Решение № 95 от 26.07.2024, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Търговище, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ при участието на секретаря С. Й. Й. като разгледа докладваното от ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20243530200337 по описа за 2024 година Делото е върнато от административен съд – Търговище за ново разглеждане от друг състав.

Образувано е по жалба от К. К. П. от гр. София, против НП № 22-1292001667 от 19.07.22 г. на Началник група, в ОДМВР-Търговище, с което за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 5 вр. с ал. 2, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание - „глоба“ в размер на 600.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят моли съда, да отмени НП на посочените в жалбата основания. Редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Жалбата се поддържа с писмена молба. Моли НП да бъде отменено, поради това, че жалбоподателят не е управлявал процесния автомобил при условията на „системност“ по изложените от него съображения. Защитата счита, че квалификацията на деянието е неправилна и моли за отмяна на НП, като незаконосъобразно.

Наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. С адм. преписка е изпратено становище на АНО. Счита НП за правилно и законосъобразно, с молба да бъде потвърдено.

1

След преценка на събраните доказателства, писмени и гласни, съдът установи следното: В обстоятелствена част на НП е описана, като установена следната фактическа обстановка: ангажирана е административнонаказателната отговорност на жалбоподателя К. К. П. от гр.

София за това, че на 13.05.22 г. в 15.28 часа в общ. Търговище по ПП 1-4, км.

215+400/ в близост до разклона за с. Пролаз/ с посока на движение към гр.

София, управлявал л.а. Тойота Корола, с рег. № *******, собственост на „ОББ“, със седалище гр. София и с ползвател К. П., с превишена скорост. При максимално допустима скорост за извън населено място от 50/км/ч, въведена с пътен знак В26, жалбоподателят се движи със скорост 88 км/ч. Скоростта е засечена и фиксирана с техн. Средство ATCC ARH CAM S1, с фабр. № 120ССС1 и изготвен снимков материал № 120ССС1/0015997. Отчетен е толеранс от 3 км/ч, като скоростта е установена на 85 км/ч-наказуема такава.

Нарушението е извършено при условията на системност, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К 2646999, в сила от 10.12.21 г., с който е наложено наказание по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и ЕФ серия К №2667771, в сила от 10.12.21 година, с който е наложено наказание по чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП.

За така констатираното адм. нарушение е съставен АУАН АД 59192 от 23.06.22 г., след попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП. Акта е съставен в отсъствие на нарушителя, поради неявяване на същия в посочения срок за съставяне на акта.

На основание АУАН е съставено и процесното НП, връчено на дата 30.05.23 година. С оспореното наказателно постановление на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.5 във вр. с ал.2, т.4 от ЗДвП били наложени следните наказания : „глоба“ в размер на 600 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Жалбата е допустима и по същество частично основателна.

Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено превозното средство отговаря за извършеното от него нарушение. Собственикът се наказва с предвиденото в закона наказание, ако не посочи на кого е предоставил превозното средство. Съгласно ал. 2, когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на ЮЛ, предвиденото по ЗДвП наказание се налага на неговия законен представител 2 или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на МПС. Посочената разпоредба цели да бъде наказан този, който е извършил адм. нарушение, а не да се санкционира собственикът на автомобила, без същият да е извършил нарушение. Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП изрично предвижда възможността наказание да бъде наложено и на лицето, на което е предоставено ползването на МПС-то.

Във връзка с изложеното по-горе, от началник сектор ПП при ОДМВР Търговище е изпратено писмо от 25.05.22 година до началник на 07 РУ СДВР, с искане от страна на ползвателя на МПС с рег. № ****** К. П. да бъде попълнена декларация за това, кое лице е управлявало превозното средство към момента на нарушението, а в случай, че това е К.П., да му бъде връчена покана за съставяне на АУАН. В отговор зам. Началник на 07 РУ СДВР е върнал попълнена от К.П. на 07.06.22 година декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която същият е посочил, че към момента на извършване на нарушението установено с техническо средство на 15.05.22 г. в 15.28 ч. процесното МПС е управлявано лично от него. На същата дата на К.П. е връчена и покана, съгласно която е следвало да се яви в двуседмичен срок от получаването и в сектор ПП при ОДМВР Търговище за съставяне на АУАН. В посочения в поканата срок К.П. не се явил в сектор „ПП“ ОДМВР Търговище, като на 23.06.22 година е съставен АУАН № 059192, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. АУАН е предявен на нарушителя на 02.07.22 година. На основание АУАН е издадено и процесното НП, връчено на П. на дата 30.05.23 година.

По адм. преписка е приложено изпратеното от Областно пътно управление гр. Търговище писмо, от което се установява, че в посочения в ЕФ участък от пътя е въведено ограничение с пътен знак В26 - до 50 км/ч.

Скоростта на движение на автомобила, управляван от жалбоподателя П. е измерено с техническо средство- стационарен преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение, което е одобрен вид средство за измерване. Същото е било технически изправно и годно към момента на констатиране на адм. нарушение, видно от представен протокол за премината последваща проверка в БИМ. Съставен е и протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег.№ 363р12009/17.05.2022 г. за дата 13.05.2022 г. надлежно заверен от съответното длъжностно лице. Представен е и сертификат за преминато обучение за работа 3 със системата от съставителя на протокола – Д. Й..

При така установените фактически обстоятелства, след преценка на събраните доказателства съдът намира следното от правна страна:

При събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намери за безспорно установено, че К. К. П. от гр. София за на 13.05.22 г. в 15.28 часа в общ. Търговище по ПП 1-4, км. 215+400/ в близост до разклона за с. Пролаз/ с посока на движение към гр. София, управлявал л.а. Тойота Корола, с рег. № **********, собственост на „ОББ“, със седалище гр. София, с превишена скорост. При максимално допустима скорост за извън населено място от 50/км/ч, въведена с пътен знак В26, жалбоподателят се движел със скорост от 88 км/ч. По този начин превишил с 35 км/ч. максимално разрешената скорост на движение/ след приспадане на допустимата грешка/.

Предвид установените данни по делото посочената като нарушена норма на чл. 21, ал.2 от ЗДвП е относима към фактите по нарушението. С оглед установеното превишение на скоростта от 35 км/ч след приложения толеранс относима в случая е и санкционната норма на чл. 182, ал.2, т.4 ЗДвП.

Легална дефиниция на визираното в чл. 182 ал.5 ЗДвП понятие „системно“ се съдържа в нормата на §6 т.62 от ДР на ЗДвП, според което „системно“ е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. От приложените по делото заверени преписи на два предходни електронни фиша срещу жалбоподателя следва, че електронен фиш серия К №2646999 на ОДМВР - Плевен, с който на жалбоподателя е наложено наказание на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за извършено на 02.04.2019г. нарушение по чл. 21 ал.1 ЗДвП, е влязъл в сила на 10.12.2021г., а ЕФ с. К №2667771 на ОДМВР - Велико Търново, с който на жалбоподателя е наложено наказание на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за извършено на 02.04.2019г. нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДвП, е влязъл в сила също на 10.12.2021 година. И двата електронни фиша са връчени и влезли в сила на една и съща дата според вписаните данни в приложените разпечатки от АИС АНД. При внимателен преглед на приложената справка за нарушител/водач не се съдържат данни за издадени след 10.12.2021 г./датата на влизането в сила на посочените два ЕФ/ до датата на извършване на нарушението по настоящото 4 дело – 13.05.2022 г., други електронни фишове или АУАН, като в този аспект следва да се посочи, че в справката липсват данни за датата на извършване на нарушенията по вписаните ЕФ и АУАН, които дати са важни за преценка на съставомерните и квалифициращи нарушенията признаци „повторност“ и „системност“. При анализа на събраните доказателства следва, че от деня на влизане в сила на посочените два електронни фиша, приложени като преписи по делото, е налице само едно извършено нарушение от същия вид в рамките на едногодишния срок от влизането им в сила и това е процесното нарушение.

Нарушенията по тези два ЕФ не се включват в групата на „нарушенията, извършени три или повече пъти в едногодишен срок“ по смисъла на §6 т.62 от ДР на ЗДвП, тъй като всяко от тях е извършено преди датата на влизане в сила на тези електронни фишове. Предвид изложеното настоящият състав намира, че в нарушението – предмет на настоящото дело, липсва квалифициращия съставомерен признак „системно“ и в този смисъл жалбата е основателна.

Събраните по делото данни обаче сочат на наличие на признака „повторно“ по смисъла на §6 т.33 от ДР на ЗДвП - квалификация на нарушението по чл.182, ал.4 от ЗДвП. Настоящото нарушение е извършено в едногодишният срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 2667771 издаден от ОДМВР Велико Търново.

Съгласно чл.182, ал.4 от ЗДвП когато нарушението по ал.1, т.1-5, ал.2 и ал.3, т.1-5 е повторно, като наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер. В случая процесното нарушение е по ал.2, т.4 на чл.182 от ЗДвП.

В този смисъл оспореното наказателно постановление следва да се измени, като вмененото на жалбоподателя нарушение следва да се преквалифицира, а наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ следва да се отмени. Размера на наказанието „глоба“ не следва да бъде променян, тъй-като съответства на новата квалификация.

Неоснователно е възражението, че е налице неяснота относно квалификация на нарушението, което е нарушило правото на защита на жалбоподателя. В оспореното наказателно постановление ясно е посочено, че жалбоподателя е извършил нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, което съвпада и с приложената санкционна норма – чл.182 от ЗДвП. В обстоятелствената част на наказателното постановление ясно е посочено, че нарушението е извършено извън населено място. Предвид на всичко това съдът намира, че не е нарушено правото на жалбоподателя да разбере какво точно нарушение му е 5 вменено.

На наказващият орган се дължат разноски за това, че е представляван от юрисконсулт на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН. С оглед фактическата и правна сложност на делото на основание чл. 63д, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя възнаграждение в размер на 80 лева. Предвид изхода на спора, в полза на ОДМВР – Търговище следва да се присъдят разноски в размер на 80лв.

Водим от горното чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 22-1292-001667 от 19.07.22 година на Началник група в ОДМВР - Търговище, сектор пътна полиция Търговище с което на К. К. П. от гр. София, ЕГН ********** на основание чл. 182, ал. 5 във вр. с ал. 2 т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание - „глоба” в размер на 600.00/шестстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, КАТО преквалифицира нарушението като такова по чл.182, ал.4, пр.1 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП и отменя наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в частта в която е наложено наказание „глоба“ в размер на 600лв.