Решение № 303 от 17.12.2018, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е № 303 гр.

Пловдив, 17.12.2018г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛАНА СТАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МИГЛЕНА МАРКОВА

АТАНАСКА АНАСТАСОВА при участието на секретаря Мери Кеворкян и прокурора Анна Викова, като разгледа докладваното от съдия Анастасова ВНОХД № 1714/2018г. по описа на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл.ХХI от НПК.

С Присъда № 22/22.05.2018г. по НОХД № 248/2017г.

Районен съд - Карлово, I н.с. е признал подс. А.М.М. за виновен в това, че на 25.09.2016г. в землището на гр. С., обл.

Пловдивска е причинил средна телесна повреда на М.Л.И., ЕГН ********** ***, а именно – нараняване с нож, с което му е била причинена проникваща в коремната кухина прободно-порезна рана със засягане на голямото було на червата, поради което и на основание чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода.

На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наложеното на подс. М. наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.45 от ЗЗД подс. М. е осъден да заплати на М.И. сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания в резултат от престъплението по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на причиняване на увреждането – 25.09.2016г. до окончателното й изплащане, като за разликата над 15 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв. гражданският иск е отхвърлен като недоказан.

На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. М. е осъден да заплати: по бюджета на изпълнителната власт, по бюджетна сметка на ОДМВР Пловдив сумата от 540,96 лв., представляваща направени в досъдебното производство разноски за четири броя съдебно-медицински експертизи; по бюджета на съдебната власт, в полза на ВСС, по бюджетна сметка на КРС направените по делото разноски в съдебното производство в размер на 820 лв., представляващи възнаграждение и пътни разноски на вещи лица, както и сумата от 600 лв., представляваща държавна такса върху уважената част от гражданския иск.

Недоволен от съдебния акт е останал подс. М., който чрез защитника си адв. Н.С., е депозирал въззивна жалба и допълнителна такава, като се твърди неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на присъдата и че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин. Иска се отмяна на присъдата и постановяването на нова, оправдателна. В допълнение към жалбата се твърди, че присъдата почива на предположения, като съдът допълва фактите и се явява предубеден. Поддържа се направеното искане, като евентуално се иска намаляване размера на наложеното наказание и на уважения размер на гражданския иск.

Присъдата се обжалва и от частния обвинител и граждански ищец М.И., който чрез повереника си адв. Л.Н. е депозирал въззивна жалба, с която обжалва присъдата, като се твърди несправедливост на наложеното наказание и се иска увеличаването му на две години лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от пет години, както и несправедливост на присъдата в гражданско-правната й част, като се иска предявеният граждански иск да бъде уважен изцяло. В допълнение към жалбата се излагат подробни съображения за наведените твърдения.

Становището на представителя на ОП Пловдив е за правилност и законосъобразност на постановения първоинстанционен съдебен акт, отговарящ на доказателствата по делото и постановен при съблюдаване на процесуалните правила. Намира наложеното наказание и определения размер на гражданския иск за справедливи, поради което предлага присъдата да бъде потвърдена.

Повереникът на частния обвинител адв. Н. моли съда да постанови решение, с което да измени присъдата в обжалваната й част, като увеличи размера на наложеното на подсъдимия наказание, както и да уважи гражданския иск в претендирания размер. Претендира се и за присъждане на направените по делото в съдебната му фаза разноски.

Частният обвинител и граждански ищец М.И. поддържа казаното от повереника му.

Жалбата се поддържа от адв. С. в съдебно заседание с искане за отмяна на присъдата и постановяването на нова, с която подс. М. да бъде признат за невинен в извършване на престъплението, във връзка с което му е повдигнато обвинение. Поддържа се и алтернативно направеното с жалбата искане за намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание.

Подс. М. поддържа казаното от неговия защитник, като желае да бъде оправдан, тъй като е невинен.

Пловдивски окръжен съд, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните в жалбата и в съдебно заседание, и служебно провери правилността на атакувания съдебен акт в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намира следното:

Жалбите са подадени в законния срок от лица сред изброените в чл.318 от НПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество същите са неоснователни.

За да постанови съдебния си акт първоинстанционният съд е възприел за установена следната фактическа обстановка:

Подс. М. е роден на ***г. в гр. ***, Руска Федерация, български и руски гражданин, средно образование, работещ като **** в пункт на „**“ гр. София, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

Подс. М. и свидетелите Б.К., С.Х., .Х., П.А., Ц.К. били членове на мотоклуб „***“, чийто президент бил св. С.К., а вицепрезидент - св. Н.Р.. Свидетелите М.И., В.М. и Б.Ч. били членове на мотоклуб „***“ от клона на клуба в гр. К.. Поради несъгласие с част от новоприет устав на мотоклуб „***“ относно разпределяне на финансовите постъпления и начина на разпореждане с имуществото на клона в гр. К., свидетелите И., М. и Ч. напуснали мотоклуба.

Свидетелите И. и М. станали съпричастни към сформирането на нов клуб „**“ в гр.

К..

Във връзка с дейността си по напускане на мотоклуб „***“ св. М. получил от този клуб статут „аут“, който представлявал наказание и според правилата на мотоклубовете лице с такъв статут нямало право да присъства на мотосъбори. Липсвали обаче изрични разпоредби по какъв начин следвало да се съблюдава това условие.

На 23 и 24 септември 2016г. се провеждал мотосъбор в местността „***“ в землището на гр. С.. Организатори на мероприятието били мотоклуб „**“ гр. С. с президент св. Б. С.. Съборът представлявал събиране на мотористи от цялата страна с организирана рок музика. Охраната на мотосъбора била поета от организаторите, като членове на мотоклуб „**“ гр. С. осигурявали реда на събора. Част от охраната били свидетелите П.Г. и К.Б. На събора присъствали около 2000 човека, сред които и подс. М. и св. Х.. Двамата възприели присъствието на св. М. на събора, който се намирал при група от гр. И. и за когото знаели, че е със статут „аут“, поради което и според тях нямал право да присъства на мероприятието. Именно поради това подсъдимият и св. Х. поискали от св. М. да напусне събора, но последният отказал, тъй като бил там като цивилно лице, без да носи отличителни знаци на мотоклуб. След това подс. М. и св. Х. се обърнали към организаторите на събора, които обаче не отстранили св. М.. По време на тези разговори било отправено предупреждение от страна на членовете на мотоклуб „***“, че ако св. М. не бъде отстранен ще дойдат други хора от клуба, за да го изгонят. На 24.09.2016г. след обяд подс. М., след като провел множество телефонни разговора и след като употребил алкохол, отишъл до палатката, където се намирал св. М. и се опитал да го удари с палка в гърба.

Ударът бил предотвратен от присъстващите там хора, които се намесели и му взели палката, след което подсъдимият си тръгнал.

Във връзка със случилото се, а и по повод на отправените към президента на клуба – организатор на събора, а именно св. С., предупреждения за предстоящи проблеми, свързани с присъствието на св. М., на двама човека от охраната било възложено да следят за осуетяване възникването на евентуални проблеми. Групата, при която се намирал св. М. била предупредена от св. Б., че дори да дойде някой не трябва да се разправят. Известно време след това сред присъстващите на събора се разнесъл слух, че идват хора от гр. София да развалят мероприятието, поради което на входа се събрали много хора, които да не позволят това да се случи. След като обаче никой не дошъл, хората се разпръснали по палатките.

На 25.09.2016г. късно през нощта св. С. и св. Б., всеки един поотделно получили информация, че на входа на мероприятието спрели няколко коли със софийска регистрация, от които слезли доста хора.

Междувременно по това време от гр. София с три автомобила пристигнали на мотосъбора в гр. С. членовете на мотоклуб „***“ - свидетелите К., Х., А. и К., президентът на клуба – св. К., както и вицепрезидентът – св. Р.. Същите паркирали автомобилите, с които пристигнали, на паркинга. Всички те носели облекло с отличителни знаци на мотоклуба, в който членували. На място били посрещнати от подс. М. и св. Х., след което всички заедно влезли на територията на събора не през бариерата, която била официален вход, а отстрани на мероприятието.

Във връзка с получената информация за пристигнали коли със софийска регистрация и с предупрежденията за проблеми от изминалия ден, св.

С. тръгнал към палатката, където се намирал св. М., но вървял бавно, тъй като имал проблеми с крака си. Междувременно се обадил на тел.112 за осигуряване на полицейско присъствие във връзка с евентуално възникване на проблеми. Св. Б. от своя страна тръгнал към входа, като вървейки натам видял група от хора, които влезли на територията на събора не през входа, на който имало поставена бариера, а отстрани, като вървели по неосветени места. Св. Б. ги пресрещнал и видял, че са от клуба на подсъдимия, но не могъл да ги разпознае. Казал им да спрат, за да се разберат, но те не му обърнали внимание и се отправили съм сцената. Тогава св. Б. тръгнал към палатката на групата, част от която бил св. М., за да ги предупреди да не се саморазправят. Влязъл в палатката и започнал да разговаря с присъстващите там. Докато водели този разговор св. Б. се намирал до св. Н.П., до който бил св. М., а до него – св. И.. В палатката били още свидетелите Ю. и Б..

Палатката се намирала в северния край на територията на събора, под манастира, далеч от сцената, на около 150 – 200 м. от нея. Сцената се намирала в близост до паркинга, отделен от територията на събора с две бариери – една за паркинга и една за самия събор, откъдето влизали гостите. Достъп до посочената палатка имало и от страна на манастира, където също имало охрана, която обаче била свалена около 02.00ч. през нощта. Около палатката било тъмно, като светело само осветлението на самата шатра. Мотоциклетите на намиращите се в палатката хора били наредени пред нея.

Докато св. Б. се опитвал да води разговор с намиращите се в палатката лица, а именно свидетелите М., И., П., Ю. и Б., последните видели група хора, която преминала покрай мотоциклетите им и се отправила към шатрата.

Св. Б., който бил с гръб към идващите хора видял как някой разпорил с нож платнището на палатката отзад и вътре в нея нахлули хора. Намиращите се в шатрата възприели общо около десет човека, които нахлули от всички страни.

Настанала суматоха, в която свидетелите Ю. и Б. успели да се отдалечат от палатката, а св. Б. се отдръпнал назад.

При нахлуването на хората в палатката от страна на платнището й, св. П. бил бутнат върху масата, която паднала на земята, а с нея и свидетелят, след което нападателите започнали да го удрят, ритат и дърпат, в резултат на което му скъсали елека с отличителните значи на клуба, в който членувал. Търкаляли го по земята, нанасяйки му удари и ритници в продължение на няколко метра, след което го оставили.

При нахлуване на нападателите в палатката отзад и след разпарянето на платнището й, в лявото рамо на св. М. бил забит нож, в резултат на което свидетелят политнал към масата, но успял да се задържи прав. Обърнал се назад и видял подс. М., който викайки, с нож в ръката, замахнал към него втори път и го порязал в областта на дланта на лявата му ръка и по-конкретно средния му пръст.