Решение № 511 от 15.05.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 511 гр. Перник, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20231720100633 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК .

Образувано е по искова молба на Н. Б. Х. ЕГН ********** гр.****** ул.* ****** бл.**/*/** в кач. на наследник на починалия баща Б.А.Х.

ПРОТИВ ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК АД ЕИК 113012360 гр.Перник ТЕЦ Република

С пр.основание чл.439 ГПК вр.124 ГПК, да се признае за установено по отношение на ответната страна, че не дължи сумата от 587,32 лева, представляваща 1/ 8 идеална част от главницата в размер на 4698,55 лева за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 101,51 лева, представляваща 1/ 8 идеална част от сумата от 812,06 лева- законна лихва за забава върху главницата за периода от 30.06.2009 г. до 09.04.2012 г., сумата от 13,78 лева, представляваща 1/ 8 идеална част от сумата от 110,21 лева- държавна такса, и

50 лева, представляваща 1/ 8 идеална част от сумата от 400 леваюрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 05.06.2012 г. въз основа на заповед за изпълнение № 1831 от 26.04.2012 г. по ч. гр. д. № 1883/2012 г. на Пернишкия районен съд, въз основа на който е образувано изп. д. № 723/2012 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Ищцата твърди, че вземанията са погасени по давност, която според тнея е започнала да тече на 06.08.2014 г., когато изпълнителното производство по изп. д. № 723/2012 г. по описа на ЧСИ С.Б. се е прекратило на основание чл. 1 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Поддържа, че по изпълнителното дело след 06.08.2012 г. няма предприемани никакви изпълнителни действия.

Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК и към настоящия момент ответното дружество „Топлофикация-Перник“ АД е подало отговор.

Оспорва иска и моли същият да бъде отхвърлен. Изтъква следните доводи :

-въз основа вл. в сила решение по гр.дело № 2264/2022 на ПРС и съгласно неговия диспозитив, задължението на ищцата е било ОТПИСАНО от системата на дружеството.

-по изп.дело на ЧСИ Б. е била пусната молба за прекратяване на осн. чл.433 ал.1 т.7 ГПК и делото е било прекратено на 15.11.2022г.

-в самото изп.дело № 723 / 2012г. ищцата не е била конституирана като наследник

-от 2012г. насам няма предприето изп.действие и дружеството не търси принудително изпълнение

-неясно е от какво се брани ищцата, като за нея липсва правен интерес от водене на това гр.дело.

Претендират разноски 200лв.юк.възнаграждение.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение 400лв. на процесуалния представител на ищцата и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

От данните по делото се установява, че :

-образувано е било изп. д. № 723/2012 г. по описа на ЧСИ С.Б. - въз основа на влязла в сила Заповед № 1831 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.04.2012 г. по ч. гр. д. № 1883/2012 г. на ПРС –

-по издаден изпълнителен лист от 05.06.2012 г. в полза на „Топлофикация[1]Перник“ АД срещу Б.А.Х. за сумата в размер на 4698,55 лева[1]главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 812,06 лева- законна лихва за забава върху главницата за периода от 30.06.2009 г. до 09.04.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 4698,55 лева, считано от датата на подаване на заявлението26.04.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 110,21 лева- държавна такса и 400 леваюрисконсултско възнаграждение.

-От удостоверение за наследници е видно ,че Б.А.Х. е починал на 26.11.2021 г. и е оставил за наследници съпругата си Д.И. Х., дъщерите си А.Б.М. и Н. Б. Х. / ищца в настоящето производство/, както и сина си А.Б.А..

- изп. д. № 723/2012 г. по описа на ЧСИ С.Б. е образувано по молба на „Топлофикация-Перник“ АД с вх. № 09458/26.07.2022 г. въз основа на посочения изпълнителен лист от от 05.06.2012 г.

-С молбата за образуване се моли до длъжника да се изпрати покана за доброволно изпълнение, да бъдат извършени справки за имущественото му състояние в НАП, НОИ, Централния депозитар, лицата водещи регистър на държавни ценни книжа, контролните органи на ЗДП и други лица, които водят регистри на имущество, да се изискат копия и извлечение от съответните документи, както и да се наложи запор върху пенсията на длъжника и възбрана върху недвижимите му имоти.

-ЧСИ Б. е изпратил до длъжника покана за доброволно изпълнение, за която няма данни дали е връчена.

-Съдебният изпълнител е извършил и поисканите справки за 2 имущественото състояние на длъжника, като със запорни съобщения от 06.08.2012 г. до работодателя „ДЛВ-СИ“ ООД, съответно до ОД на МВРПерник е наложил запор върху трудовото възнаграждение на Б.А.Х., и върху притежавания от него лек автомобил „********** ****“ с рег. № ** **** ** -Върху гърба на процесния изпълнителен лист има отбелязвания за изплатени на 11.06.2014 г. суми, но няма данни нито кога са постъпили тези суми, нито дали същите са от наложения запор върху трудовото възнаграждение, доколкото липсват доказателства и за връчване на запорното съобщение до работодателя на длъжника „ДЛВ-СИ“ ООД.

-С молба с вх. № 15188/06.04.2022 г., подадена от Д.И. Х., в качеството на наследник на Б.А.Х., е поискано вдигането на запора върху лек автомобил „********** ****“ с рег. № ** **** **поради неговата продажба на 28.10.2009 г., за което е приложено копие на договор за покупко-продажба.

-Със съобщение от 07.04.2022 г. до Началника на сектор ПП КАТ 2 при ОД на МВР-Перник запорът върху лекия автомобил е вдигнат.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК, тъй като независимо от това дали е налице висящо изп. производство, искът е предявен за установяване недължимостта на вземането, като се основава на факти, настъпили след съдебното му установяване.

Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително изпълнение за вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване.

В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да докаже прекъсване или спиране на давностния срок.

В чл. 5, ал. 2 ЗН е регламентирано, че децата на починалия наследяват по равни части, в чл. 9, ал. 1 ЗН е посочено, че съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете, а съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.

По силата на тези норми и с оглед на чл. 429, ал. 2 ГПК всеки един от наследниците на Б.А.Х.- съпругата Д.И. Х., дъщерите А.Б.М. и Н. Б. Х., както и синът си А.Б.А. съгласно представеното удостоверение за наследници отговарят разделно за по 1/ 4 идеална част от дълга, за който е издаден процесният изпълнителен лист от 05.06.2012 г. по ч. гр. д. № 1883/2012 г. на Пернишкия районен съд.

По делото не се твърди и не се установява те да са се отказали от наследството на своя баща Б.А.Х..

Поради това и районният съд в цитираното решение приема, че :

Всяка една от ищците Д.И. Х. и Н. Б. Х. се явява процесуално легитимирана да предяви настоящия иск по чл. 439 ГПК само за 1/ 4 идеална част от сумите по изпълнителния лист от 05.06.2012 г., а именно, че поради погасяване по давност всяка една от ищците, в качеството на наследници на Б.А.Х., не дължат на ответното дружество сумата от 1174,64 лева, представляваща 1/ 4 идеална част от главницата в размер на 4698,55 лева за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 203,02 лева, представляваща 1/ 4 идеална част от сумата от 812,06 лева- законна лихва за забава върху главницата за периода от 30.06.2009 г. до 09.04.2012 г., сумата от 27,55 лева, представляваща 1/ 4 идеална част от сумата от 110,21 лева- държавна такса, и сумата от 100 лева, представляваща 3

1/ 4 идеална част от сумата от 400 лева- юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 05.06.2012 г. въз основа на заповед за изпълнение № 1831 от 26.04.2012 г. по ч. гр. д. № 1883/2012 г. на Пернишкия районен съд, въз основа на който е образувано изп. д. № 723/2012 г. по описа на ЧСИ С.Б..

За разликата над тези суми до целите предявени размери искът на Д.И.

Х. по чл. 439 ГПК се явява недопустим и исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК, а производството по нея- прекратено.

Н. Б. Х. е предявила установителния иск за по-малки - 1/ 4 от сумите, за които е легитимирана, поради което съдът е бил обвързан от диспозитивното начало да се произнесе само до предявените от нея размери.

Т.е. в настоящето производство следва да се произнесе за 1/ 8 от сумите

В разглеждания случай, след като изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение на парични задължения, настоящият съдебен състав счита, че погасителната давност за вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това каква е давността с оглед характера на самото вземане.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

Това е така защото влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на съдебното решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето поведение с решението.

Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства възникнали до приключване на устните състезания след които решението е влязло в сила такива факти са преклудирани. Съгласно практиката на ВКС длъжникът по заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на факти или обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни до изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК.

Следователно влязлата в сила заповед има установително и преклудиращо действие. Както при съдебните решения, така и по отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или дължимостта на вземането само на строго лимитирани основания - по реда на чл. 423 ГПК (аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК.

От изложеното следва, че в разглеждания случай вземанията на ответното дружество се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок.

Предвид липсата на данни за момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден процесният изпълнителен лист против наследодателя на ищците на основание чл. 410 ГПК, съдът приема, че най-късният момент за това е датата на издаване на изпълнителния лист05.06.2012 г.

Това е и моментът, от който започва да тече срокът на 5-годишната погасителна давност относно вземанията, посочени в нея и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 05.06.2012 г. до образуване на изп. д. № 723/2012 г. по описа на ЧСИ С.Б. по молба на „Топлофикация-Перник“ АД с вх. № 09458/26.07.2022 г. не е изминал петгодишен период, поради което и съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД.

4

По силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване давността е спряла да тече през време на изпълнителното производство относно принудителното осъществяване на вземанията по силата на чл. 115, ал. 1, б. " Ж" ЗЗД.

Изп.д. № 723/2012 г. по описа на ЧСИ Ст. Б. е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 06.08.2014 г. след изтичане на две години от последното извършено действие по принудително изпълнениеналожените на 06.08.2012 г. със съобщения до работодателя „ДЛВ-СИ“ ООД, съответно до ОД на МВР-Перник запори върху трудовото възнаграждение на Б.А.Х., и върху притежавания от него лек автомобил „********** ****“ с рег.