Решение № 390 от 12.11.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. С., 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20241800500352 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 19/15.01.2024 г., постановено по гр.д. № 980/2022 г. по описа на РС- К. Б. Ж. В., ЕГН: **********, с адрес гр. К., ул.

„Ал. С.“ № 25 е осъден да заплати на М. М. М., ЕГН: **********, с адрес гр. С., ул. „П.“ № 2, сумата от 4900 лв., представляваща предоставен от ищеца паричен заем на 19.11.2019 г., в гр. С., ведно със законната лихва върху сумата от момента на завеждане на исковата молба в съда - 23.11.22 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 240, ал.1 ЗЗД. Ответникът Б. Ж. В. е осъден да заплати на М. М. М. сумата от 196 лева, представляваща заплатена държавна такса и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и на адвокат Д. П. Р. от САК, сумата от 790 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Б. Ж. В., чрез адв. П. с доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Излага, че свидетелите С.А. и П.А. признават, че са работили заедно с М. М. в един и същи офис и че са били в 1 служебни отношения с него. Съдът не изложил съображения дали предвид съществуващите служебни отношения между ищеца и свидетелите му, не е налице основание за заинтересованост от изхода на делото. В настоящия случай в полза на твърденията за свързаността на Б. В. с посочените в исковата молба търговски дружества нямало други доказателства, което дискредитирало цялостната конструкция на тезата на ищеца за пораждане на обстановка, която обективно и логично обосновава сключване на твърдяния заем. Излага, че съдът въобще не е анализирал съществуващите противоречия в показанията на свидетелите А., които са в следните насоки: единият свидетел твърдял, че М. е броил пари, които е дал на Б. В., а другият, че парите не са броени; единият твърдял, че М. е дал сумата на купюри от по 50.00 лева, прихванати с банкова лента, а другият, че е имало и банкноти от по 100.00 лева и парите не са били прихванати; С.А. твърдял, че в стаята при предаването на парите са били само В. и М., а брат му П.А. - че последният също е бил там. Излага доводи, че позоваването на показанията на групата свидетели на ответника било формално и бланкетно. Първоинстанционният съд въобще не обсъдил показанията на св. П.И., според които ответникът въобще не е посещавал адвокатската кантора на ищеца. Доказано било, че по банковата сметка на В. към съответния момент били налице достатъчно парични средства, че да му се налага да получава пари от М.. По същество прави искане за отмяна на решението и за отхвърляне на предявения иск, с присъждане на сторените разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна М. М. М. не е депозирал отговор.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Ищецът М. М. М. е предявил срещу Б. Ж. В., иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 4900 лева, представляваща 2 предоставен от ищеца на ответника паричен заем на 19.11.2019 г., в гр. С., с падеж на връщане 20.12.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от момента на завеждане на исковата молба в съда23.11.22г. до окончателното изплащане на вземането.

При условията на евентуалност е предявен иск, с правно основание чл.59 ЗЗД, за сумата от 4900 лева, предоставена на ответника на 19.11.2019 г., в гр. С., с която последния се е обогатил без основание за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от момента на завеждане на исковата молба в съда- 23.11.22 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът излага, че на 19.11.2019 г. в офиса му, находящ се гр. С., ул. „П.“ № 9, вх.А, ет. 2, офис 4 предоставил на ответника Б. В. сумата от 4 900 лева на заем, с уговорката за връщане на сумата до 20.12.2019 г.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от Б. Ж. В., в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковете. Твърди, че имал достатъчна финансова обезпеченост към онзи момент, за да има необходимост от търсенето и получаването на заем. В посочения ден – 19.11.2019 г. физически не е присъствал в офиса на ищеца. Причина за производството по делото била приключване на професионалните отношения между страните и по конкретно връчена от ищеца допълнителна сметка в размер на 1000 лева за заплащане на адвокатски хонорар, която отказал да заплати.

По делото са разпитани по двама свидетели на страните – св.

С.А. и П.А. /на ищеца/ и св. П.И. и св. И. В.а /на ответника/.

Не е спорно, че страните са се познавали, че ищецът е бил адвокат на ответника като го е консултирал по различни въпроси и водил личните му дела.

Спорен се явява въпроса сумата от 4900 лева дали реално е предадена от ищеца на ответника и поел ли е задължение Б. В. да върне сумата.

Договорът за заем е неформален, реален и комутативен – правните последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума 3

– в същата валута и размер.

Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, включва следните правопораждащи юридически факти: 1). съгласие на страните (съвпадане на две насрещни волеизявления с идентичен предмет за пораждане на признат от закона правен резултат) за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на изискуемост на това парично задължение, и 2). реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Тези материални предпоставки, както и настъпването на изискуемостта на паричното договорно задължение за връщане на заетата сума, следва да бъдат установени от ищеца заемодател при пълно и главно доказване.

На първо място правата и задълженията на страните по договора за заем възникват от момента на предаване на паричната сума от заемодателя на заемателя, което е съществен елемент от неговия фактически състав и в тежест на заемодателя е да установи това – така Решение № 174 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5002/2008 г., IV г. о., ГК, Решение № 379 от 06.01.2014 г. по гр.д. № 171/2012 г. на ВКС, IV г. о.

За да се установи дали е предадена паричната сума следва внимателно да се анализират свидетелските показания на разпитаните по делото две групи свидетели.

Свидетелят С.А. разказва, че доста често виждал ответника Б. В. да посещава адвокатската кантора, като той самият работел в нея заедно с ищеца М. М. и П.А.. Тъй като св. С.А. подготвял документация във връзка с отчитане на проект се наложило да ползва стаята, в която били разположени техническите средства в кантората, в която се състояла срещата между страните по делото. Видял как М.

М. броял пари – сумата от 4900 лева, която предоставил на Б. В. като чул, че имало уговорка за връщане. Според свидетеля срещата се състояла в промеждутъка между 18-19 – ти ноември, 25-26-ти ноември, но точна дата не си спомня.

Според свидетеля П.А. срещу фирмата на Б. имало образувано изпълнително дело и се предприело изплащане на задълженията през 4 месец ноември на 2019 година. Главницата от 8000 лева била платена от ответника Б. В., но ги наредил свидетеля, тъй като не трябвало да се вижда, че Б. ги внася. Остатъкът от 4900 лева, които били разноски по павловия иск не била платена от ответника, а от ищеца М. М., чрез заем, който дал на ответника. Сумата от 4900 лева била предадена от ищеца на ответника в кантората, находяща се в гр. С., ул. „П.“ № 9, през месец ноември. Свидетелят видял лично М. М. да брои парите на Б. В., а уговорката за връщане била за около месец – до края на годината. Парите свидетелят отново превел от неговата банкова сметка, тъй като В. не искал да се вижда, че парите са плащани от него.

Според свидетелката И. В.а, Б. не е взел пари на заем, тъй като имал финансови възможности. Свидетелката била наясно, че имало дължима сума за адвокатски хонорар в размер на 1000 лева, но било по нейно дело, за което не била уведомена от адв. М.. На 19 ноември, преди обяд, предала детето на баща му Б. В., тъй като пътувала за остров Бали. Според свидетелката М. и Б. били в приятелски взаимоотношения, излизали в общи компании.

Св. П.И. си спомня, че през 2019 г. му се обадил Б., че колата му била развалена и го помолил да го вземе от къщи и да вземат сина му от майката. Двамата вземи детето около обяд и на връщане минали през банка, аптека и хранителен магазин. По това време Б. живеел на квартира на ул. „Т.“, където се прибрали към 13,15 ч. и до вечерта до 22.00-23.00 часа прекарали заедно, като Б. не бил излизал.

Настоящият въззивен състав, преценявайки събраните гласни доказателства по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетелите, според правилата на чл. 172 ГПК, и съвкупно с целия доказателствен материал по делото дава вяра на показанията на свидетелите на ищеца. Тези свидетелски показания са по-конкретни, точни и пълни, свързани с преки възприятия относно даването на спорната сума.

Съществуващите служебни отношения между ищеца и тези свидетели, не е основание да се приеме, че за тях е налице заинтересованост от изхода на делото, тъй като не представляват отношения на власт и подчинение.

5

Двамата разпитани свидетели П.А. и С.А. са възприели лично предаването на паричната сума в размер от 4900 лева от ищеца на ответника. На свидетеля П.А. му направило впечатление и запомнил случилото се, дори се пошегувал, че не е виждал адвокат да дава пари на клиента си. От показанията пък на св. С.А. се установява, че заемателят се задължил да върне сумата до един месец. Свидетелските показания кореспондират и със събраните писмени доказателства.

Видно от 2 броя платежни документи, П.С.А.. на 20.11.2019 г. е направил два превода от по 2 444.75 лева в полза на Б.К.В., представляваща разноски по в.т.д. № 202/2019 г. по описа на САС, 9 св, видно от приложеното решение № 1811/16.07.2019 г.

От друга страна показанията на свидетелите на ответника не успяха да докажат наведените твърдения, че в посочения ден – 19.11.2019 г., ответникът физически не е присъствал в офиса на ищеца. Св. И. В.а заявява, че оставила детето на баща му сутринта преди да замине /преди обяд/, за да може да си оправи багажа, което следва да се е случило най-късно до 10,30 часа, тъй като видно от самолетния билет, полетът до Индонезия е бил в 12, 25 часа. От друга страна св. П.И. твърди, че детето било взето около обяд, предадено от майка му И. В.а, което фактически няма как да се е случило. След като взели детето, св. Иванов и ответника на връщане минали през банка, аптека и хранителен магазин, прибрали се към 13,15-13.30 ч. и св. В.а се обадила да пита как е детето, което очевидно също не е могло да се случи, тъй като по това време би трябвало да е била излетяла. Ето защо, с оглед логическите правила и житейска логика съдът не кредитира показанията на тази група свидетели в тази част.

Настоящият състав намира възраженията във въззивната жалба, че са налице противоречия в показанията на свидетелите А., които са в следните насоки: единият свидетел твърдял, че М. е броил пари, които е дал на Б. В., а другият, че парите не са броени; единият твърдял, че М. е дал сумата на купюри от по 50.00 лева, прихванати с банкова лента, а другият, че е имало и банкноти от по 100.00 лева и парите не са били прихванати; С.А. твърдял, че в стаята при предаването на парите са били само В. и М., а брат му П.А.- че последният също е бил там, са неоснователни. И двамата свидетели посочват, че дадената сума е в размер от 4900 лева, като обстоятелството дали св. П.А. си 6 спомня дали Б. В. е броил сумата е без значение, тъй като от показанията на св. С.А. се установява, че ищецът е броил сумата в присъствието на свидетеля. Показанията на св. А., касаещи банкнотите какви купюри са били по 50.00 или 100.00 лева, съдът не счита, че са противоречиви. Според св. С.А. са били от по 50.00 лева, а св. П.А. заявява, че не си спомня 50.00 или 100. 00 лева са били, но били големи купюри. Житейски оправдано е след четири годишен период свидетелите да не помнят какви точно купюри са били предадени от ищеца на ответника /свидетелите разпитани в о.с.з. на 13.12.2023 г. /.