Определение № 329 от 20.09.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 329 гр. Пловдив, 20.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20235000500469 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

С Определение № 2102/ 08.09.2023 г. по гр. д. № 2406/ 2023 г. ОС П. е повдигнал спор за подсъдност с РС П. за определяне на родовокомпетентния съд, който да разгледа спора по делото.

Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр. д. № 12716/ 2022 г. на РС П. е образувано по предявени от 51 физически лица и 2 юридически срещу „Е.С.“ ЕООД „Р.

С.О.С.“ ЕООД субективно съединени искове за солидарно осъждане на двамата ответници да заплатят на всеки ищците сумата от 50 лв., представляваща обезщетение за некачествено изпълнение на СМР по смисъла на чл. 163, ал. 3 от ЗУТ, довело до недостатъци на изработеното в общите части на подземен гараж Е1 и Е2 с идентификатор ***************.

С Определение № 9208/13.08.2023 г. съдът е приел, че се касае за колективен иск по чл. 379 ГПК, родовокомпетентен по който е Окръжен съд П. съгласно чл. 380, ал. 1 от ГПК, поради което е прекратил делото и го е изпратил на ОС П. по подсъдност.

Настоящият състав на Апелативен съд П. споделя изцяло съображенията на Окръжен съд П., че родовокомпетентен да разгледа предявените искове е Районен съд П..

Отчитайка нормативната уредба и съдебната практика, окръжният съд е приел, че в глава ХХХІІІ от ГПК са уредени два вида искове - единият за установяване на извършено нарушение, от което са засегнати неопределен (но определяем) кръг лица, всяко от които търпи индивидуални вреди, а другият обхваща исковете на увредения колектив за защита на колективен интерес чрез вземане на мерки за преустановяване на нарушението или премахване на последиците от него, като може да се претендира и присъждане на обезщетение в полза на колектива (а не на отделните му членове). При уважаване на първия иск – по чл. 379, ал. 2 ГПК - със съдебното решение се установява със сила на пресъдено нещо фактът на нарушението, като всеки 1 член на колектива, който е засегнат от това нарушение, може да предяви самостоятелно претенция за обезщетяване на търпените вреди, в което производство трябва да докаже обемът на вредите и причинната връзка между тях и нарушението. Тези вреди, които търпи самостоятелно всеки отделен член на колектива, не могат да бъдат претендирани в производство по колективни искове по глава ХХХІІІ от ГПК.

При уважаване на иска по 379, ал. 3 ГПК наред с постановяването на мерки за преустановяване на нарушението и предотвратяване на последиците от него може да бъде присъдено и обезщетение за вреди в полза на колектива, което, обаче, не е за индивидуално търпените от членовете на колектива вреди, а е обезщетение за увредения колективен интерес, видно от изричните разпоредби на чл. 387 и чл. 388 от ГПК. Обезщетението за увреден колективен интерес се присъжда общо на колектива и има за цел да послужи за отстраняване на вредните последици от нарушението, за предотвратяване на възможността от последващо извършване на същото или подобно нарушение, за информиране на обществеността и други подобни цели, съгласно общото решение на увредените лица (чл. 387, ал. 2 от ГПК) или на избран от тях комитет (чл. 388, ал. 2 от ГПК). Както изрично е посочено в Определение по ч. гр. д. № 556/2011 г., ІV г. о., ВКС, не съществува колективен иск за присъждане на общо обезщетение, но за лични вреди, което впоследствие да бъде разпределено между увредените.

Освен това ищецът по колективен иск винаги е групов субект - група лица, които не са индивидуално определени, но са определяеми по обективни признаци. Лицата, предявяващи иска, са особен вид представители на колектива, които извършват процесуалните действия от негово име и в негов, на колектива, интерес. Този засегнат колективен интерес следва да е конкретизиран от ищеца в исковата молба въз основа на посочени от него факти, обективиращи кръга на увредените лица и увреждането. Наличието на неопределен, но определяем, по въведени с исковата молба квалифициращи обективни признаци,кръг лица, както и обосноваването на колективен интерес са определящи за квалифициране исковете по чл. 379 от ГПК, съответно за допустимост на производството.

Правилно окръжният съд е отбелязъл, че с колективен иск може да се защитава само колективен, но не и индивидуален интерес. Наличието на няколко индивидуални притезания, заявени заедно, само поради идентичност на претърпените от отделните лица вреди не обосновава колективен интерес по смисъла на чл. 379 от ГПК. Искът за обезщетение на вредите, причинени на колективния интерес, не е иск за вредите, причинени на всяко от отделните лица. Предявяването на колективен иск предполага позоваване и установяване на правно релевантни факти по противоправно действие или бездействие на ответника, извършено виновно, в причинност с което са настъпили вреди на колективния интерес, като елементи на деликтен фактически състав (Определения по ч.т.д.№ 908/2012 г. на ІІ т.о., ч.т.д.№ 40/2009 г. на ІІ т.о., ч.гр.д.№ 2994/2021 г. на І г.о. на ВКС и др. ). Защитата на субективни права на индивидуално определени лица, увредени от дейността на стопански субекти не може да се реализира с колективен иск по реда на чл.

379 и сл. ГПК. Защитата чрез този иск е срещу противоправно действие или бездействие в нарушение на общата императивна забрана да не се вреди другиму, но засягащо с правните си последици неопределен, но определяем кръг лица, поради което, което определя техния групов (колективен) интерес да установят нарушението, да изискат преустановяване на същото, вкл.

2 осигуряване на условия да не бъде извършвано занапред и/или да се преодолеят последиците му.

В настоящия случай Районен съд П. не е бил сезиран с колективен иск по смисъла на чл. 379 ГПК, тъй като ищците не търсят защита на общ, колективен интерес, а предмет на предявените субективно съединени искове е вземането за обезщетение на всеки един от ищците за индивидуално претърпените от тях имуществени вреди от некачествено строителство по чл.

163, ал. 3 от ЗУТ, родовокомпетентен да разгледа които като първа инстанция е РС П..

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕН да разгледа исковото производство, образувано по Искова молба вх. № 69809/ 01.09.2022 г., за която е образувано гр. д. № 12716/ 2022 г. на Районен съд П., е Районен съд П..

Делото да се изпрати на Районен съд П. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от определението да се изпрати на Окръжен съд П..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3