Решение № 4180 от 18.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4180 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241100509699 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 191471/11.06.2024 г. ( по регистратурата на СРС ) на Столична община чрез пълномощника – адвокат А. Д. от САК - срещу решение № 9942 от 27.05.2024 г. на СРС, 167-ми състав по гр.д.№ 3351/2024 г. в осъдителната част за сумата от 3 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ухапване от безстопанствено куче в град София на дата 30.07.2023 г.

Във въззивната жалба се оспорват като необосновани, изведени без анализ на събраните писмени доказателства и без извършено съобразно разпределената доказателствена тежест пълно доказване и съобразяване на всички обуславящи вредите обстоятелства, изводите на СРС за : бездействие на служителите при ответника относно прилагане на мерки за предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствените кучета към хората и осъществяване на надзор върху върнатите по места ; ухапване на ищеца от безстопанствено куче като причина за констатираната след два дни на 2.08.2023 г. разкъсно – контузна рана на дясна подбедрица и за размера на 1 дължимото обезщетение.

Въззиваемият А. К. Д. от град София отговаря чрез пълномощника – адвокат Г. Д. от САК, че въззивната жалба е неоснователна поради недопускане на твърдените в нея нарушения и обоснованост на констатациите с оглед проведеното доказване, че ищецът е нападнат от глутница безстопанствени кучета, ухапан е от едно от тях и е претърпял заявените за обезщетяване физически и психически болки и страдания.

Обжалваното решение е произнесено по предявен на 18.01.2024 г. от А.

К. Д. срещу Столична община иск по член 49 от ЗЗД във връзка с член 45,ал.1 от ЗЗД и член 52 от ЗЗД за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лева ( при претендиран общ размер от 4 000 лева ) по твърдения, че на 30.07.2023 г. около 6,30 часа , в близост до жилището си в ЖК „ Захарна фабрика“ ищецът е нападнат от глутница безстопанствени кучета, захапан е от едно от тях в областта на дясна подбедрица и е съборен на земята , почувствал внезапна болка , която се усилила в следващите дни до степен да не може да заспи, появила се температура на мястото с раната , лечението протекло с поставяне в същия ден на мускулна инжекция против тетанус, хирургично обработване на раната и антибиотична терапия за срок от 7 дни ; инцидентът причинил физическа болка и неудобство и сериозна травма в психиката, променил негативно ежедневието му, ухапването се дължи неизпълнени от ответната община задължения по член 47,ал.1 , член 47,ал.3,изр.2 ЗЗЖ и Наредба № 4 от 1.02.2021 г. за прилагане на националната програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на България и за процедурите по нейното изпълнение , механизма на финансиране и отчетност и ангажира отговорността й за обезщетяване на вредите .

В срока за отговор ответната община е оспорила иска по основание и размер с възражения, че изпълнила чрез служителите си вменените й със закон задължения спрямо безстопанствените кучета и създаването на нормална градска среда за хората, упражнява надзор върху безстопанствените кучета с дължимата грижа. Изрично оспорила твърдените в исковата молба факти за инцидента, свързан с ухапване на ищеца от едно от нападнали го безстопанствени кучета като причина за проявилите се вреди, които освен друго са нетипични.

2

СРС е приел, че кореспондиращите помежду си доказателства : свидетелствата на И.С.П. и медицинската документанция установяват по несъмнен начин, че разкъсно – контузна рана ищецът е получил, така както е твърдяно в исковата молба, от ухапване от безстопанствено куче, налице е деликтно бездействие на служители на общината, тъй като мерки за предотвратяване на агресивно поведение от безстопанствени кучета не са били взети в достатъчна степен и с дължимата грижа като основание по член 49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на възложителя – ответник, справедливото по смисъла на член 52 от ЗЗД обезщетение е в размер на 3 000 лева.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба, доводите в отговора, изразените от страните чрез представителите им в о.с.з. становища и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, но неправилно .

Съгласно исковата молба инцидентът е станал при излизане на ищеца от неговия дом в ЖК „ Захарна фабрика“ и в непосредствена близост до него на 30.07.2023 г. в 6,30 часа сутринта . При описанието на инцидента ищецът не посочил факти за присъствие на мястото на друг човек - случаен минувач или придружител. В о.с.з. на 16.05.2024 г. за доказване на твърдените факти е поискал разпит на воден свидетел - И.С.П. – приятел / съученик. Той установил, че е очевидец на инцидента, защото останал да нощува в дома на ищеца и на следваща сутрин излязъл с него. Първоначално свидетелят посочил „ нападнаха ни глутница кучета“, но после се поправил „него го нападнаха, а аз бях заедно с него“, по нататък обяснил, че двамата направили неуспешни опити да прогонят кучетата, едно от тях ухапало ищеца по десния крак и го повалило, докато свидетелят търсил камък/ пръчка, за да го прогони . Не намерил нищо, но той и изправилият се междувременно ищец започнали да крещят и да вдигат шум и успели да прогонят кучетата . Отишли с колата на свидетеля до болница „ Токуда“ за инжекция и преглед, там се забавили и приключили около обяд .

Представена е по делото издадена от УМБАЛ „ Токуда“ фактура от 30.07.2023 г. за заплатена от ищеца услуга – мускулна инжекция на медикамент от непосочен вид. В амбулаторен лист от 2.08.2023 г. от друго лечебно заведение се съдържат данни за хирургична обработка на разкъсно – 3 контузна рана в дистална трета на дясната подбедрица на ищеца, с еритем на кожата и локална температура по основна диагноза – ухапване или удар от куче и анамнестични данни- ухапване преди два дни от бездомно куче, извършена ТАБ при потърсена медицинска помощ.

Необходимо е било свидетелствата на П. да бъдат обсъдени с внимание и критичност с оглед признатата от него близост с ищеца – член 172 от ГПК и разкритото при разпита му (не и от твърденията в исковата молба, каквито може да се очаква да бъдат добросъвестно изложени ) качество на очевидец – неслучаен придружител на ищеца. Неубедително е престой в болнично заведение ( УМБАЛ „ Токуда“ ) за почти половин ден да приключи само с фактура и да не бъде издаден документ, в който макар и най – общо да се посочи анамнезата и да се удостовери обективното състояние на ищеца към 30.07.2023 г. и приложеното лечение . При това положение силно разколебана е достоверността на анамнезата - ухапване от бездомно куче, дадена от самия ищец при прегледа на 2.08.2023 г.

Неподлагането на задълбочен анализ на събраните по делото доказателствата поотделно и в съвкупност е довело до извеждането на неправилни доказателствени изводи по основните факти – увреждащия акт и причинно-следствената връзка.

Събраните в първонистанционното производство доказателства не убеждават, че разкъсно – контузната рана, констатирана на 2.08.2023 г., е получена от ухапване от бездомно куче, така както ищецът е твърдял. Непровеждането на пълно доказване на посочените факти, за които той носи тежестта за доказване, е основание за отхвърляне на иска, без да има необходимост да се обсъждат останалите елементи от състава на член 49 от ЗЗД, на който се основава претендираната с иска отговорност от Столична община. Изложеното налага отмяна на решението в обжалваната осъдителна част по иска и разноските, отхвърлянето му до уважения размер от 1 533,88 евро или 3 000 лева и присъждане на разноски на въззивника в размер на 39,68 евро- платена държавна такса и възнаграждение по член 78,ал.8 от ГПК във връзка с член 25,ал.1 от НЗПрП до размера от 102,26 евро ( равностойни на 200 лева ).

Така мотивиран, СГС

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 9942 от 27.05.2024 г. на СРС, 167-ми състав по гр.д.№ 3351/2024 г. в частта, с която Столична община е осъдена да заплати на А. К. Д., ЕГН: ********** от град София, ж.к. **** сумата от 1 533,88 евро, равностойна на 3 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ухапване от безстопанствено куче в град София на дата 30.07.2023 г. и разноски , КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ иска на А. К. Д., ЕГН: ********** от град София, ж.к.

**** срещу Столична община,град София,ул. „Московска“ № 33 за осъждането й да му заплати сумата от 1 533,88 евро, равностойна на 3 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ухапване от безстопанствено куче в град София на дата 30.07.2023 г. в 6,30 часа в района на ж.к. „ Захарна фабрика“ .

ОСЪЖДА А. К. Д., ЕГН: ********** от град София, ж.к. **** да заплати на Столична община, град София ,ул. „ Московска“ № 33 разноски за въззивното производство в размер на 39,68 евро – платена държавна такса и 102,26 евро - възнаграждение по член 78,ал.8 от ГПК във връзка с член 25, ал.1 от НЗПрП.

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО на основание член 280,ал.3,т.1 от ГПК

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5