Решение № 20 от 22.02.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Бургас, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. Анг. Синков

Членове:

Галина Т. Канакиева

Яница С. Събева Ченалова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора Л. Г. П. като разгледа докладваното от П. Анг. Синков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600017 по описа за 2024 година С Присъда № 47/02.10.2023 г. постановена по НОХД № 1056/2023 г. , Окръжен съд – Бургас е признал подсъдимия Г. С. Х. за виновен в това, че на 04.06.2022 г., около 15:30 ч. на главен път I-9, около км. 208, обл. Бургас, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № А .. МС, собственост на Ферхан Ремзи Пюскюлю, нарушил правилата за движение, установени в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно:

- чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – Водач, който ще предприеме изпреварване е длъжен: след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разС.ие, достатъчно за изпреварване и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение;

- чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП – Водач, който изпреварва е длъжен: когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея;

- чл. 42, ал. 2, т. 3 от ЗДвП – Водач, който изпреварва е длъжен: да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време;

- чл. 43, т. 4 от ЗДвП – Изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош е забранено: при използване 1 на пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента и по непредпазливост причинил смъртта на Д.Х.А., средни телесни повреди на Х. А. М. и на С. М. Я., поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б”, вр. ал. 1, б. „б“, предл. второ, и б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, предл. трето от НК, вр. чл. 54, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК, му наложил наказание четири години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим на изтърпяване.

На основание чл. 343г от НК лишил подсъдимия Х. от право да управлява МПС за срок от седем години, като приспаднал от това наказание времето, през което същият е бил лишен от това право по административен ред, считано от 26.04.2023 г.

В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в досъдебната фаза на производството.

Недоволни от постановената присъда останали както подсъдимият и неговият защитник, така и частните обвинители и техните повереници.

В жалбата на подсъдимия, подадена чрез защитника адв. П. Н. от АКБургас, се изразява недоволство от присъдата поради неправилност и явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че съдът погрешно е възприел безкритично тезата на обвинението за извършеното от подсъдимия деяние, както и за размера на наказанието. Моли за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото на ОС-Бургас за отстраняване на съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на подсъдимия. При условията на алтернативност се иска намаляване на наказанието лишаване от свобода и отлагане изпълнението на същото по реда на чл.66 от НК.

В писмено допълнение към въззивната жалба е развито, че средните телесни повреди нямат краен за живота и здравето резултат и са най-ниската хипотеза на обществена опасност, възможна в инкриминираната норма, още повече, че лицата са възстановени. Сочи се също съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата Х. М., която е пътувала без поставен обезопасителен колан и се претендира експертно изследване на въпроса ако е била с такъв дали е щяла да получи констатираните увреждания при произшествието. Неизясняването на този въпрос по експертен път, въпреки преминаването на първоинстанционното съдебно производство по реда на съкратеното съдебно следствие, се сочи за допуснато съществено процесуално нарушение, което се претендира да бъде отстранено от въззивната инстанция чрез назначаване на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза. Наложеното наказание е намерено за явно несправедливо завишено. Приемат, че не е отдадено нужното значение на положителните качества на личността на подсъдимия, здравословното му съС.ие, съпричиняване на резултата от постр. М., пълното оздравяване на пострадалите, както и че е осъществен най-лекия съставомерен резултат, 2 предвиден в нормата на чл.343, ал.4 НК.

Жалба против присъдата е подадена и от адв. Н. Д. от АК – Шумен и адв.

Б. А. от САК, в качеството им на повереници на частните обвинители Х. Г., С.

Х., И. Х., С. Я. и Х. М.. Излагат се доводи, че присъдата е неправилна и явно несправедлива в частта на наложеното наказание, което намират за занижено, предвид обществената опасност на деянието и на дееца. Претендират налагане на наказание лишаване от свобода в максимален размер с оглед наличието на многобройни отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура Бургас намира всички подадени жалби за неоснователни. Излага доводи, че първоинстанционният съд коректно е възприел изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, след като е изпълнил задължението си за анализ на всички относими към правилното решаване на делото обстоятелства. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с неназначаване на експертиза за изследване на въпроса би ли получила пострадалата М. наранявания, ако е била с поставен обезопасителен колан, тъй като отговорът би бил в сферата на предположенията, още повече, че останалите пострадали са били с поставени колани и въпреки това са получили установените увреждания. Искането за експертиза е неоснователно, тъй като подсъдимият е признал всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, сред които е непоставянето на колан от пострадалата и механизма на получаване на уврежданията.

Наказанията са справедливи, като са отчетени всички отегчаващи и смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Предприетата от подсъдимия маневра по изпреварване е било невъзможно да бъде извършена, изпреварването е било толкова абсурдно, че граничи с изключителна самонадеяност. Пострадалите и получените увреждания са над минималния съставомерен резултат, има и лица с леки телесни увреждания, тотални щети по двата автомобила, а подсъдимият е санкциониран по административен ред за нарушения на ЗДвП. Отчетени са справедливо и всички смекчаващи отговорността обстоятелства. Не са налице основания както за увеличаване, така и за намаляване на наказанията.

Пред въззивната инстанция частните обвинители се представляват от упълномощения повереник адв. Р., който поддържа подадената жалба и претендира увеличаване на наказанията, съобразено с изключително тежкия и усложнен вредоносен резултат от процесното събитие. Намира, че неправилно е приет лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Не е отчетено като отегчаващо обстоятелство многогодишния професионален опит на подсъдимия като водач. Поддържат, че размер на наказанията близък до предвидения максимален би бил най-справедлив. Жалбата на подсъдимия намират за неоснователна.

Частният обвинител С. Я. заявява, че семейството на починалия са осакатени за цял живот, осъдени са от подсъдимия на доживотна присъда.

3

В съдебно заседание адв. Н., защитник на подсъдимия Х., моли съда да остави без уважение въззивните жалби на частните обвинители.

Завишаването на наказанията би било проява на отмъщение към подсъдимия, а не на обективност и справедливо правораздаване. Окръжният съд не е направил разлика между крайните съС.ия предвидени от разпоредбата на чл.343, ал.4 НК. Лицата, получили средни телесни повреди, са възстановени, което следва да се отчете за смекчаващо отговорността обстоятелство.

Поддържа, че поведението на пострадалата М. – да не ползва обезопасителен колан, е допринесло за настъпване на престъпния резултат и е необходимо експертно произнасяне по въпроса щяха ли да настъпят уврежданията, ако е била с поставен колан. Наказанието е несправедливо завишено, здравословното съС.ие на подсъдимия е влошено, за което представя две епикризи за доказателство, че трагедията е засегнала неблагоприятно и него.

Моли за намаляване на наказанията и условно осъждане.

Възползвайки се от правото си на лична защита подсъдимият заявява, че съжалява за случилото се и мисли за това всяка вечер, разболял се е от този случай. Моли в последната си дума за намаляване на наказанието и условна присъда, тъй като смъртният случай е един, а останалите пострадали са възстановени.

Въззивният съд, след като се запозна с направените оплаквания, изслуша становищата на страните, изразени в съдебно заседание, прецени събраните доказателства и съобрази закона, и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, независимо от посочените в жалбите основания, намери следното:

Съдебното следствие пред първоинстанционния съд е преминало по реда н а чл. 371, т. 2 НПК , като подсъдимият е признал изцяло фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират други доказателства за тези факти. Това е станало след като изрично са били разяснени от съда правата му в това производство и значението на неговото самопризнание.

В изпълнение на проведената процедура, първоинстанционният съд е възприел фактическа обстановка, съответстваща на изложеното в обвинителния акт и потвърдена в самопризнанието на подсъдимия, след обективен и пълен анализ на подкрепящите го доказателства.

Установено е, че подсъдимият Г. Х. е български гражданин, роден на ..г. в с..... Адресната му регистрация е в с. ... Има основно образование, работел в поддръжката на хотел „Емералд“ – с.Равда, семеен, с чисто съдебно минало.

Правоспособен водач от 1992 г., с придобити категории А, В, С, D, ТКТ, М и АМ. Видно от справката за нарушител/водач, Х. е бил санкциониран един път с наказателно постановление през 2007г. и седем пъти с фиш в периода от 2019г. до 2022г., като последното му нарушение на правилата за движение по пътищата по чл.21, ал.2 от ЗДвП – управление на МПС с превишена скорост, е било едва няколко дни преди датата на разглежданото ПТП.

4

На 04.06.2022 г. след 14:00 часа подсъдимият Х. се свързал със свид.

Ф.П. с молба да ползва лекия автомобил на последния – марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № А .. МС, за да отиде до к. к. „Слънчев бряг“, откъдето да вземе строителни материали. Подсъдимият не можел да използва неговия собствен автомобил, тъй като бил развален. Х. не за пръв път ползвал автомобила на свидетеля, поради което бил запознат с неговото управление.

Тъй като двамата били близки приятели, свидетелят се съгласил, като обяснил на подсъдимия, че автомобилът е паркиран пред дома му в с. .. и ключовете са на таблото.

Малко след това на същия ден подсъдимият взел автомобила и потеглил от с. .. за к. к. „Слънчев бряг“, минал през гр. Каблешково и през гр. Ахелой.

Той пътувал сам в автомобила и с поставен обезопасителен колан. Скоростта му на движение била между 86 км/ч. и 93 км/ч. В периода между 14:00 часа и 15:00 часа Х. преминал през кръстовището до супермаркет „Жанет“ и продължил движението си по главен път І-9 в посока към град Варна.

Движението било натоварено, като след кръстовището подсъдимият се движил доста по-бавно – със скорост от около 60 км/ч., тъй като имало колона от автомобили. Въпреки това, той извършил няколко рискови изпреварвания на движещите се пред него в колона автомобили.

По същото време в насрещната лента за движение, в посока от гр. Варна към гр. Бургас, се движел мотоциклет марка „Симсон“ с peг. № А .. М, управляван от св. Д. К., който пътувал сам. Непосредствено зад мотоциклета се движел лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“ с рег. № А ..

НА, управляван от пострадалия Д.А.. На предната дясна седалка в автомобила, пътувала свидетелката С. Я., която живеела на семейни начала с А. и двамата били съсобственици на автомобила. На задната лява седалка зад водача в същия автомобил пътувала свидетелката Х. М.. Пострадалият А. и св. Я. били с поставени обезопасителни колани, а свид. М. пътувала без поставен колан.