Акт от 02.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2437 гр. София, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110206181 по описа за 2025 година

Намери за установено следното:

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба вх. № 111141 от 28.03.2025г. по описа на СРС от В. В. К. с ЕГН ********** и адрес в гр. София, кв. „Симеоново“, ул. „Каменица“ № 41А , чрез адв.

К. Т. с адрес в гр. София, ул. Кръстьо Сарафов № 40, сутерен срещу Наказателно постановление N 24-4332-030718 от 18.12.2024г. , издадено от началник група, отдел “ПП“ към СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва:

1. на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 300 лева за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП; 2. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят В. К., редовно призован не се явява и не се представлява.

Постъпила е молба от адв. Т., в която се поддържа изцяло жалбата по изложените в нея съображения . В жалбата се сочи, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила

Излагат се доводи , че жалбоподателят не е водач на МПС.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се 1 явява.

Представлява се от юрк. Пашунов с пълномощно по делото.

В хода на съдебните прения, последният иска потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно и претендира разноски.

СРП, редовно уведомена не изпраща представител.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:

Жалбата на В. В. К. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 24-4332- 030718 от 18.12.2024г. , издадено от началник група, отдел “ПП“ към СДВР, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

На 09.12.2024 г. св. В. М. и колегата й С. Г. - двамата ,служители на 06 РУ СДВР били на работа. Около 11:00ч. при обход на маршрута си двамата забелязали лек автомобил марка ''Мерцедес'', модел ''Ц-200'' с рег. № СВ 9171 НЕ, който се движел по бул.

''Симеоновско шосе'' с посока на движение от ул. ''50-та'' към ул.'' Горска ела'' и го спрели за проверка пред № 107А .

От представените документи от водача се установило, че това е В. В. К. с ЕГН **********. Последният не представил СУМПС, което наложило проверка чрез ОДЦ. От проверката се установило , че В. К. е с временно отнето свидетелство .

Тъй като св. Михалкова и колегата й се усъмнили в поведението на водача го поканили да бъде тестван за употреба на наркотични или упойващи вещества посредством техническо средство.

К. категорично отказал да бъде тестван с –Drugtest 5000 с фабричен № ARRM 0045.

За направените констатации св.Михалкова съставил на В. В. К. с ЕГН ********** АУАН серия GA № 1271853/09.12.2024г. за това , че управлявал л.а. ''Мерцедес'', модел ''Ц- 200'' с рег. № СВ 9171 НЕ в гр. София, по бул. ''Симеоновско шосе'' с посока на движение от ул. ''50-та'' към ул.'' Горска ела'', като при извършена проверка се установило , че е с отнето СУМПС на 24.01.2024г. с НП № 24-4332-000677 за срок не повече от 18 месеца от датата на връчването му и към 11:10 отказва да бъде изпробван с техническо средство –Drugtest 5000 с фабричен № ARRM 0045 за употреба на наркотични или упойващи вещества .'' Контролният орган квалифицирал описаното, като нарушения на чл. 150А, ал. 1 чл.

174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.

Същият подписал и АУАН без възражение.

Наред с това на жалбоподателя бил издаден от С. Г. и връчен талон медицинско изследване № 264491 с указания да се яви в ВМА Софи до 45 мин. от връчването на талона.

В. Кирило удостоверил получаването на талона с подпис в 13:00ч. , след което бил отведен от служителите на 06 РУ СДВР за медицинско изследване във ВМА(тъй като бил задържан), но отказал даване на проба, за което бил съставен протокол.

2

Въз основа на посочения АУАН на 18.12.2024г. началник група в ОПП към СДВР , издал Наказателно постановление N 24-4332-030718 от 18.12.2024г., с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл.

177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 300 лева за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП; 2. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В изпълнение на правомощията си по чл. 63, ал. 1 и сл. от ЗАНН съдът установи, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на тяхната материална и териториална компетентност. В тази връзка са неоснователни бланкетните възражения за нищожност, наведени в жалбата.

По делото са приети Заповед № 8121К-12547 от 12.09.2024г. и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. и двете , издадени от министъра на вътрешните работи, с които се установява компетентността на АНО и контролните органи .

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

Налице е редовна процедура по връчване на АУАН и НП на жалбоподателя.

Административното обвинение , предявено на жалбоподателя е описано ясно и съдържа всички елементи от обективния си състав и съответстващата му правна квалификация, с което е гарантирано правото на защита на нарушителя, респективно възможността му да разбере фактическите и правни рамки на обвинението и адекватно да организира защитата си.

Действително в АУАН е посочено , че ''….. е с отнето СУМПС на 24.01.2024г. с НП № 24-4332-000677 за срок не повече от 18 месеца от датата на връчването…..'', което е некоректно . От своя страна в НП е посочено , че СУМПС на водача е било отнето на 24.01.2024г. с НП № 24-4332-000677 за срок не повече от 12 месеца от датата на връчването…..''. Каса е за несъщественено нарушение, доколкото от доказателствата по делото се установява, че с НП № 24-4332-000677 от 24.01.2024г. , издадено от началник група в ОПП към СДВР на В. К. са били наложени наказания, както следва: 1. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т.

1 от ЗДвП и 2. на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на 07.05.2024г. и е влязло законна сила на 22.05.2024г.

Очевидно е , че употребата на условност (…не повече от….)досежно срока е неправилно , но съдът счита , че това не нарушава правото на наказаното лице да разбере адмиистративното обвинение, дококото то е получило НП № 24-4332-000677 от 24.01.2024г., респективно е знаело , че наложеното лишаване от пава е именно за 12 месеца.

Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административнонаказателното 3 производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на оспорения санкционен акт.

По същество на обвинението съдът намира следното:

Съдът счита, че описанието на нарушението по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП и обстоятелствата при извършването му са достатъчно конкретизирани, както в съставения акт, така и издаденото въз основа на него наказателно постановление, като са посочени всички съставомерни факти, поради което и съдът приема, че АУАН и НП отговарят на условията на чл. 42, т. 4 ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

По делото е установено безспорно от представената по делото справка-картон на водача К., че същият няма СУМПС. Същото е отнето временно за срок от 12 месеца с НП № 24-4332-000677 от 24.01.2024г. и срокът на лишаване се засича от датата на влизане на посоченото НП в сила – 22.05.2024г., респективно към 18.12.2024г. наказанието е било в процес на изпълнение.

В този смисъл правилно контролният орган е ангажирал отговорността на К. за нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, а АНО му е наложил административно наказание глоба в размер на 300 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

На следващо място:

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – "Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева".

Съгласно трайната съдебна практика, нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП въвежда, както позитивно правно правило за поведение, така и предвиждащата се санкция за нарушаването му. Също така трайно се приема в съдебната практика, че нормата съдържа няколко алтернативно предвидени форми на изпълнителното деяние, като за осъществяването на нарушението е достатъчно реализирането и на само една от тях, но е възможно в условията на кумулативност да бъдат извършени и няколко от формите на изпълнителното деяние, както е в настоящия случай.

От граматическото тълкуване на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и употребения в нея съюз "или" следва, че нарушението при първата от посочените алтернативи е довършено с обективирането на самия отказ за извършване на проверка с техническо средство.

Последващите действия на нарушителя по извършване на изследване с доказателствен анализатор или даване на кръвна проба и провеждане на химическо изследване, не са 4 елементи от фактическия състав за възникване на отговорността на дееца, а последващи довършването на деянието обстоятелства, водещи до отпадане наказуемостта и противоправността на извършеното.

Съотнесени към конкретиката на настоящия казус, посочените принципни положения индикират, че АУАН и НП отговарят на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН за посочване на съставомерните фактически обстоятелства.

Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че В.

В. К. с ЕГН **********, в качеството си на водач на МПС, не е изпълнил задълженията си по чл. 174, ал. 3 ЗДвП да оказва съдействие на компетентните държавни органи по установяване на релевантни за ситуацията обстоятелства, сред които безспорно попада и проверката за управление на МПС след употреба на наркотични или упойващи вещества.

Неоснователни са възраженията, че при жалбоподателя не е управлявал процесния автомобил.

От съдържанието на АУАН и талон за медицинско изследване, както и от показанията на св. Михалкова се установява, че водачът получил двата документа на място не е възразил, че не е управлявал автомобила , а тази дейност е била установено в момента на спирането му за проверка.

Съставът на нарушението в процесната му форма включва изпълнително деяние, което го определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие.

От субективна страна, деянието е извършени виновно, при пряк умисъл, тъй като нарушителят, в качеството си на правоспособен водач на МПС е съзнавал своите собствени задължения и тези на контролните органи, но е извършил неправомерен отказ да бъде тестван за употреба на наркотични или упойващи вещества, без да е налице уважителна причина за това.

В случая, на жалбоподателят е вменено , извършването на нарушение, което се изразява в отказ да бъде изпробван за употреба на нарконтични или упойващи вещества и , както беше вече посочено, последващите действия/бездействия на нарушителя по извършване на изследване с доказателствен анализатор или даване на кръвна проба и провеждане на химическо изследване, не са елементи от фактическия състав за възникване на отговорността на дееца.