Решение № 2949 от 07.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2949 гр. София, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100501020 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435-438 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 27734/08.06.2022 г. по описа на ЧСИ В. М., рег. № 860 на КЧСИ, подадена от длъжника по изпълнително дело № 20228600400455, Гаранционен Фонд, с адрес: гр. София, ул. ****, против Постановление за разноските, изх. № 41920/06.06.2022 г., с което е отказано да бъдат намалени приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя – адв. Н.Д., за разликата над сумата от 200,00 лв. до сумата от 2090,00 лв., както и намаляване на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, съобразно размера на вземането.

Жалбоподателят поддържа, че приетото за събиране възнаграждение е прекомерно, несъобразено с установените в Наредба № 1/2004 г. размери, и с оглед липсата на правна и фактическа сложност на изпълнителното производство. Навежда оплаквания, че предприетите действия по налагане на запор върху вземанията му по сметки са ненужни процесуални действия, предприети единствено с цел да се индикира формалното водене на изпълнителното дело, за да се претендира възнаграждение за водене на изпълнителното дело. Счита, че спрямо Гаранционния фонд не се налага осъществяване на каквито и да било принудителни действия, с оглед реализиране на вземането.

Моли обжалваното постановление да бъде отменено относно приетия за събиране адвокатски хонорар в полза на взискателя – за разликата над 200,00 лв. (възнаграждение за образуване на изпълнителното дело) до сумата от 2090,00 лв., както и да намали размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. В случай че съдът счете, че възнаграждение за водене на изпълнителното производство се дължи, то претендира неговото определяне на 1 законоустановения минимум, съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Претендира разноски в настоящото производство.

Процесуалният представител на взискателя по изпълнителното дело, адв. Н.Д., излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Поддържа, че е осъществил безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на взискателя по изпълнителното дело, поради което, и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. му се дължи възнаграждение в размерите, определени в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди, че приетото за събиране възнаграждение е в законоустановения минимум, съгласно разпоредбите на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата, като освен това не е прекомерно, тъй като е съобразено със степента на правна и фактическа сложност по делото.

Счита, че са извършвани действия както по образуване на изпълнителното дело, така и по водене на същото от страна на процесуалния представител, поради което му се дължат и двата вида възнаграждение.

ЧСИ В. М., рег. № 860 на КЧСИ е депозирала мотиви, в които излага подробно предприетите от страна на взискателя по изпълнителното дело действия и поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата на чл.435 ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Изпълнително дело № 20228600400455 на ЧСИ В. М., рег. № 860 на КЧСИ, е образувано по молба от 26.05.2022 г. на С.Д.Д., чрез процесуалния му представител адв.

Н.Д., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., въз основа на изпълнителен лист от 26.05.2022 г.

В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е извършил изрично възлагане на ЧСИ, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, да определя начина на изпълнението, с оглед на удовлетворяване на вземането. На същия лист, на който е обективирана молбата за образуване на изпълнението, е обективирана втора молба за насочване на изпълнението срещу длъжника чрез налагане на запор върху вземанията му по сметки от три броя банки, изрично посочени в молбата. Двете молби са заведени под един входящ номер.

Към молбите, наред с изпълнителния лист, е представен Договор за правна защита и съдействие от 25.05.2022 г., с който взискателят и упълномощеният адвокат са уговорили последният да му окаже безплатна правна помощ, като материално затруднено лице (чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.).

На л. 6 по изпълнителното дело се намира същата молба за насочване на изпълнението като приложената към молбата за образуване на изп. дело, но този път входирана под друг входящ номер, а именно: № 25562/26.05.2022г.

Във връзка с отправеното искане за налагане на запори, ЧСИ М. е изпратила запорни съобщения до посочените банки, като видно от съобщение от „Уникредит Булбанк“ АД, изх.

№ 665844 от 27.05.2022 г. (л. 27), банката е изпълнила запора и е превела по банковата 2 сметка на ЧСИ М. изцяло дължимата сума.

Видно от намиращото се на л. 12 копие от покана за доброволно изпълнение, изх. № 39823/26.05.2022 г. по описа на ЧСИ М., същата е връчена на длъжника Гаранционен фонд едва на 31.05.2022 г.

На 31.05.2022 г. процесуалният представител на взискателя е депозирал молба за вдигане на наложените по делото запори върху вземанията на длъжника по банковите му сметки.

При така установената фактическа обстановка по делото, настоящият състав намира, че са налице основания за признаване на разноски на взискателя по делото под формата на адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното производство, но не и за воденето му.

Този извод следва от обстоятелството, че още с молбата за образуване на производството взискателят е възложил на ЧСИ действията по чл. 18 ЗЧСИ и е направил свое искане за предприемане на изпълнителни действия спрямо длъжника, с което още на етап образуване на делото са изчерпани процесуалните действия по изпълнителното дело.

Това искане не би могло да се определи като осъществено процесуално представителство по изпълнителното дело, тъй като определянето на начина на изпълнение е задължителен реквизит от молбата за образуването на делото, по аргумент от чл. 426, ал. 2 от ГПК. Наред с това се установява, че запорът е наложен и изпълнен преди или най-късно на същата дата, на която длъжникът е бил уведомен за образуваното изпълнително дело и за възможността да изпълни доброволно.

За преценка относно дължимостта на възнаграждението по чл. 10, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2 НМРАВ релевантно е наличието на реално извършени от процесуалния представител на взискателя действия за събиране на вземането след изтичане срока за доброволно изпълнение и доколкото посочените в молбата за образуване изпълнителни способи не са довели до събиране на вземането. Последващото повторение на искането за предприемане на изпълнителния способ и молбата за отмяната му не обосновават извод за извършване на такива, относими към събиране на вземането действия, нито представляват процесуална активност от страна на представителя на взискателя в хода на изпълнителното дело, която да обоснове извод за дължимост на възнаграждение за водене на изпълнителното дело.

При преценка относно размера на приетото за дължимо възнаграждение за образуване на изпълнителното дело, настоящият състав взе предвид и факта, че в конкретния случай не са налице усложнения по отношение на страните или движението по процесното изпълнително дело, не са прилагани различни изпълнителни способи, а поисканият още с образуване на изпълнителното дело способ е довел до пълното събиране на вземането още в срока за доброволно изпълнение на задължението, както и че изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което счита, че дължимите разноски за адвокатско възнаграждение следва да са в минималния размер съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., в размер на 200,00 лв.

3

По изложените съображения съдът приема, че дължимите от длъжника Гаранционен фонд разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство към момента на постановяване на обжалвания акт възлизат единствено на 200 лв. - възнаграждение за образуване на изпълнителното дело. Ето защо обжалваното постановление, с което съдебният изпълнител е приел за събиране разноските за адвокатско възнаграждение за разликата над 200,00 лв. до 2090,00 лв. следва се отмени.

При това положение дължимата пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да се изчисли върху сумата от 85 496,66 лв., включваща дължимото адвокатско възнаграждение от 200 лв. и посочената в ПДИ сума по изпълнителния лист (общо 85296,66 лв.) Следователно дължимата такса по т. 26, б. „в“ от ТТРЗЧСИ е в размер на 5567,81 лв. с ДДС, поради което същата следва да се намали до този размер.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба вх. № 27734/08.06.2022 г., по описа на ЧСИ В. М., рег. № 860 на КЧСИ, подадена от длъжника по изпълнително дело № 20228600400455, Гаранционен Фонд, с адрес: гр. София, ул. ****, Постановление за разноските, изх. № 41920/06.06.2022 г., с което е отказано да бъдат намалени приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя- адв. Н.Д., за разликата над сумата от 200,00 лв. до сумата от 2090,00 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА приетото за събиране адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя- адв. Н.Д. по изпълнително дело № 20228600400455 на ЧСИ В.

М., рег. № 860 на КЧСИ, до сумата от 200 лв., както и намалява начислената от съдебния изпълнител пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ – до сумата от 5 567,81 лв. с ДДС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4