. иска осъждането на ответника Ю.

В. П. да заплати на основание чл. 145, ал. 1 ТЗ сумата от 36 000,00 лева – представляваща вреда за дружеството от непредаване на синдика на средствата осчетоводени като касова наличност в баланса от 31.05.2021 г.

В исковата молба се твърди, че спрямо ищцовото дружество е открито производство по несъстоятелност, като за синдик на същото е назначен В. Г.. В баланса на дружеството за 2021г е отразена касова наличност от 40 000,00 лева, съществуването на която ответникът признава и декларира в производството по несъстоятелност с декларация от 17.08.2021г, а в последствие с друга декларация от 27.08.2021г отново дадена в производството по несъстоятелност отказва да я предаде на синдика, с мотиви, че сумата не е налична.

Неотчитане разходването на касовата наличност счита за вреда, за която ответникът следва да бъде осъден да възстанови на дружеството.

Ответникът оспорва исковете като ги счита за недопустими, евентуално неоснователни. Счита, че не се установява наличието на сумата от 36 хиляди лева на касата на дружеството, респ. получаването на същата от него. Оспорва подписите положени за него в декларациите. Оспорва да съществува задължение за предаване на средствата към синдика.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните доказателства приема за установено следното:

По исковете с правно основание чл. 15 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже: че ответникът е бивш управител на ищцовото дружество; че в срока на действие на договора за възлагане на управлението е извършено действие или е допуснато бездействие, което е 1 противоправно, защото нарушава задължения, които възникват от сключения с дружеството договор за възлагане на управление, устава или закона, или води до неполагане на грижата на добрия търговец при управлението на дружеството, в пряка причинно-следствена връзка от което за дружеството настъпва вреда, която може да е както претърпяна загуба, така и пропусната полза. (така Решение № 209 от 22.06.2015 г. по т. д. № 4117/2013 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 70 от 07.06.2012 г. по т. д. № 276/2011г., т. к., IІ т. о. на ВКС; Решение № 41 от 29.04.2009 г. по т. д. № 669/2008 г., т. к., І т. о. на ВКС и други). А в тежест на ответника при доказване на горните факти е, евентуално установяване на способ за погасяване.

По делото няма спор, че в периода 29.01.2020г - 08.12.2012г ответникът Ю. П. е управител на ищцовото дружество „К.Ф.“ ЕООД (в несъстоятелност).

С решение от №261161/22.07.2021 г постановено по т.д. № 2183/20 на СГС, ТО. 23 ти състав, потвърдено с решение № 466/04.07.2022г постановено по т.д. № 981/21 г. на САС, ТО, 9-ти състав, спрямо ищцовото дружество е открито производство по несъстоятелност като за синдик е назначен В. Г. , а с решение № 260721/08.12.2022 г постановено по .д. № 2183/20 на СГС, ТО. 23 ти състав, ищецът е обявен в несъстоятелност и са прекратени правомощията на органите му на управление.

Спорът се концентрира относно обстоятелството дали действието или бездействието на ответника е противоправно и евентуално дали в причинна връзка от него за ищцовото дружество са настъпили вредите описани в исковата молба.

В учредителния акт на ищцовото дружество обявен в търговския регистър са повторени законовите разпоредби приложими към дружествата с ограничена отговорност, без правата и задълженията на отделните органи (едноличен собственик на капитала и управител) да са допълнително детайлизирани. В чл. 141, ал. 1 ТЗ е регламентирано по общ начин какви са основните задължения на управителя на ЕООД, като е посочено, че той извършва действия по организиране и ръководене дейността на дружеството съобразно закона и решенията на едноличния собственик на капитала, като това следва да бъде осъществявано при полагане на дължимата грижа, която е тази на добрия търговец.

Управителя на дружеството стопанисва и управлява неговото имущество и отговаря за него пред съдружниците, респ. едноличния собственик на капитала. При тълкуване на правата и задълженията се налага изводът, че за да е налице неизпълнение от управителя на негови задължения, които да представляват противоправно поведение, трябва да се установи, че той: 1/не е извършил действие, което е трябвало да осъществи, за да изпълни общото си задължение по закон да организира и ръководи търговската дейност на дружеството като запазва имуществото му и осигурява изпълнението на спекулативната цел, с оглед която то е създадено и съществува; 2/или е извършил действие, което няма за цел осъществяване на търговската дейност на дружеството, а с него се цели само да бъдат увредени интересите на последното като от патримониума му се извади имущество или се създадат предпоставки то да бъде лишено от имущество (деликт); 3/при неизпълнение на изрично взето решение от върховния орган на дружеството, с което му се дават конкретни указания за това в каква 2 насока да бъдат управлявани дружествените работи, какви конкретни действия да бъдат осъществявани в тази връзка и какъв вид сделки да бъдат сключвани; 4/в дружествения договор се съдържат правила, които ограничават свободната му преценка да извършва определени действия или сделки от името на дружеството, които той не е спазил.

Противоправното поведение на ответника описано в исковата молба се изразява в бездействие да предаде на синдика след откриване на производството по несъстоятелност касова наличност в размер на 36 000,00 лева. Следователно на първо място следва да се изследва дали съществува изрична норма или договорно задължение за действие от страна на управителя в твърдяната насока, за да се приеме, че неизпълнението му е евентуално противоправно.

Съгласно разпоредбата на чл. 635 ТЗ дружеството, спрямо което е открито производство по несъстоятелност запазва органите си на управление, но дейността му продължава под надзора на синдика. А съгласно чл. 640, ал. 2 ТЗ, дружеството, спрямо което е открито производство по несъстоятелност е длъжно да предостави на синдика информация за наличното имущество на дружеството, ведно с всички свързани с това документи в 7-дневен срок от писменото им поискване. Като за предаване на пари и други ценности следва да бъде извършен опис от синдика съгласно чл. 652 ТЗ, от който момент на сетне той е отговорен за тяхното съхранение.– арг. от. От анализа на посочената нормативна уредба следва извода, че за управителя на дружеството след откриване на производството по несъстоятелност се поражда задължение да предаде на синдика за стопанисване и управление имуществото на дружеството, ведно с документите, които го установяват, за което се съставя опис. А след предаването, разходването на средства на дружеството става само със съгласието на синдика. Следователно ако касовата наличност по баланса към 31.05.2021 г е действителна, за управителя съществува задължение за нейното предаване на синдика, тъй като след откриване на производството по несъстоятелност средствата от нея следва да бъдат вложи в особената банкова сметка и разходвани само с негово съгласие и след одобрението на съда (арг. за последното от чл.658, т.8 и т. 9 ТЗ).

За да е противоправно бездействието на управителя, следва да се установи и че към откриване на производството по несъстоятелност или след това ищцовото дружество разполага със сумата от 36 000,00 лева като касова наличност. За това обстоятелство по делото са събрани различни доказателства, които нито по отделно, нито в съвкупност установяват подлежащия на доказване факт.

Балансът за 2021г на ищцовото дружество, респ. отчетът за паричните потоци за 2021г, отчетът за приходите и разходите за 2021, отчетът за собствен капитал 2021г, за да установят касовата наличност, следва да са водени редовно съгласно чл. 182 ГПК. По делото не е изследвана редовността на счетоводството на ищцовото дружество, тъй като нито една от страните не е представила първичните счетоводни документи, въз основа на които то се съставя и води – арг. от чл. 3 ЗСч. Тежестта е за ищеца, а твърденията му, че книгите не са му били предадени от ответника, е могло да бъде преодоляно с други доказателствени средства като задължаването му да ги представи при индиция за това, че той е в държане на 3 последните или да бъдат изискани от дружеството/дружествата осъществявали счетоводното обслужване на ищеца, преди откриване на производството по несъстоятелност, каквито искания не са били отправяне към съда. Но и без представяне на първичните счетоводни документи, от решенията на СГС и САС във връзка с откриване на производството по несъстоятелност, може да се направи извод, че то не е водено редовно, тъй като отразените като налични активи, не са приети за съществуващи, поради което е и открито производството по несъстоятелност спряно ищцовото дружество.

Относно декларациите на Ю. П. от 16.08.2021г и 27.08.2021г, по правната си същност те представляват изявления за признание и за отричане на факт. Сами по себе си, те нито доказват, нито опровергават, съществуването на подлежащия на доказване факт, а следва да бъдат ценени заедно с другите доказателства по делото. Следователно, за да се даде вяра на едната или на другата декларация, следва съществуването на касовата наличност да бъде установено и с други доказателства.

За такива синдика представя: Договор от 01.02.2020г сключен между „К.Ф.“ ЕООД и „К.. Х.“ ООД, с който първия възлага на втория счетоводното обслужване на дружеството, сред които задължения е и изготвяне на инвентаризация съгласно на активите и пасивите на дружеството; Пълномощно от В. П., управител на „ВП Л.М. с предишно наименование „К..

Х.“ ООД, с което упълномощава М. Б. да го представлява дружеството пред НАП;

Пълномощно от 11.08.2021г Ю. П. към М. Б. да представлява „К.Ф.“ ООД пред НАП и НОИ;

Констативен протокол от 02.02.22г на нотариус Г.Т., с рег. № 053 на НК, с район на действие СРС, съгласно който на дата на съставянето му лицето Я.Ч., представило се за заместник главен счетоводител на „К.. Х.“ ЕООД, което текущо обслужва счетоводно „К.Ф.“ ЕООД, извършва инвентаризация на касовата наличност на „К.Ф.“ ЕООД, като заявява, че при нея се намира касова наличност от 36 000,00 лева и Констативен протокол 16.03.22г на нотариус Г.Т., с рег. № 053 на НК, с район на действие СРС, съгласно който на датата на съставянето му лицето Я.Ч., заместник главен счетоводител в „К.. Х.“ ЕООД, което текущо обслужва счетоводно „К.Ф.“ ЕООД, извършва инвентаризация на касовата наличност на последното, като заявява, че при нея се намира цялата касова наличност от 36 000,00 лева; заключение на ССЕ. Описаните документи представляват косвени доказателства относно подлежащия на доказване факт. За да се приеме, че го установят, те следва да налага в своята съвкупност един единствен възможен извод, за съществуването на касовата наличност. Такъв извод не може да се направи.

„К.Ф.“ ЕООД /н/ и „К.. Х.“ ООД са свързани лица по смисъла на §1 от ДР на ТЗ, тъй като последното е едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество и затова може да се приеме, че както и да е организирано изпълнението на договора за счетоводно обслужване сключен между тях на 01.02.2020 г. Не е правно невъзможно (макар пряко да не следва от него) касовата наличност на контролираното дружество да бъде оставена на „съхранение“ при „счетоводителя“, но преки доказателства за това обстоятелство не са сочени, респ. събрани, още по-малко такива за размера на касовата наличност. Но ако тя е на съхранение у едноличния собственик на капитала, то тогава търсеното на сумата като вреда 4 от управителя би се явило неоснователно.

Относно констативните протоколи, следва да се посочи, че в частта относно броенето пред нотариуса на сумата от 36 000,00 лева, като действие извършено пред него и констатирано от него като длъжностно лице в предела на осъществявани по закон функции, констативния протокол е официален документ и обвързват съда да приеме, че такава сума пари е представена пред нотариуса. В частта относно изявленията на лицето Я.Ч., че сумата е касова наличност на „К.Ф.“ ЕООД /н/, и че тя е счетоводител на „К.. Х.“ ООД, констативните протоколи са диспозитивни документи. Те не обвързват съда. За да бъдат възприети, те или следва да бъдат признати от ответника или да бъдат установени/доказани от ищеца с други доказателства. Доказателства от страна на ищеца, за обстоятелството, че в действителност Я.Ч. е служител на „К.. Х.“ ЕООД на длъжността „заместник главен счетоводител“, не са представени, поради което не може да се кредитира изявлението й в констативния протокол за това. От друга страна, не са представени, респ. събрани доказателства, че третото лице „К.. Х.“ ООД е в държане на касовата наличност на „К.Ф.“ ЕООД /н/, както се посочи и по-горе.