Решение № 20139 от 07.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20139 гр. София, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20211110169656 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молби от 27.01.2022 г. и 21.09.2023 г., от Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. (АДРЕС), представлявана от (ФИРМА) в качеството на професионален домоуправител, против И. Б. М., с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер общо на 418,80 лева, представляваща сбор от 7 месечни вноски от по 5 лв. всяка за управление и поддържане на общи части на етажната собственост за периода месец април 2018 г. - месец октомври 2018 г., 12 месечни вноски от по 7 лв. всяка за управление и поддържане на общи части на етажната собственост за периода месец ноември 2018 г. месец октомври 2019 г., 18 месечни вноски от по 3 лв. всяка за Фонд „Ремонт и обновяване“ на етажната собственост за периода месец май 2018 г. - месец октомври 2019г., една вноска от 6, 10 лв. за ремонт на асансьора в сградата етажна собственост за месец октомври 2018 г. и 6 месечни вноски от по 39, 95 лв. всяка за ремонт на покрива на етажната собственост за периода месец ноември 2018 г. - месец април 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 29.01.2020 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер общо на 39,83 лева, представляваща обезщетение за забава върху вземанията за периода от 30.04.2018г. до 22.01.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4342/2020г. по описа на СРС, 127 състав, като допусната в същата очевидна фактическа грешка е отстранена с разпореждане по чл. 247, ал. 1 ГПК от 12.08.2024 г., срещу която длъжникът подал възражение по чл. 423 ГПК, което е прието с Определение № 1134/14.07.2021 г. по в. ч. гр. д. № 8123/2021 г. по описа на СГС, ЧЖ-II-А състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът притежава право на собственост върху апартамент № 3, находящ се в процесната жилищна сграда в режим на етажна собственост. С решения на Общото събрание на Етажната собственост от 15.03.2018 г., 10.09.2018 г. и 17.04.2019 г. е определен размерът на дължимите от собственика на индивидуалния обект суми за управление и поддържане на общите части на сградата, вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ и вноски за ремонт на асансьор и ремонт на покрива на жилищната сграда. Представителят на ищеца поддържа, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати дължимите такси и вноски към Етажната собственост в размер 1 общо на 418,80 лева, поР. което Общото събрание на ЕС взело решение да бъдат предприети съответните действия по съдебен ред за събиране на вземанията, обективирано в протокол от 31.10.2019 г. В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът дължи и обезщетение за забава върху всяко едно от вземанията в размер на законната лихва от настъпване на изискуемостта на сумата до 22.01.2020 г. в размер общо на 39,83 лева. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски в заповедното и исковото производство да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът поддържа доводи за недопустимост на производството поР. ненадлежно учредена представителна власт на управителя на Етажната собственост. Процесуалният представител на страната поддържа, че И. М. не е надлежно уведомен за свикване и провеждане на посочените в исковата молба общи събрания на етажната собственост и се е запознал със съдържанието на представените от ищеца протоколи едва в хода на делото. Във връзка с изложеното ответникът поддържа, че оспорва валидността и законосъобразността на взетите решения. В депозирания отговор са изложени съображения, че представените протоколи не са съставени в момента на провеждане на събранията, а са подписвани впоследствие, че на събранията не са присъствали лица, представляващи посочените идеални части от общите части на сградата, а решенията не са взети с изискуемото по закон мнозинство. Ответникът оспорва наличието на задължения „за направа на покрив“ и „ремонт на асансьор“. В отговора на исковата молба са изложени твърдения, че трето за спора лице притежава вещно право на ползване върху процесния имот, поР. което ответникът в качеството си на собственик дължи единствено вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“, като след узнаване за делото И. М. заплатил в полза на ищеца сумата в размер на 54 лева по посоченото перо и сумата в размер на 4,13 лева, представляваща мораторна лихва. Ответникът поддържа, че не е поставен в забава, поР. което не дължи обезщетение за забава върху вземанията за минал период. По изложените доводи е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена и в тежест на ищеца бъдат възложени направените по делото съдебни разноски.

По направеното възражение за недопустимост на производството:

Съдът намира исковете за процесуално допустими като предявени от надлежна страна, разполагаща активна процесуална легитимация. Видно от представените по делото договори за възлагане на управление от 17.05.2019 г. и 06.04.2022 г. (ФИРМА) към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и исковата молба се легитимира като управител на процесната етажна собственост.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна по спора следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 вр. чл. 50, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС е да установи при условията на пълно и главно доказване, че ответникът притежава право на собственост, респ. се явява ползвател или обитател на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, че са взети валидни решения на общото събрание на етажната собственост за определяне на месечни вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, респ. процентът от идеалните части в общите части на етажната собственост, които притежава ответника, и за месечни вноски за поддръжка и управление на общите части на база брой живущи лица в имота, броя на живущите лица, както и, че етажните собственици са уведомени за взетите решения. В доказателствена тежест на ответника е да установи, че решенията за определяне на дължимите такси за поддръжка и управление на общите части, и Фонд „Ремонт и обновяване“ са отменени по реда разписан в чл. 40 ЗУЕС, да докаже съществуването на обстоятелства, изключващи отговорността му към етажната собственост, респ., че задълженията са погасени.

Съгласно представения по делото договор за покупко-продажба от 21.08.2012 г., обективиран в нот. акт № 46, том V, нот. дело № 753/2012 г. по описа на нотариус И.Н, трето 2 неучастващо по делото лице е прехвърлило на ответника правото на собственост върху процесния недвижим имот, като прехвърлителят е запазил правото на ползване върху жилището до края на живота си. По делото не е спорно, че имотът се намира в жилищна сграда в режим на етажна собственост. При етажната собственост отделните обекти се стопанисват и използват въз основа на съвместно притежавани общи части. Установената в чл. 38, ал. 2 ЗС особена съсобственост върху определени части от сградата, както и върху земята, върху която тази сграда е построена, налага спазването на особени, изрично предвидени в закона правила, уреждащи отношенията между притежателите на самостоятелни обекти в сградата по отношение на ползването, управлението, поддържането на обектите и частите от сградата, за които намира приложение установеният в ЗУЕС специален режим. Необходимостта от установяване на такива специални правила следва от обстоятелството, че в сградата в режим на Етажна собственост съществуват части, които по естеството си обслужват всички или няколко самостоятелни обекти. За да съществува сградата и за да могат самостоятелните обекти да се ползват по предназначение, е нужно поддържане в добро състояние на общите части и осигуряване на възможност последните да бъдат ползвани от всички собственици на самостоятелни обекти в сградата, които тези части обслужват. По правната си природа това е хипотеза на съсобственост, което означава, че цялата сграда, разбирана като идеална част е част от патрумониума и на всеки етажен собственик.

Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗУЕС предвижда редица задължения за собствениците на самостоятелни обекти в сградата, като съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 собствениците заплащат разходите за ремонт, реконструция, преустойство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“ съразмерно с притежаваните идеални части, а съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10 собствениците заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Според чл. 6, ал. 2 ЗУЕС ползвателите на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост имат задълженията по ал. 1 с изключение на тези по ал. 1, т. 9, освен ако не е уговорено друго между собственика и ползвателя. По смисъла на Закона за управление на етажната собственост ( § 1, т. 6 от ДР) ползватели са физически или юридически лица, които притежават вещно право на ползване върху чужда вещ, самосоятелен обект в сгада в режим на етажна собственост. Съгласно чл.

48, ал. 1 ЗУЕС разходите за ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието решение на обшото събрание на собствениците, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата, като съгласно чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС средствата за фонд „Ремонт и обновяване“ поначало се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост. Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС предвижда, че разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.

От посочената по-горе правна уредба се налага извод, че от една страна законодателят разграничава кръга лица, задължени да заплащат разходи за ремонт и обновление, и вноски към Фонд „Ремонт и обновление“ от кръга лица, задължени да заплащат разходите за поддръжка и управление на общите части, а от друга начинът, по който следва да бъдат разпределени вноските за ремонт и обновление, и за поддържка и управление на общите части. Собственикът на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост дължи разходите за ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общи части или подмяна на общи инсталции и оборудване, и вноски към Фонд „Ремонт и обновление“ съразмерно на притежаваните от лицето идеални части от 3 общите части. Съгласно параграф 1, т.11 от ДР ЗУЕС „разходите за управление и поддържане“ са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнагражденията на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата, т.е. разходи преимуществено свързани с ползването на общите части и определяни от броя на живущите в сградата. Съдът намира, че задължено лице за заплащане на вноски за поддържане и управление на етажната собственост е фактическият ползвател – лицето, в полза на което е учредено вещно право на ползване или обитателя по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗУЕС. Разпределението на т.нар. консумативни разходи за ползването на общите части не се извършва между етажните собственици съразмерно на притежавания от тях дял в общите части на сградата, а поравно според броя на лицата ( собственици, ползватели и обитатели), в който смисъл е и Решение № 165/26.06.2019 г. по гр. д. № 4291/2018 г. по описа на ВКС, IV ГО. С Решение № 313/07.04.2020 г. по гр. д. № 1332/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО, и Определение № 130/17.07.2020 г. по гр. д. № 1770/2020 г. по описа на ВКС, II ГО, е прието, че разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС указваща начина, по който следва да бъдат разпределяни разноските за управление и поддържане на общите части, е императивна.