Решение № 64 от 07.02.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Пловдив, 07.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20215001000758 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №5/18.06.2021г., постановено по търг. д. №73/2020г. по описа на Окръжен съд К., Г.ф., ЕИК ********* е осъден да заплати на Б. Р. Р., с ЕГН **********, ГЮЛТ. ИБР. Р., с ЕГН **********, ДЖ. К. Р., с ЕГН ********** и Б.Р. Б., с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител ДЖ. К. Р., обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, от настъпилата на 06.11.2016г. смърт на Р. Б.Р., с ЕГН **********, причинена на главен път ***, в района на километър 78+600, в землището на гр. Я., от неизвестен водач с неидентифицирано МПС, напуснал местопроизшествието, както следва: на Б.

Р. Р. - в размер на 50 000лв., на ГЮЛТ. ИБР. Р. - в размер на 50 000лв., на ДЖ.

К. Р. - в размер на 70 000лв. и на Б.Р. Б., действащ чрез своята майка и законен представител - ДЖ. К. Р. - в размер на 70 000лв., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 11.12.2019г. до окончателното изплащане на сумите, като исковете за неимуществени вреди в останалата им част, за разликата, съответно: над сумата от 50 000лв. до претендирания размер от 80 000лв. за Б. Р. Р., над сумата от 50 000лв. до претендирания 1 размер от 80 000лв. за ГЮЛТ. ИБР. Р., над сумата от 70 000лв. до претендирания размер от 80 000лв. за ДЖ. К. Р. и над сумата от 70 000лв. до претендирания размер от 100 000лв. за Б.Р. Б., действащ чрез своята майка и законен представител ДЖ. К. Р. – са отхвърлени.

Оставен е без разглеждане предявеният от Б.Р. Б., с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител ДЖ. К. Р., иск против Г.ф. с правно основание чл.557 ал.1, т.1 във връзка с чл.558, ал.5 от Кодекса за застраховането, за заплащане на обезщетение в размер на 13 572.50лв. за причинени имуществени вреди от пропуснати ползи за издръжка, за периода от 06.11.2016г. до 11.09.2031 г., като недопустим и е прекратено производството по делото в тази част.

Г.Ф. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - К.: ************************, държавна такса върху уважения размер на предявените искове за неимуществени вреди в размер на 9 600лв., както и да заплати направените разноски за възнаграждение на вещите лица от назначените по делото съдебна автотехническа и съдебномедицинска експертиза в размер общо на 561.60лв.

Г.Ф. е осъден да заплати на адв. ЯС. М. С. от САК, с личен номер **********, сумата от 6 330лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно правна помощ по делото.

Б. Р. Р., с ЕГН **********, ГЮЛТ. ИБР. Р., с ЕГН **********, ДЖ. К.

Р., с ЕГН ********** и Б.Р. Б., с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител ДЖ. К. Р., са осъдени да заплатят на Г.ф. направени по делото разноски в размер на 131.70лв.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство в частта, с която осъдителните искови претенции са уважени.

На първо място се твърди недопустимст на обжалваното решение с доводи за произнасяне «плюс петитум». Твърди се, че при предявени претенции за обезщетение за неимуществени вреди за по 80 000лв. за първите трима ищци и 100 000лв. за малолетния Б. /след допуснато изменение по чл.214 от ГПК – намаление на размера на първоначално предявените искове/, първоинстанционният съд недопустимо е определил общ размер на обезщетението от по 100 000лв. за първите двама ищци и по 140 000лв. за ДЖ. К. Р. и Б.Р. Б.. На следващо място са изложени подробни съображения и 2 правни доводи, свеждащи се до анализ на депозираните по делото доказателства, както и доводи за липсата на основания за ангажиране отговорността на Г.ф., доколкото по делото не било доказано, че се касае за ПТП, причинено от неизвестен неидентифициран водач. Липсата на предпоставките за ангажиране отговорността на Г.ф. се аргументира и с доводи за изключителна вина на пострадалия за настъпилия инцидент, който, с високо алкохолно опиянение сам се е привел в безпомощно състояние и се е намирал легнал на пътното платно. Наведени са твърдения и за прекомерност на определения размер на обезщетението. На следващо място и евентуално се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е определил степента на съпричиняване от страна на пострадалия, определяйки я в процентно съоношение само от 50%, твърдейки, че съпричиняването от страна на пострадалия е в завишена степен – 90%. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени, поради липсата на предпоставките по чл.577 ал.1 от КЗ или, поради изключителен принос от страна на пострадалия.

Въззиваемите страни – Б. Р. Р., ГЮЛТ. ИБР. Р., ДЖ. К. Р. и Б.Р. Б., действащ чрез своята майка и законен представител ДЖ. К. Р., в представения отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло същата.

С въззивната жалба и постъпилия отговор не се предявяват доказателствени искания.

Страните претендират сторените по делото разноски.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

3

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.557 ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.558 ал.5 от КЗ.

Ищците в първоинстанционното производство – Б. Р. Р., ГЮЛТ. ИБР.

Р., ДЖ. К. Р. и Б.Р. Б., действащ чрез своята майка и законен представител ДЖ. К. Р., са изложили фактически твърдения за наличие на предпоставките по 557 ал.1, т.1 от КЗ, а именно: На 06.11.2016г., около 01.15ч. на главен път *** в района на километър 78+600 метра, близо до „Б.”, в землището на гр. Я., обл. Б., неизвестен водач с неидентифицирано МПС - лек автомобил, нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП, допуснал настъпване на ПТП и причинил смъртта на пешеходец - Р. Б.Р. - син на първите двама, съпруг на третата и баща на четвъртия от ищците, който се намирал в близост до пътното платно - престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 4-то, б. „б”, във вр. с ал. 1, б. „б”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Предвид на това за тях се пораждал правният интерес от завеждане на иск по чл. 557, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 558, ал. 5 от Кодекса за застраховането срещу Г.ф. за обезщетение на претърпените от тях вреди в резултат на пътнотранспортното произшествие, причинено от МПС, предизвикало процесното ПТП, напуснало произшествието и неустановено, неидентифицирано МПС. По случая било образувано наказателното ДП №************ от 2016г. по описа на РУ на МВР - гр. Р. при ОД на МВР - Б. /прокурорска преписка №****/2016г. по описа на Окръжна прокуратура - Б./ и са проведени неотложни действия по разследването. С Постановление от 06.11.2018г. на Г.п. на Р.Б. разследването на досъдебното производство било възложено на следовател от Национална следствена служба, като било образувано следствено дело №****/2018г. по описа на НСлС. Досъдебното производство било образувано във връзка с подадено съобщение от М.Р.М. за труп на човек на пътното платно на път 1184 в участъка на околовръстен път в гр. Я. в района на бензиностанция „П.“.

При проведеното разследване по делото, от свидетелските показания се установило, че пострадалият Р. Б.Р. в късната вечер на 05.11.2016 г. се намирал в дискотека, находяща се в центъра на гр. Я.. След полунощ, след 00.00 часа на датата на произшествието, бил забелязан отвън пред дискотеката. Описани са подробно фактите около събитието и откриването на трупа на пътното платно от свидетел М.Р.М., водач на лек автомобил марка „Ф.Б.“ с рег. № ********, проведените следствени действия и доказателства, събрани в досъдебното производство /подробно възпроизведени в мотивите 4 на обжалваното решение/. Смъртта на Р. Б.Р. се дължала на установената тежка, открита и несъвместима с живота черепно-мозъчна травма, предизвикана от прегазване, довела до остра недостатъчност на мозъчните функции с бърза смърт. При аутопсията не са се установили травматични увреждания, които да сочат, че в момента на първоначалния контактен удар пострадалият е бил в изправено положение. Предвид вида и тежестта на установената черепно-мозъчна травма, след причиняването й, пострадалият не е могъл да извършва активни движения, от което също можело да се посочи, че прегазването е на мястото и най-вероятно в положението, в което е намерен. Видно от установените травматични увреждания, хоризонталните стичания само по лицето в ляво, както зацапванията от кръв по дрехите и на мястото където е намерен, причиняването на черепно-мозъчната травма било в положението и на мястото където е намерен, като след това не бил извършвал активни движения, а също така и не бил преместван. При преценката на събраните по досъдебното производство доказателства се установило със сигурност, че на 06.11.2016г., в интервала от време от 01.10ч. до 01.31ч. на път *** в района на километър 78.6 (гр. Я.), Р. Б.Р., бил прегазен от движещо се в посока от гр. Я. за гр. Р. МПС, което прегазване му причинило смъртта. На 28.06.2019г. било издадено Постановление за спиране на наказателното производство - Прокурорска преписка №****/2016 г. по описа на ОП-Б., Досъдебно производство №****/2018г. по описа на НСлС. По досъдебно производство №****/2018г. по описа на НСлС били проведени възможните действия по разследването. От проведените за три години действия по разследването не били събрани доказателства, които да установяват в достатъчна степен и сочещи към конкретно лице да е извършител на инкриминираното деяние, както и не било идентифицирано МПС, с което е било извършено прегазването. От така извършеното престъпление с неидентифицирано МПС са били причинени на ищците неимуществени вреди изразяващи се в болка и страдание от загубата на техния син, съпруг и баща. Изпаднали в стрес и не можели да спят нощем, като често сънували кошмарни сънища с автомобилни произшествия.

Настъпила трагедия за тяхното семейство. Емоционалното състояние на първите трима от ищците се влошило изключително много, тъй като загубили опората в семейството и в живота си, обичания от тях син и мъж. Техният син се грижел за тях с всички сили и те за него. Били изключително силно 5 привързани към него и той към тях. Започнал всеки от тях да употребява успокоителни лекарства. Били много задружно и единно семейство. За третата ищца - съпруга на починалия, била огромна загубата на най-обичания от нея човек в живота й, а освен това предстояло отглеждане и възпитание на роденото им невръстно дете, без опората и подкрепата на баща и неин съпруг.

Независимо, че от деянието били изминали повече от три години, ищците все още не можели да се отърсят от загубата, от кошмара, който преживяли, тъй като загубили най-милия и най-обичан и грижещ се за тях човек. Синът им Б.

(четвъртият ищец) нямал да има възможност никога през живота си да види баща си и да усети какво е да има бащина обич и грижи. Емоционалното състояние от това щяло да се влошава всеки път през живота му, поради липсата на бащината закрила и подкрепа. Болката и страданията за ищците били изключително големи и щели да се усещат до края на живота им, тъй като загубили най-близкия си и обичан човек. /Изложени са фактически твърдения и за наличие на търпени имуществени вреди от страна на четвъртия ищец - Б.Р. Б../ Искането, с което е сезиран съдът /след допуснато изменение – намаление на исковите претенции/, е да се постанови решение с което ответникът да бъде осъден да заплати сумите, както следва: на Б. Р. Р. да заплати сумата от 80 000лв., на ГЮЛТ. ИБР. Р. да заплати обезщетение в размер на 80 000лв.; на ДЖ. К. Р. - обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000лв.; на Б.Р. Б. - обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв. /както и на Б.Р. Б. сумата от 13 572.50лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от пропуснати ползи за издръжка/. Претендира се законната лихва върху всяка от сумите, считано от 11.12.2019г. - изтичане на петнадесетдневния срок по чл.497 ал.1, т.1 от КЗ, до окончателното им изплащане.

Разпечатката съдържа 33 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/df3ee65b-1a18-44ac-80f8-d9ac406f8874