Акт от 09.06.2022, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Русе, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, в публично заседание на 9 юни, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙЪЛДЪЗ АГУШ

ЧЛЕНОВЕ:

СПАС СПАСОВ

ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

При секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ЕМИЛИЯН ГРЪНЧАРОВ като разгледа докладваното от съдия АГУШ КАН дело № 151 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл.

208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Производствено потребителна кооперация (ППК) „Надежда – Ряхово“, със седалище: с. Ряхово, общ.

Сливо поле, обл. Русе, чрез процесуалния й представител, против Решение № 144 от 10.02.2022г., постановено по АНД № 1870/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 18-001743 от 09.08.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Русе, с което за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ и на основание същата разпоредба, на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева и е осъдена ППК „Надежда – Ряхово“ да заплати на ДИТ – Русе сума в размер на 80 лева разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения, както и неправилно приложение на материалния закон.

Претендира присъждането на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция

„Инспекция по труда“ – Русе, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението на Районен съд – Русе да бъде оставено в сила.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура –

Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че решението на Районен съд – Русе следва да бъде оставено в сила.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, съб­ра­ните по делото доказателства и извърши служебна проверка на основание чл.218, ал. 2 от АПК, съдът прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Въз основа на събраните във въззивното производство доказателства районният съд е приел от фактическа страна, че работникът С. К. А., изпълнявала длъжността „работник производство млечни продукти“ в кооперацията – касационен жалбоподател. Във връзка с подаден в ДИТ – Русе сигнал от работници за неизплатени им трудови възнаграждения контролните органи извършили проверка, резултатите от която били обективирани в Протокол изх. № ПР2034429 от 19.01.2021 г. С т. 83 от разпоредителната част на същия спрямо работодателя била приложена принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ като му били дадени задължителни предписания да изплати на работника начисленото трудово възнаграждение за месец септември 2020 г. в пълен размер и бил определен срок за изпълнение на предписанията – до 04.02.2021 г.

Задължителните предписания представляват принудителна административна мярка и следователно – индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, който подлежи на обжалване по реда на АПК и чието предварително изпълнение е допуснато по силата на самия закон – чл. 405 от КТ. Именно поради обстоятелството, че принудителната административна мярка подлежи на предварително изпълнение, срокът за изпълнение на даденото задължително предписание тече от датата на неговото издаване. Протоколът, в който този административен акт се съдържа, бил връчен на законния представител на кооперацията – касационен жалбоподател, в лицето на нейния председател, на 19.01.2021 г. Между страните не се спори, че ПАМ не е обжалвана по административен или съдебен ред, поради което е влязла в сила с изтичане на 14-дневния срок по чл. 84, ал. 1 от АПК, съответно чл. 149, ал. 1 от АПК, т.е. считано от 03.02.2021 г. съгласно правилото за броене на сроковете по чл. 60, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.

На 21.01.2021 г. касаторът депозирал молба вх. №

21005051 от същата дата по описа на ДИТ – Русе, с която направил искане за продължаване до 28.02.2022г. на срока за изпълнение на дадените му предписания. Това искане било уважено, като с Писмо изх. № 21003270 от 22.01.2021 г. определеният срок за изпълнение на предписанията от № 1 до № 191 вкл. бил продължен до 25.02.2022 г. На 24.02.2021 г., с вх. № 21015750, касаторът депозирал последваща молба, с която поискал срокът за изпълнение да бъде продължен с още един месец. Искането е обосновано със съображения, че въпреки удължаването на срока за изпълнение, към настоящия момент кооперацията не е в състояние да изпълни издадените предписания, поради техния характер, влошената метеорологична обстановка и усложнената епидемиологична обстановка в страната, свързана с COVID-19. С Писмо изх. № 21009990 от 26.02.2021 г. на ДИТ – Русе, това искане не било уважено.

Във връзка с контрола по спазване изпълнението на задължителните предписания, дадени с Протокол изх. № ПР2034429 от 19.01.2021 г., на 18.03.2021г. била извършена последваща проверка по работни места, а в периода от 05.04.2021 г. до 09.06.2021 г. – и по документи, резултатите от която били обективирани в Протокол изх. № 2109233 от 16.06.2021 г. Видно от констатациите в този протокол, дадените предписания не били изпълнени.

Въз основа на тези доказателства районният съд приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Контролираната съдебна инстанция приела също, че в съдебната фаза на административнонаказателното производство е недопустим инцидентен контрол за законосъобразност на влезлия в сила и поради това добил стабилитет индивидуален административен акт – дадените на работодателя задължителни предписания. Приел също, че наказващият орган правилно е определил субекта на административното нарушение и приложимата санкционна норма. Развил е съображения защо случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, респ. чл.

415в от КТ.

Решението на РС – Русе е правилно.

Изцяло се споделя тезата на контролираната инстанция, съответстваща и на константната съдебна практика, че в настоящото производство е недопустим инцидентен контрол за законосъобразност, включително за валидност, на влезлия в сила индивидуален административен акт, за чието неизпълнение е наложена санкцията по чл. 415, ал. 1 от КТ. Защитата срещу влезлите в сила административни актове, които не са оспорени пред съд, се реализира в производство по възобновяване на производствата по тяхното издаване, ако са налице основанията за това – чл. 99 и сл. от АПК. Дори и да не е бил оспорен по административен или съдебен ред в регламентираните за това срокове, то, съгласно чл. 149, ал. 5, респ. чл. 168, ал. 3 от АПК, административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, а тяхната нищожност може да се обяви от съда дори и срокът за тяхното обжалване да е изтекъл. Следователно касаторът е разполагал с възможността безсрочно да оспори дадените му предписания с твърдения за тяхната нищожност, което в случая не е сторено и което изключва оспорването им в настоящото производство.

На следващо място, обосновано контролираната инстанция е посочила също така, че ако кооперацията беше изпълнила това предписание макар и значително след изтичане на срока му, то тя би представила доказателства в подобна насока, такива обаче не са били ангажирани пред районния съд.

Неоснователно е и основното възражение на касатора за допуснато съществено нарушение на чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

Според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от

27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни, а не преклузивни, както неправилно поддържа касаторът. Според т. 2 от същото тълкувателно решение, разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.

Касационната инстанция намира за неоснователно твърдението на касатора, че началото на давностния срок по чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН е сложено на 26.02.2021 г.

Както се приема и в задължителната съдебна практика (вж. мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия и Тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н. д. № 48/81 г., ОСНК) понятието „откриване на нарушителя“ по смисъла на чл. 34, ал. 2, изр. второ от ЗАНН, не е легално дефинирано в същия закон, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав.

Съгласно чл. 399, ал. 1 от КТ, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. В изпълнение на тази своя функция, според чл. 402, ал. 1, т. 1 – т. 3 от КТ, в относимите части на тези разпоредби, контролните органи имат право да посещават предприятията и местата, където се извършва работа, да изискват от работодателя представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола и да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, като включително изискват декларирането на данни относно заплащането на труда. Осъществяването на тези правомощия и проверката на тези обстоятелства предполага извършването на конкретни процесуални действия от контролните органи, свързани със събиране на доказателства в административното производство. Такива процесуални действия по събиране на доказателства за изпълнението на задължителните предписания, дадени с Протокол изх. № ПР2034429 от 19.01.2021 г., чрез проверка по работни места, са извършени съответно на 18.03.2021 г. в обект на контрол: магазин за хранителни стоки в гр. Русе, ул. “Борисова“ № 15, бл. “Балкан“, и в периода от 05.04.2021 г. до 09.06.2021 г. - по документи. Това обстоятелство е удостоверено в Протокол изх.

№ 2109233 от 16.06.2021 г. Касационната инстанция намира, че едва при извършването на тези последващи проверки контролните органи, компетентни да установяват извършването на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ чрез съставянето на АУАН, са събрали данни за това, че дадените задължителни предписания за заплащане на трудовото възнаграждение за месец юли 2020 г. в пълен размер по отношение на конкретния работник действително не са били изпълнени, т.е. едва при извършената последваща проверка нарушителят е бил открит по смисъла на чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН - от този момент компетентният орган вече е разполагал с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му, в лицето на касатора.

В т. 83 от Протокола от извършената проверка изх. № 2109233 от 16.06.2021 г. е записано, че на 05.04.2021 г., при извършване на проверка за спазване на трудовото законодателство по документи в сградата на Д ИТ – Русе, било установено, че работодателят не е изпълнил приложената принудителна административна мярка – задължително предписание № 83 по Протокол изх. № ПР2034429 от 19.01.2021 г., отнасящо се до: работодателят да изплати в пълен размер начисленото трудово възнаграждение на Ненка Димитрова на длъжност „магазинер домакин фуражи“ за месец 09.2020 г.