Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 74 от 20.05.2021, Районен съд - Нова Загора

Съд
Районен съд - Нова Загора
Дело
Гражданско дело 1076/2020
Вид
Решение № 74
Подписан
20.05.2021
В сила
20.05.2021
Състав
ГЕОРГИ ЛЮБЕНОВ ЙОРДАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.13, т.2 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.25 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Нова Загора , 20.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ГЕОРГИ Л. ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Л. ЙОРДАНОВ Гражданско дело № 20202220101076 по описа за 2020 година

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.

„Панайот Волов” № 29, ет. 3, представлявано от И.Ц.К. и Я.Б.Я., чрез процесуален представител юрисконсулт И. К. Т. против К. П. П. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Раднево, обл.Стара Загора, ул.“Стефан Караджа“ № 4, ет.6, ап.2 за установяване на вземане в полза на ищеца в производството по Договор за паричен заем № 5494383 от 26.12.2018 г. между „Вива Кредит“ ООД – като Заемодател и К. П. П. -като Заемател и с цена на иска 3309.77 лв.

С исковата молба ищеца твърди, че е подал Заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения едномесечен срок К. П. П. възразил срещу същата, поради което на осн. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК ищеца депозирал настоящия установителен иск.

Ищеца посочва, че основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подавали бил сключения Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 02.12.2019 г. между „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287 и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК 202527341, по силата на който вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

1

В исковата молба се твърди, че съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 1500 лв., под формата на паричен заем, който се усвоявал в търговски обект от клоновата мрежа на „ИЗИПЕЙ“ АД, а с подписването на договора, К. П. П. удостоверявал, че е получил от Заемодателя заемната сума от 1500 лв., като договорът имал силата на разписка за предадена, съответно получена сума. Заемателят се задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 1762.92 лв., ведно с договорната лихва на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 332.48 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане). Следвало да се има предвид, че ако Заемателят не изпълни задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски, Заемодателят имал право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето вземане, което от своя страна можело да доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от Заемателя.

Твърди се, че по договора за паричен заем, К. П. П. не бил извършвал плащания.

Сочи, че към настоящия момент дължимата главница била в размер на 1500 лв., а за ползването на предоставената заемна сума по процесния договор между страните, ответникът дължал договорна лихва, в размера посочен в договора - в настоящия случай 262.92 лв. за периода от 25.01.2019 г. - датата на първата вноска до 22.09.2019 г. - датата на настъпване на падежа на договора.

Разпоредбите на договора предвиждали и че Заемателят заявявал доброволно да се ползва от допълнителната услуга по експресно разглеждане, на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от Заемодателя. Ответникът дължал такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 614.70 лв.

Съгласно клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия или валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да бъде валидна за целия срок на договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на Заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 614.70 лв.

Рзяснява се, че претентидараната неустойка представлявала такава за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава и се начислявала еднократно, след 3 дни от датата на сключения между страните договор.

Клаузата за неустойка била инкорпорирана в договора още при самото му подписване, но в случай, че заемателят изпълнел посочените условия, неустойка не се начислявала.

2

Подчертава се, че неустойката за неизпълнение се начислявала еднократно в момента на допускане на неизпълнението и за същата не бил налице период за начисляването ѝ.

Разпоредбите на договора предвиждали, че кредитополучателят се е запознал с Тарифа на „Вива Кредит“ ООД, която била актуална към датата на сключване на договора и се намирала, както във всеки търговски обект от клоновата мрежа и партньорска мрежа на Заемодателя, така и на интернет страницата -www.vivacredit.bg. Тарифата представлявала неразделна част от договора. В последната било посочено, че при забава на плащане на погасителна вноска, ответникът дължи на Кредитора определени суми, представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просрочено вземане, както и разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. В настоящия случай К.

П. П. дължал разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 245.00 лв.

Посочва се, че ответникът трябвало да изплати целия заем на 22.09.2019 г. -последната падежна дата, като оттогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски били отдавна изтекли, а ответникът по делото продължавал ВИНОВНО да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължал и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 72.45 лв. от 26.01.2019 г. - датата на допускане на забава на погасителна вноска до датата на подаване на заявлението – 25.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Моли съда да признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД има следните вземания срещу К. П. П.: 1500.00 лв. главница; 262.92 лв. за периода от 25.01.2019 г. до 22.09.2019 г.; 614.70 лв. неустойка, 614.70 лв. такса за експресно разглеждане на документите; 245.00 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране; 72.45 лв. лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, от 26.01.2019 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението – 25.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Моли съдът да осъди К. П. П. да му заплати направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78, ал.8 от ГПК в общ размер на 350.00 лв., от които – 50.00 лв. по чл.13, т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300.00 лв. по чл.25 от НЗПП.

С исковата молба и на основание чл.238, ал.2 от ГПК, моли в случай, че не се яви в първото по делото насрочено открито съдебно заседание, да бъде разгледано в негово отсъствие.

3

С оглед процесуалното поведение на ответника и в случай, че същият не подаде отговор на настоящата искова молба в законоустановения срок по чл.131 от ГПК и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, моли съда да постанови неприсъствено решение на основание чл.238 от ГПК, с което да уважи изцяло исковете, както са предявени с исковата молба.

В условията на евентуалност, в случай, че съда счете, че исковите претенции не са доказани по размер или ответникът възрази досежно размера им, моли да бъде допусната съдебноикономическа експертиза.

Ищецът моли да бъдат допуснати като доказателства по делото приложените към исковата молба такива.

Отправил е и особено искане, уведомлението за цесия, да бъде връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата.

Ответникът в срока за отговор по чл.131 от ГПК не представя отговор по предявения срещу него иск.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства:

За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил следните писмени доказателства: Ч.г.д. № 859/2020 г. по описа на Pайонен cъд - Нова Загора; Договор за паричен заем 5494383 от 26.12.2018 г.; Тарифа на „Вива Кредит“ ООД, относима към Договори за паричен заем на „Вива Кредит“ ООД; Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл.99 от ЗЗД между „Вива Кредит“ ООД, и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД; Приложение № 1 от дата 02.12.2019 г. г. към него и Потвърждение за сключена цесия; Уведомление за цесията; Пълномощно за процесуално представителство; Пълномощно за уведомяване длъжниците за прехвърляне на вземанията.

На 26.12.2018 г. бил сключен Договор за паричен заем 5494383 между „Вива Кредит“ ООД с ЕИК 201995287 като Заемодател и К. П. П. с ЕГН ********** като Заемател, със следните параметри:

Предоставен паричен заем в размер на 1500.00 лв.;

Договорна лихва в размер на 262.92 лв.;

9 броя месечни погасителни вноски;

Размер на погасителна вноска: 332.48 лв. (включваща първоначална главница и 4 договорна лихва и такса за експресно разглеждане);

Дати на плащане на вноските: 25.01.2019 г., 24.02.2019 г., 26.03.2019 г., 25.04.2019 г., 25.05.2019 г., 24.06.2019 г., 24.07.2019 г., 23.08.2019 г., 22.09.2019 г.

Годишен лихвен процент – 40.30 %;

ГПР – 49.46 %;

614.70 лв. такса за експресно разглеждане на документите;

Общ размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане 2377.62 лв.;

614.70 лв. неустойка за неизпълнение;

Разходи и такси нза извънсъдебно събиране – 245.00 лв.;

Видно от приложените доказателства „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД са сключили рамков договор за прехвърляния на вземания и ищцовото дружество е встъпило в правата на неудовлетворения кредитор.

Предприети са действия за събиране на дължимите суми с подаването на заявление по чл.410 от ГПК в заповедното производство по ч.гр.д. № 859/2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 483 от 04.11.2020 г.

Не са представени доказателства за постъпили плащания от страна на ответника в производството. Последният не е представил писмен отговор на исковата молба и не се явява в открито съдебно заседание.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.

Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на правен интерес.

Предявения иск е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Иска се да бъде установено вземането на ищеца, досежно стойността на незаплатени суми по сключен Договор за паричен заем 5494383 от 26.12.2018 г. между „Вива Кредит“ ООД с ЕИК 201995287 като Заемодател и К. П. П. с ЕГН ********** като Заемател, за вземания в размер на 1500.00 лв. главница; 262.92 лв. - договорна лихва за периода за периода от 25.01.2019 г. до 22.09.2019 г.; 614.70 лв. неустойка за неизпълнение; 614.70 лв. такса за 5 експресно разглеждане на документите; 245.00 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране; 72.45 лв. лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, от 26.01.2019 г. до 25.09.2020 г. - датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.