Определение № 859 от 11.06.2025, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 859 гр. Плевен, 11.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Г. БЕТОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Гражданско дело № 20254400100324 по описа за 2025 година

Производство по чл.118, ал.2 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на Е. Л. П., подадена чрез пълномощника и адв. Г. И. П. от САК, против „Б. 82“ООД, с ЕИК 202847786, със седалище и адрес на управление с.Садовец, Плевенска област, представлявано от управителя Б. М. Н., с която е предявен иск за заплащане на обезщетение за ползване на недвижими имоти, описани подробно в исковата молба, за притежаваната от ищцата ½ ид.ч. от тях за пет стопански години по 5000лв. годишно общо за всички, ведно със законната лихва от завеждане на делото. Претендирана е и съответната мораторна лихва за периода от 01.10.2020г. до подаване на исковата молба, в размер общо на 8 000лв.

С определение № 614 от 24.04.2025г. исковата молба е оставена без движение на основание чл.129, ал.2 ГПК и е даден едноседмичен срок на ищеца с указания за отстраняване на нередовности. Указанията са да се уточни претенцията съобразно дадените в мотивите на определението разяснения, и да се изложат допълнително обстоятелствата, от значение за правната квалификация на исковите претенции. Указано е на ищцата, да заяви обезщетение за ползване ли претендира/и за всички описани в исковата молба недвижими имоти ли се отнася/ или се претендира припадащата и се част от събраните от имотите граждански плодове/доходи/; да прецизира петитума на исковата молба, като посочи цената на исковете поотделно, доколкото обектите на правото на собственост на ищцата, от които извлича претенциите си, са различни - обработваемата земя и стопански дворове. Да изложи 1 твърдения относно размера на арендните плащания за земята през различните стопански години, които са от значение както за претенциите за обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС, така и за заплащане на добивите от общите вещи по чл.30, ал.3 ЗС.

С молба от 12.03.2025г., ищцата Е. П., чрез пълномощника си адв.Г. И. П. е заявила, че с подадената от нея искова молба се претендира присъждане на обезщетение за ползване на 1/2 идеална част от ползваните от ответника в качеството му на търговец-земеделски производител съсобствени с ищцата земеделски земи, от което ползване ищцата е била лишена, а именно: недвижими имоти с идентификатори ***; *** ***;

***; ***; ***; ***; ***; ***

***; ***;

***, ***; ***;

*** ***; ***; ***; ***; ***;

*** ***;

***;

***; ***;

***; ***; ***; 65070.69. 89; 65070.69. 98;

***; 65070.69. 67; *** ***; ***; ***;

***; ***; ***; ***; ***; ***;

***; *** и *** и ***., уточнено по години и по размер, както следва:

За стопанската 2019/2020 г. - сумата от 4000 лева общо;

За стопанската 2020/2021 г. - сумата от 4000 лева общо;

За стопанската 2021/2022 г. - сумата от 4000 лева общо, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2022 г. до 22.04.2025 г. в размер на 1327 лева;

За стопанската 2022/2023 г. - сумата от 4000 лева общо, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2023 г. до 22.04.2025 г. в размер на 861 лева;

За стопанската 2023/2024 г. - сумата от 4000 лева общо, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2022 г. до 22.04.2025 г. в размер на 309 лева,

Претендира се и законната лихва върху всяка от посочените главници, считано от датата на предявяване на иска - 22.04.2025г. до окончателното изплащане на сумите.

С подадената искова молба се претендира и присъждане на 2 обезщетение за ползване на 1/8 идеална част от ползваните от ответника в качеството му на търговец-земеделски производител съсобствени с ищцата стопански дворове, ведно с построените в тях складови помещения, от което ползване ищцата е била лишена, а именно: недвижими имоти с идентификатори *** и ***, уточнено по години и по размер както следва:

За стопанската 2019/2020 г. - сумата от 1000 лева общо;

За стопанската 2020/2021 г. - сумата от 1000 лева общо;

За стопанската 2021/2022 г. - сумата от 1000 лева общо, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2022 г. до 22.04.2025 г. в размер на 332 лева;

За стопанската 2022/2023 г. - сумата от 1000 лева общо, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2023 г. до 22.04.2025 г. в размер на 215 лева;

За стопанската 2023/2024 г. - сумата от 1000 лева общо, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2022 г. до 22.04.2025 г. в размер на 77 лева, ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на предявяване на иска - 22.04.2025 г. до окончателното изплащане на задълженията.

В изпълнение на правомощието си по чл.118 ал.1 ГПК, окръжният съд приема, че делото не му е подсъдно по правилата на родовата подсъдност, за прилагането на които е призван да следи служебно/чл.119, ал.1/.Касае се за отделни искове за заплащане на обезщетение за ползване за пет стопански години на различни недвижими имоти – земеделски земи и стопански дворове, респ. складови помещения, така както са уточнени с молбата на ищцата от 10.06.2025г. - всеки с цена под 25 000лева, които искове подлежат на разглеждане от районен съд, с оглед цената на всеки от обективно съединените искове за обезщетение за ползване на множество самостоятелни недвижими имоти с различен вид и предназначение, на основание чл.103 вр. с чл.104, т.3 ГПК. Изхождайки от обстоятелствата, изложени в исковата и допълващата я молби, следва да се приеме, че не се касае до предявен един иск за обезщетение за ползване на един недвижим имот, а до множество недвижими имоти, като само част от тях са земеделски земи, а те от своя страна са ползвани от ответника, въз основа на различни споразумения за всяка стопанска година/възможно на различни места в землището/, а някои и 3 не са попадали в масиви за ползване.По същият начин стои и въпроса със стопанските дворове, които са самостоятелни недвижими имоти. Фактите относно ползването на всеки от тези имоти от ответника са различни и те подлежат на самостоятелна преценка. Дори да се групират всички земеделски земи за всички стопански години, включени и невключени в масивите за обработка, то така формираната цена на иска също е под 25 000лв. Цената на исковете за обезщетение за ползването на стопанските дворове, които несъмнено са с друг статут и предназначение, също е под 25 000лв., съгласно уточняващата молба на ищцата.

Изложеното обосновава извода, че Плевенски ОС е сезиран с искове за заплащане на обезщетение за ползване на недвижими имоти, които, с оглед обстоятелствената част и петитума на исковата молба, съставляват отделни обективно съединени искове/при условията на кумулативност/, всеки с цена под 25 000лв., определена съгласно чл. 69, ал.1, т.1 от ГПК по искове за парични вземания - от търсената сума по всяка главница, респ. по всяко акцесорно вземане. Поради това и по аргумент от чл.104, т.4 от ГПК, по правилата на родовата подсъдност делото е подсъдно на РС, а с оглед правилата на местната подсъдност по чл. 105 ГПК – на РС - Плевен, съобразно седалището на ответника.

Ето защо производството по настоящото дело следва, на основание чл.118 ал.2 ГПК да се прекрати и делото да се изпрати по подсъдност на РС Плевен.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.118, ал.2 вр. с чл.103 и чл.104, т.4 ГПК, производството по гр.д.№ 324/2025г. по описа на Плевенски Окръжен съд и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Плевенски районен съд.

Определението може да се обжалва с частна жалба, пред Великотърновски Апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

4

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 5