Определение № 28046 от 30.06.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 43767/2024
- Вид
- Определение № 28046
- Подписан
- 30.06.2025
- В сила
- 30.06.2025
- Състав
- ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28046 гр. София, 30.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20241110143767 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Oбразувано e по предявени от П. Т. С. срещу “*******************“ АД, както и срещу "********************" ЕООД, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за паричен заем № ******* от 19.01.2024 г., сключен с първия ответник, както и договор за предоставяне на гаранция от същата дата, сключен с втория ответник, поради протИ.речието им със закона, добрите нрави както и поради неравноправност.
При условията на евентуалност, се предявяват установителни искове с правно основание чл. чл. 26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4 от договор за паричен заем № ******* от 19.01.2024 г., както и на чл.3 от договора за предоставяне на гаранция от същата дата, поради накърняване на добрите нрави и протИ.речието им с разпоредбите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП.
Ищцата твърди, че сключила с ответника “*******************“ АД, договор за паричен заем ******* от 19.01.2024 г., по силата на който получила заемна сума в размер на 1500 лв., срещу задължението да възстанови стойността на предоставената й в заем сума, с изплащането на 12 броя погасителни вноски, при ГПР от 41,89 % и фиксиран лихвен процент в размер на 35 %. В чл.4 от договора било предвидено, че кредитът следва да бъде обезпечен, в тридневен срок от сключването му, по един от начините посочени там, като на същата дата бил сключен договор за гаранция с ответника "********************" ЕООД.
В чл.3, ал.1 от договора за гаранция се предвиждало, че кредитополучателят следвало да заплати възнаграждение за гарант в размер на 630 лв., платимо с месечните погасителни вноски по погасителния план на договора за кредит. Така общодължимата сума по договора за кредит възлизала на сумата в размер на 2820 лв. Ищцата твърди нищожност на процесния договор за потребителски кредит, както и на договора за гаранция от същата дата, като излага подробни съображения. Сочи, че клаузата на чл.4 от договора за потребителски кредит представлявала неотменимо изискване за получаване на кредитно 1 финансиране и на практика не предоставяла избор за потребителя дали да предостави обезпечение, като възможностите за обезпечение поставяли изначално неизпълними изисквания, с които кредиторът целял единствено да се обогати. Твърди още, че възнаграждението по договора за гаранция не било включено като разход в ГПР. Счита, че възнаграждението за гарант представлявало скрито възнаграждение в полза на кредитодателя, което не е включено в ГПР, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Излага, че не било посочено от кои разходи се формирал ГПР. Твърди, че посочването на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало "заблуждаваща търговска практика" по смисъла на Закона за защита на потребителите. Поддържа, че както договора за потребителски кредит, така и договора за гаранция от същата дата, протИ.речали на добрите нрави. Поддържа, че предвидените разходи за гарант имат за цел заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. При условията на евентуалност, навежда доводи за нищожност на клаузата на чл.4 от договора за потребителски кредит, както и на чл.3, ал.1 от договора за гаранция. Претендират се и разноските по производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, от ответника “*******************“ АД е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит, като се сочи, че същият е сключен при спазване на всички изисквания на ЗПК и ЗЗП. Сочи, че предоставянето на обезпечение от кредитополучателя не представлява условие за отпускане на кредита, като във връзка с отделни клаузи от договора за потребителски кредит, с твърдения, че същите са нищожни на посочените основания, ответникът развива подробни съображения в насока, че същите са действителни. Моли, съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, от ответника "********************" ЕООД е постъпил отговор на исковата молба, с който се заема становище за недопустимост на производството срещу него, а при условията на евентуалност се излагат подробни съображения за неоснователност на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, разпределението на доказателствената тежест е, както следва:
Предвид становището на страните съдът отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между П. Т. С. и “*******************“ АД, е сключен договор за кредит договор за паричен заем № ******* от 19.01.2024 г., а между П. Т. С. и "********************" ЕООД, е договор за предоставяне на гаранция от същата дата.
По предявения главен иск с правно основание по чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК:
УКАЗВА на ищеца, че следва да установи при условията на пълно и главно доказване, твърдяното основание за нищожност на сключения договор за кредит с описано в исковата молба съдържание, респ. на договора за предоставяне на гаранция от същата дата.
2
По предявените в условията на евентуалност искове с правно основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД:
УКАЗВА на ищеца, че следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че посочените договорни клауза от договора за потребителски кредит и от договора за гаранция, протИ.речат на закона, респ. заобикаля същия, респ. протИ.речат на добрите нрави.
В тежест на ответниците е да докажат възраженията си, посочени в отговора на исковата молба.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Ищцата е представила писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за приемането им.
Искането на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е основателно.
Искането на ищцата по чл. 190 ГПК, е основателно по отношение на договор за паричен заем № ******* от 19.01.2024 г., сключен с първия ответник, както и по отношение на договор за предоставяне на гаранция от същата дата, като в останалата част следва да бъде оставено без уважение.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.10.2025г. от 10:10 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените към исковата молба, писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 400 лева, вносими от ищцата в едноседмичен срок от уведомяването по депозитна сметка на СРС, като в същия срок следва да предостави доказателства за внасянето им.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Л. Д., тел.:**********. Вещото лице да се призове, след представяне на доказателства за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190, ал.1 ГПК, всеки от ответниците, в едноседмичен срок от уведомяването си, да предоставят заверени копия от договор за паричен заем № ******* от 19.01.2024 г., сключен с първия ответник, както и от отношение на договор за предоставяне на гаранция от същата дата, като при непредставянето им, съдът им указва правните последици по чл.161 ГПК, като оставя доказателственото искане без уважение в 3 останалата му част.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелството, че между П. Т. С. и “*******************“ АД, е сключен договор за кредит договор за паричен заем № ******* от 19.01.2024 г., а между П. Т. С. и "********************" ЕООД, е договор за предоставяне на гаранция от същата дата.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца по насрещните искове и препис от писмения отговор на ответника по тях. Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4