Решение № 5276 от 18.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5276 гр. София, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100505078 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.437, ал.1, вр. чл.435, ал.2, т.7 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от "С.В."АД, с ЕИК *******, чрез М.Л., ст.мениджър "Правен отдел", длъжник по изпълнителното дело №20239240400550 по описа на ЧСИ Г. К., с рег.№924 , против постановление, обективирано в съобщение изх. №15942 от 14.03.2023г. , с което е оставено без уважение възражение вх.

№15309/01.03.2023г. относно начислени разноски в изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя в размер на 200 лв., както за таксите по изпълнителното дело, т.ч. и такси по т.5 по ТТРЗЧСИ – 2 бр. х 24.00 лв., за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на съобщения до взискателя за постъпило възражение от длъжника и за връчване на постановление до страните.

Жалбоподателят поддържа неправилност на изводите на органа по принудително изпълнение относно наличието на предпоставките за възлагане на сторените по изпълнителното производство разноски в тежест на длъжника. В тази връзка твърди, че по делото са представени писмени доказателства за това, че длъжника - "С.В."АД преди образуване на изпълнителното дело е изразил готовност за доброволно плащане на присъденото сума, поради което не е дал основание за предприемане на принудително изпълнение. Счита, че след като взискателят не е посочил действителния адрес на управление, на който да бъде открит и да му бъде връчено искането на длъжника за посочване на банкова сметка, по която да се извърши доброволно плащане, то тогава разноските за изпълнителното дело следва да се поемат о т кредитора. В този смисъл поддържа хипотеза на забава на кредитора - било предложено доброволно плащане преди образуване на изпълнителното дело, което 1 обаче е било възпрепятствано от кредитора. Твърди се също, че връчването на постановлението на ЧСИ, с което се произнася по възражения или молби относно разноските в изпълнителното производство, не е сред актове, за които се дължи такса по т.5 от ТТРЗЧСИ. Иска се отмяна на обжалвания акт на частния съдебен изпълнител и уважаване на подадена молба - възражение вх.№15309/01.03.2023г. на длъжника "С.В." АД да не бъдат възлагани в негова тежест посочените разноски. Прави възражение относно претенцията на взискателя за присъждане на разноски в настоящото производство.

Взискателят по изпълнителното дело – "Ф.С.М." ЕООД, с ЕИК *******, чрез адвМ. Л., в срока по чл.436, ал.3 от ГПК, е депозирал писмено възражение, в което взема становище за неоснователност на постъпилата жалба. В същото се твърди, че в случая не са налице предпоставките на чл.95 ЗЗД за изпадането му в забава, както и че във всички случаи разноските за изпълнителното производство са в тежест на д л ъ ж н и к а . Твърди се още, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е съобразено с минималното адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело, регламентирано в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което липсва законово основание за намаляването му. Излага се още, че оспорването от страна на длъжника на начислените такси от съдебния изпълнител е неоснователно, тъй като вида и размера на таксите са регламентирани в ТТРЗЧСИ и начислените такива в настоящото изпълнително производство са съобразени с размера на изпълнителното притезание. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение подадената жалба. Претендира присъждане на разноски за платено адвокатското възнаграждение. Представя списък по чл.80 от ГПК.

ЧСИ Г. К., с рег.№924 при КЧСИ, с район на действие СГС, на основание чл.436, ал.3 от ГПК е изложил писмени мотиви относно извършеното изпълнително действие, предмет на обжалване.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Производството по изпълнително дело №20239240400550 на ЧСИ Г. К., с рег.

№924 при КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 10.02.2023г. по молба на „Ф.С.М.” ЕООД, с ЕИК *******, чрез адв.В.С., срещу „С.В.”АД, с ЕИК *******, въз основа на изпълнителен лист от 05.06.2020г. по гр.д. №10467/2018г. по описа на СРС, II Г.О., 52-ри състав, договор за цесия от 25.08.2022г. и договор за цесия от 22.08.2022г. за събиране на парично вземане за сумата от 200.00 лв., платено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., както и за сумата от 5.91 лв., разноски за издаване на изпълнителен лист. Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложено пълномощно за адв.В.С., подал молбата за образуване на изпълнителното дело от името на взискателя, както и доказателства - платежно нареждане за платено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.. В изпратена покана за доброволно изпълнение на длъжника - „С.В.”АД, е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза както следва: 205 лв., присъдени разноски, 200 лв., разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, 193.80 лв., такси по ТТРЗЧСИ.

Постъпила е молба -отговор на поканата за доброволно изпълнение /имащ характер на възражение/ вх.№15309/01.03.2023г. от длъжника - "С.В."АД, в което се оспорва начисляването на разноски по изпълнителното дело. Изложени са доводи, че длъжника не е дал повод за образуване на изпълнителното дело, тъй като преди образуване на делото е изпратил покана до взискателя, в която е заявена готовност да се заплати 2 доброволно паричното задължение и в тази връзка е поискано да бъде посочена банкова сметка, по която да се преведе дължимата сума, но поканата не е получена от взискателя и същият не е оказал дължимото съдействие като кредитор за изпълнението на паричното задължение. В подкрепа на изложените доводи длъжника представя покана от "С.В." АД " до Г.С.К., управител на "Ф.С.М." ЕООД, товарителница от 21.11.2022г. и приемо-предавателен протокол от 22.11.2022г. за връщане на недоставени пратки, от които се установява, че преди образуване на изпълнителното дело длъжникът е изразил готовност да плати сумата 200 лв., предмет на сключените договори за цесия, като за целта е поискал от кредитора да посочи банкова сметка, по която същата да бъде преведена. Поканата е изпратена на посочения в Търговския регистър адрес на управление на дружеството-кредитор - "Ф.С.М." ЕООД, но видно от удостовереното от куриера върху товарителницата, дружеств ото не е открито на адреса му, къщата е била заключена и не е имало "индикация за фирма".

Въз основа на постъпилото възражение вх.№15309/01.03.2023г. от длъжника "С.В."АД, ЧСИ Г. К., с рег.№924 при КЧСИ, с район на действие СГС, е постановил атакуваното в настоящото производство постановление, обективирано в съобщение изх. №15942 от 14.03.2023г. , с което е оставено без уважение възражение вх.

№15309 от 01.03.2023г. относно начислени разноски в изпълнителното дело.

Изложени са аргументи, че твърдението на длъжника, че имал желае да заплати паричното си задължение към кредитора преди образуване на изпълнителното дело, но не е получил съдействие от кредитора, поради което последният е изпаднал в забава, която освобождава длъжника от заплащане на разноски, не съответства на правилното тълкуване и прилагане на закона, тъй като в закона е предвидена хипотеза – чл.97 от ЗЗД, при която длъжника може да изпълнил паричното си притезание и без съдействие на кредитора, която в случая не е налице.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, в която са изброени изчерпателно и лимитивно действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат предмет на обжалване от длъжника, към които се включва и постановлението за разноски, съдът приема, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално допустима и като подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Според разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК обаче не намира приложение в случаите, при които длъжникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, в която хипотеза отговорността за разноските по изпълнението следва да се възложи на взискателя. Този извод следва от разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, която се намира в Част първа "Общи правила" на ГПК и е приложима и за изпълнителното производство.

В случая длъжникът - "С.В." АД не е дал повод за образуване на производство за принудително събиране на сумата 200 лв., тъй като преди образуване на изпълнителното производство е изпратил покана до дружеството-кредитор - "Ф.С.М." 3

ЕООД, с която е изразил желание и готовност да плати доброволно дължимата от него сума и е поискал да му бъде посочена банкова сметка, по която да бъде извършен преводът. Поканата е пратена на вписания в Търговския регистър адрес на управление и дружеството, но е върната с отбелязване "неоткрита фирма, зак. къща, няма индикация за фирма". След като дружеството е напуснало адреса и не е вписало в Търговския регистър новия адрес на управление, то поканата на "С.В." АД за посочване на сметка следва да се счита връчена, по арг. от чл.50, ал.2 ГПК. Поради изложеното не би могло да се приеме, че се е налагало принудително събиране на сумата 200 лв. и че длъжникът е отговорен за образуване на изпълнителното производство и направените в същото разноски.

В подкрепа на този извод са и правилата на чл.95 и чл.96, ал.2 ЗЗД, според които кредиторът изпада в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си, като в негова тежест са необходимите разноски, направени поради неговата забава. В случая взискателят не е оказал на длъжника необходимото съдействие за изпълнението като не е посочил банкова сметка или друг начин, по който да бъде изплатена паричната сума, поради което същи ят е изпаднал в забава и разноските по изпълнението, които са необходими, за да може да се развива производството, следва да са за негова сметка.

Следва да се посочи, че цитираната от частния съдебен изпълнител практика на ВКС е неотносима в случая, тъй като същата не разглежда коментирания по-горе въпрос и не се отнася за хипотези, при които длъжникът не е дал повод за образуване на изпълнителното производство.

По изложените съображения настоящият състав намира, че макар да е платил задължението си от 200 лв. след образуване на изпълнителното дело, в срока за доброволно изпълнение и независимо от предприетите изпълнителни действия, длъжникът не следва да понесе отговорността за разноските, генерирани в изпълнителния процес. От негова страна не е налице незаконосъобразно поведение, дало повод за предприемане на действие по принудително събиране на дължимата сума. Всички такси и разноски по изпълнителното дело в случая следва да са за сметка на взискателя.

По изложените съображения обжалваното постановление, обективирано в съобщение изх. №15942 от 14.03.2023г., с което е оставено без уважение възражение вх. №15309 от 01.03.2023г. относно начислени разноски в изпълнителното дело, се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Подадената жалба като основателна следва да бъде уважение.

По разноските:

В настоящото производство жалбоподателят не е заявил претенция за присъждане на разноски, но дори и такава да беше направена, същата се явява неоснователна. Предмет на съдебен контрол по делото е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на съдебния изпълнител, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди е съдебният изпълнител. Той, обаче, не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл.78 ГПК и чл.81 ГПК в случая е неприложим. Процесуалният способ за защита на ответника по жалбата и взискател по изпълнението е общият исков ред, чрез предявяване на иск по чл.441 ГПК и чл.74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, 4 причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.