Решение № 25 от 16.01.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Сливен, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря Р. ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20222230102993 по описа за 2022 година

В исковата молба на С. Г. С. се твърди, че на 12.10.2021 г. около 08:00 ч. е претърпял пътно-транспортно произшествие /ПТП/ в гр. Сливен, за което веднага уведомил оперативна дежурна част при РУ на МВР- Сливен. На мястото бил изпратен екип на „Пътна полиция", а той и другия участник в инцидента, тъй като имали сключени застраховки „Гражданска отговорност“ за управляваните от тях автомобили и помежду им не съществувал спор за вината за настъпването на катастрофата, съставили двустранен констативен протокол. В него другият водач направил признание, че вината за настъпването на ПТП-то е негова.

Тъй като за автомобила на ищеца- „Мазда“, рег. № СН3567АХ5, имало сключена и застраховка "Автокаско" в "ДЗИ", представител на последното му извършил оглед, като се установило, че на превозното средство са нанесени повреди, за което било издадено възлагателно писмо за отстраняването им.

След това С. предал автомобила си на сервиз „Кале Ауто“ ЕООД в гр. Сливен, на бул. „Цар Симеон“ № 18а.

Ищецът твърди, че леката кола му е била необходима и я ползвал постоянно, за посрещане на ежедневните си задължения, поради което е наел заместващ я автомобил. За целта сключил договор с „Ауто МК“ ЕООД гр.

Сливен за срок до приключване на ремонта на личния му. За да бъде поправен, последния престоял в сервиза до 17.30ч. на 09.11.2021 г., когато му бил предаден, а той на следващия ден-10.11.2021 г., върнал наетия.

Ищецът счита, че заплащайки наема за тези дни е претърпял 1 имуществени вреди, както и че те трябва да бъдат възмездени. Поради това депозирал по електронен път претенция пред застрахователя на гражданската отговорност на автомобилиста, който му ги причинил- „Дженерали Застраховане“ АД София. То обаче отказало плащане на застрахователно обезщетение с аргумент, че не са представени доказателства, които да установяват по безспорен и категоричен начин необходимостта от наемане на заместващо МПС, която да се намира в пряка причинно- следствена връзка с процесния инцидент; която да е обусловена от противоправното поведение на застрахован в дружеството водач, а също и защото не са били представени годни доказателства, установяващи размера на щетата. С. намира отказа за неоснователен, поради което заявява искането си по съдебен ред, претендирайки обезщетение в размер на 1 200 лв., заедно със законната лихва, считано от датата на отправената от него до застрахователя покана, която по негова преценка е завеждането на ликвидационна преписка № 211007377.

Претендира и разноски по делото.

Ответникът своевременно депозира писмен отговор, като оспорва исканамира го, при множество съображения, неоснователен. Както съда отбеляза в доклада по делото, фактически, а и юридически, ответника е оспорил всички твърдяни в исковата молба факти. Съдията-докладчик разбира това му поведение, като си го обяснява с лесното за достигане предположение, че като застраховател е бил обект на множество претенции, в т.ч. и съдебни, т.е. има богат опит с подобни производства, а и винаги в интереса на ответника е да оспорва твърденията на ищеца. Разбира се, процесуалния закон не ограничава, освен по време, ответника в защитната му позиция, но подобно процедиране понякога "разводнява" същността на исковия процес, тъй като не е ясно кои реално са конкретните възражения против иска.

Ответната страна претендира разноски, а и юрисконсултско възнаграждение.

В проведените съдебни заседания ищеца се явява лично и с пълномощник, като поддържа иска. Ответното дружество не се представлява, но с писмено становище отговора се поддържа.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено следното от фактическа страна:

От двустранният констативен протокол, съставен на 12.10.2021 г. в 08.

20ч., в присъствието на мл. автоконтрольор от сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Сливен като свидетел се установява, че на този ден и приблизително в този час в гр.Сливен е възникнало ПТП между л.а. "Мазда 3" с ДК№ СН3567АХ и водач и собственик С. Г. С. и л.а. "Опел Вектра" с ДК№ 2

СН8208КА, като вината за него е на водача на втория от тях- М.Н.М., която я е признала, подписвайки се под такъв текст. От същият документ се установява и че за автомобила, немско производство, е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с „Дженерали застраховане“АД.

На същата дата ищеца е сключил договор с търговското дружество "АУТО МК"ЕООД и е наел от него лек автомобил срещу задължението да заплаща за ползването по 40лв. на ден- чл.чл.1 и 2. Предвидено е срокът на действие на сделката да е до приключване на ремонта на личния автомобил на наемателя, цитиран в предходния абзац- чл.5. По силата на чл.7 ал.3, наемателя следва да предаде наетия автомобил след цялостно почистване.

Наетото моторно превозно средство е предадено на С. на 12.10.2021г. и върнато от него на 10.11.2021г., видно от приемо-предавателните протоколи, представляващи л.11 и л.8 от делото.

За дължимата цена "АУТО МК" е издало фактура- № 1000000477, за наем на обща стойност 1 200лв. с ДДС, за тридесет календарни дни.

От друг приемо- предавателен протокол- л.10, е видно, че на 09.11.2021г.

С. е получил отремонтирания си автомобил, предаден на автосервиз „КАЛЕ АУТО“ ООД на 12.10.2021г.

В документът, наречен Справка от Д.А., сервизен консултант в Кале Ауто" Сливен описва "стъпките" по ремонта, съотв. необходимото време за това, на процесния автомобил.

Във връзка с твърденията, изложени в исковата молба относно ежедневните нужди и необходимостта за С. от ползването на автомобил, той представи по делото и бяха приети като писмени доказателства още множество документи. Видно от удостоверението за съпруг/а и родствени връзки, представляващо лист 125 от делото, Г. С. Г. е баща на С. Г. С..

От епикризата, издадена от Университетска многопрофилна болница за активно лечение „ЦАРИЦА ЙОАННА – ИСУЛ“ ЕАД се установява, че Г. С.

Г. с ЕГН ********** е със множество заболявания. На 01.10.2013г. С. С. го е упълномощил да управлява лекия му автомобил "Фолксваген поло" с ДК№ СН7988ВВ. Макар документа да е частен, а официален само в частта на нотариалното удостоверяване на подписа на упълномощителя, съда приема, още повече, че е диспозитивен, за доказани с него, тези факти.

От справката/извадка, изготвена от служител в сектор "Пътна полиция"Сливен е видно, че Г. няма регистрирано превозно средство на свое име, което трябва и да означава, че не притежава лек автомобил.

С експертно решение на НЕЛК № 90207 от 31/ 02.08.2021 г. е определена 100% ВСУ на детето Г. С.ов С., с ЕГН: **********, което е със заболяване 3

„Детски аутизъм“.

Видно от служебна бележка от 25.02.2022 г., издадена от СК „Михаил Желев“, дъщерята на ищеца провежда тренировъчен процес по лека атлетика в три дни от седмицата, за времето от 17.30ч. до 18.30ч. От друга служебна бележка, издадена на 01.03.2022 г. от „Сиа Лингва“ се установява, че тя посещава и езиков курс, два пъти седмично.

От следваща служебна бележка- изх.№ РД-54-337 е видно, че и сина на ищеца е ученик, като в учебната 2011/2012г. е бил във втори клас в СУ"Пейо Яворов" Сливен, винаги първа смяна.

От удостоверението изх.№ 9400- 9034, издадено от община Сливен на 03.05.2023г. се установява, че ищеца е баща на тези две деца- сина Г. С.ов С. и дъщерята П. С.ова С.а, родени през 2013-та г.

Няколко от представените от ищеца документи: лиценз „С“ за треньор по футбол; служебна бележка от БФС, Областен съвет – Сливен; Безвъзмезден договор от 01.09.2021 г.; тренировъчен график на ФК „Червени войводи“ – сезон 2021/2022 г., както и две програми на Областна футболна група-мъже, Сливен, за сезон есен -зима 2021г. и пролет-лято 2022г. налагат извод, че С. е треньор по футбол и пътува с отбора за предвидените мачове.

Не е спорно по делото обстоятелството, а то дори се признава в писмения отговор, че за лекия автомобил, управляван от виновния за настъпването на процесното ПТП водач е имало сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, за срок, в който попада и датата на инцидента, при/с ответното дружество. Този факт се установява и от справка в Гаранционен фонд. С. е отправил до „Дженерали застраховане“ АД застрахователна претенция, в която описва процесното ПТП и прави искане да му бъде заплатено справедливо обезщетение за претърпените от него, в резултат на същото, имуществени вреди. Получена е от адресата й, видно от отговор по електронен път, на 06.12.2021 г., представляващ лист № 30 от материалите по делото. От писмо-отговор от същата дата на "Дженерали застраховане"АД до него се установява, че е отказало да му заплати обезщетение за извършените от него разходи за наем на заместващ автомобил, тъй като според дружеството той не попада в обхвата на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

За изясняване на обстоятелствата по делото бяха разпитани свидетелите Г. С. Г. и Д.Й.Д.. От показанията на първия съда установява, че от 2016-та 2017г. бащата на ищеца има затруднения във физическото предвижване, които се изразяват в това, че не може да ходи на дълги разстояния и не е в състояние да вдига тежести. Също, че синът му го е подпомагал и 4 продължава с това, като за целта го е посещавал през ден, а дори и всеки ден; поддържал имота; носел му дърва за отопление. Също така се установи, че Г. кара стария автомобил на ищеца, който му го предоставил отдавна и за да може да се придвижва до магазина напр., който се намира на около километър разстояние от дома му на село.

От показанията на втория свидетел се установява, че ищеца е водил и продължава да води ежедневно децата си на училище сутрин и да ги взема вечер, винаги с кола.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като не са опровергани от останалите събрани по делото доказателства. Разбира се, първият свидетел е изключително близък родственик на ищеца- негов баща, но пък той даде показания главно за факти от своето ежедневие и за своето физическо и здравословно състояние, поради което изглежда съвсем логично именно той да свидетелства за тях.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената по делото автотехническа експертиза, абсолютната стойност на необходимото време за извършване на пълна ремонтна услуга на автомобила Мазда 3 е около 4 дни, а необходимото технологично време за ремонт на автомобил в сервизи в гр.

Сливен- около 22 дни, като всички ремонтни дейности по един автомобил зависят от различни обстоятелства и на първо място, от натовареността на автосервиза, в който ще се поправя колата.

Заключението съда кредитира като компетентно и обективно изготвено и като неопровергано от останалия събран по делото доказателствен материал.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 432 във вр. с чл. 498 ал. 3, предл. второ от Кодекса за застраховането /К3/, който е осъдителен и за парично вземане. То е в размер на 1 200 лв. и представлява обезщетение за претърпяни от ищеца, вследствие ПТП, имуществени вреди. За да бъде уважен на първо място следва да са налице елементите от фактическия състав на деликта, който е един от основните източници на права- чл. 45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Първият от тях е деяние, а то в случая е налице, дадено в проявната му форма действие. Това е удара, сблъсъка, нанесен върху автомобила на ищеца. Деянието е осъществено от физическо лице, при управлението на лек автомобил. На следващо място - това лице да е действало противоправно. В случая и тази предпоставка е налице, защото се установи, че с действията си водача на другия автомобил е нарушил норми от ЗДвП.

Необходимо е също така да е налице увреда, както и причинноследствена връзка между деянието и увреждането. На последно място- вина 5 на деликвента. Тя също е установена, защото съгл.чл.45 ал.2 от ЗЗД, вината на дееца се предполага, а по делото не се събраха доказателства, с които да бъде оборена тази презумпция.