Решение № 2445 от 29.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2445 гр. Пловдив, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330112205 по описа за 2023 година

Ищцата С. П. П., ЕГН ********** е предявила обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация член 124, ал. 1 ГПК вр. член 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД и член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД против „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458.

Ищцата твърди, че на *** г. с ответниковото дружество е сключен договор за кредит № **** г. в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съобразно условията в договора, на ищцата е предоставена сумата от 1100 лв. със срок на връщане 30 дена. Лихвеният процент по кредита е 40.99% и е в размер на 37,06 лева, а ГПР е 49,7%, като в договора е предвидена за заплащане и такса за бързо разглеждане в размер на 226,94 лева.

Заявява се, че главницата по кредита е получена от ищцата на **** г., като сумата е следвало да се върне на **** г. Също така се твърди, че по процесният договор за кредит ищцата е заплатила 1320 лева, за което представя разписки от EasyPay. Счита сключеният договор за кредит за недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и 11 по ЗПК, за което е изложила подробни обстоятелства.

На следващо място е посочила, че е налице, че е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй като в договора и общите условия няма посочен лихвен % на ден. Посочени са лихвени %, които обаче са на годишна база. Заявява се, че уговорената такса за бързо разглеждане за отпускане на кредита е недействителна, поради противоречието й с чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК. Освен 1 това се заявява, че размерът на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави. Счита, че сумата от 220 лв. е платена без правно основание, ето защо същата следва да се върне от ответника на ищеца като недължимо платена. Излага възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Претендира сторените по дело разноски.

От ответника е подаден отговор на исковата молба, в който не отрича, че на **** г. между страните е сключен договор за кредит № ***** г., с подписването на който кредитополучателят е получил сумата от 1100 лева, представляваща главница по кредита. Сочи, че начислените такси и лихви по кредита са: договорна лихва в размер на 37,06 лева и такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане в размер на 226,94 лева. По отношение на заявката за допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит счита, че уговорената клауза се дължи от кредитополучателката. Същата била начислена поради краткия срок, за който е извършена проверка на способността на кредитополучателката, доколкото ответникът е направил необходимите справки в НОИ и НАП, ЦКР на БНБ и др. Също така твърди, че на **** г. е настъпила падежната дата по договор за кредит № ***** г., на която дата ищцата е трябвало да погаси изцяло уговореното задължение, в противен случай изпада в забава и придобива качеството на длъжник на дружеството. Съгласно изрично уговорената в т. 13 от Общите условия възможност, ищцата разполагала с правото да заяви допълнителна незадължителна услужа за удължаване на срока на кредита. За заявена и предоставена услуга за удължаване между страните по договора се сключвал анекс за удължаване на срока, по силата на който се уговаря нова падежна дата. Всички останали параметри по договора, с изключение на падежната дата, оставали непроменени. Твърди се, че ищцата заявила и ползвала допълнителната незадължителна услуга за удължаване на срока общо пет пъти и между страните са били сключени пет последователни анекса. Като резултат от предоставените услуги, последният уговорен падеж е бил **** г., от която дата ищцата изпада окончателно в забава.

Твърди се, че по сметки на „ВИВУС.БГ“ ЕООД до момента не са постъпвали никакви вноски, било то пълни или частични с цел погасяване на задължение, възникнало по силата на валидно сключен договор за кредит.

Релевира се възражение за прихващане, в случай, че се уважи иска на ищцата с дължимите на кредитора по договора за кредит суми за 1100 лева главница, 37,06 лева за договорна лихва и мор. лихва за забава за периода 29.12.2022г. – датата на постановяване на съдебното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Между страните няма спор, че е сключен договор за кредит № ***** г., по силата на който ищцата е получила сумата от 1100 лв. със срок на връщане 30 дни, с посочени в договора лихвен процент от 40,99% и ГПР 49,07%, както и че в договора е предвидена клауза такса за бързо разглеждане в размер на 226,94 лв.

2

По делото е представен договор за кредит № ****** г., сключен между страните /л.10-11/, от който се установява, че ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 1100 лева, при договорен лихвен процент от 40,99 %, ГПР в размер на 49,70 % и такса за бързо разглеждане от 226,94 лева.

Договорът за кредит е недействителен, защото липсва яснота по въпроса как е формиран ГПР – какви разходи ще направи длъжникът и с колко ще се оскъпи изтегления кредит, като последният е посочен само като цифров израз, а по този начин се засяга информираността на потребителя и икономическата му преценка дали да сключи договор. От изслушаното заключение става ясно, че предвидената в договора такса за бързо разглеждане не е включена в ГПР, като е налице пълно разминаване между посочения и реалния ГПР. Това поставя потребителят в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и представлява нарушение на член 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

По изложените изображения искът за прогласяване недействителността на договора за потр. кредит ще се уважи като основателен и доказан.

По предявения иск по член 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.

От изслушаното заключение, неоспорено от страните, и което съдът цени като компетентно и безпристрастно дадено, става ясно, че ищцата е заплатила общата сума от 1320 лева, които кредиторът отнесъл за плащане по пет броя анекси към договора за потр. кредит за уговорени такси за удължаване срока на кредита с 30 дни, всяка от които в размер на 264 лева.

Процесният договор за кредит е недействителен и съгласно член 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита, следователно всички платени суми над главницата подлежат на връщане като недължимо платени. Отнесените от кредитора суми са за разходи по кредита, които обаче съгласно член 23 ЗПК не се дължат. Чистата стойност на кредита е 1100 лева, като платената сума от 220 лева е недължимо платена и подлежи на връщане. Релевираното от ответника възражение за прихващане е неоснователно, защото единственото вземане, което съществува в патримониума на кредитора е това за чистата главница, а то е погасено чрез плащане.

Предвид изложеното предявеният иск за сумата от 220 лева ще се уважи като основателен и доказан.

По разноските:

На адв. А. Д., член на САК, личен № ****** ще се присъди адв. възнаграждение по член 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 480 лева с ДДС.

На осн. член 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ПРС държавна такса от 104,56 лева, както и възнаграждение за вещо лице в размер 250 лева. Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

3

ПРОГЛАСЯВА за недействителен договор за кредит № ******г., сключен между С. П. П., ЕГН ********** и „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, като противоречащ на закона – член 22 ЗПК вр. чл.11, ал. 1, т.10 и 20 от ЗПК.

ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458 да заплати на С. П. П., ЕГН ********** на осн. член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 220 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за кредит № ******г., сключен между С. П. П., ЕГН ********** и „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, ведно със зак. лихва от 18.08.2023г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, ДА ЗАПЛАТИ на ПРС на основание чл. 78, ал.6 ГПК държавна такса от 104,56 лева, както и възнаграждение за вещо лице в размер 250 лева.

ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, ДА ЗАПЛАТИ на адв.

А. Д., член на САК, личен № **** адв. възнаграждение по член 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 480 лева с ДДС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4