Решение № 2695 от 08.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2695 гр. София, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Цветина Цолова при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100506186 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 07.12.2022г., постановено по гр.д. № 29624/2022г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 46 състав, са уважени предявените от „Н.Д. НА К.-К. Ц.С.“ ЕАД срещу „В.Ж. 2011“ ЕООД по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1-во и предл. 2-ро от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 10 656, 68 лева неплатени наемни вноски за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември 2020г. и месец януари 2021г.; за сумата от 1 848, 28 лева - дължима за консумативи за процесния период и за сумата от 1 682, 27 лева - договорна лихва за забава от 06.02.2020 г. до 03.06.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от 10 656, 68 лева и 1 848, 28 лева за периода от 04.06.2021 г. до окончателното изплащане на главницата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №31824/2021г. на СРС. Със същото решение са отхвърлени предявените искове, както следва: за разликата над присъдения размер от 10 656, 68 лева - неплатени наемни вноски до пълния предявен 1 размер от 16 942, 42 лева; по иска за консумативни разходи - за разликата над присъдения размер от 1 848, 28 лева до пълния предявен размер от 2 549,74 лева и по иска за обезщетение за забава – за разликата над присъдения размер от 1 682, 27 лева до пълния предявен размер от 1 785, 45 лева.

Срещу решението, в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1-во от ЗЗД за разликата над 10 656, 68 лева до пълния предявен размер от 16 942, 42 лева, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца „Н.Д. НА К.-К. Ц.С.“ ЕАД.

В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на постановеното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2021г. по банков път са постъпили плащания от ответното дружество в размер на 9 232, 90 лева.

Сочи, че с част от така заплатената сума, конкретно със сумата от 2 947, 16 лева, били погасени задължения, възникнали за 2019г. С останалата част от сумата в размер на 6 285, 74 лева били погасени задължения на ответника по фактурите, описани в Таблица № 3 от заключението, които обаче не се претендират в настоящото производство. С постъпилата сума от 6 285, 74 лева ищцовото дружество е погасило задължения на наемателя за наем за м.01.2020г., част от дължимия наем за м.02.2020г., както и консумативни разходи, които не са предмет на предявените искове. Ето защо счита за неправилен формираният от първоинстанционния съд извод, че със сумата от 6 285, 74 лева са погасени част от задълженията по чл. 232, ал. 2, предл. 1-во от ЗЗД, предявени в настоящото производство. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи в пълния претендиран размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна „В.Ж. 2011“ ЕООД е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва по подробно изложени съображения. Наведени са съображения, че правилно първоинстанционният съд е изследвал всички направени от ответното дружество плащания и е стигнал до обоснован извод, че част от претенциите 2 на ищеца са удовлетворени. В този смисъл е било и заключението на съдебносчетоводната експертиза, съгласно което според счетоводните си записвания ищецът е погасил задълженията на насрещната страна за процесния период в общ размер на 6 285, 74 лева. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

По делото е подадена въззивна жалба и от ответника „В.Ж. 2011“ ЕООД срещу първоинстанционното решение, в частта, в която са уважени предявените искове. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт по доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че от събраните по делото доказателства се установява основателността на релевираното възражение за нищожност на процесния договор за наем.

Позовава се на хипотезата на чл. 26, ал. 2, предл. 1-во от ЗЗД по доводи, че договорът има невъзможен предмет. В тази връзка сочи, че наетият обект бил предоставен с цел използването му за търговски обект – пицария. Същият обаче не можел да бъде категоризиран съобразно изискванията по чл. 111, ал.

1 от ЗТ, тъй като собственикът на обекта не разполага с документ, удостоверяващ въвеждането му в експлоатация. А този документ дава право на собственика да отдава обекта като туристически по смисъла на ЗТ. На следващо място, развити са съображения, че наетият обект не е бил използван след 13.03.2020г., когато е било обявено извънредно положение във връзка с ковид пандеманията в страната. С оглед изложеното счита, че не дължи заплащане на наемна цена за периода след 13.03.2020г. Жалбоподателят навежда доводи, че издадените от ищцовото дружество фактури са без основание, тъй като са свързани с нищожен договор за наем, което от своя страна води до извод, че осчетоводяването им от ответника не води до извод за задължаване на последния. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят в цялост.

Насрещната страна „Н.Д. НА К.-К. Ц.С.“ ЕАД оспорва въззивната жалба като неоснователна и прави искане за потвърждаване на решението в обжалваната от ответното дружество част.

Софийският градски съд, като

3 прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

При извършената проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.

269, предл. 2-ро от ГПК.

Производството по делото е образувано по установителен иск, предявен в законоустановения по чл. 415, ал. 1 от ГПК срок от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, след релевирано възражение от длъжника срещу съществуването на вземането. Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 232, ал.2, предл. 1-во и предл. 2-ро от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По предявения иск с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1-во от ЗЗД:

За да бъде уважен иск с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1-во от ЗЗД следва да се установят следните кумулативни предпоставки: 1/. наличие на валидно наемно правоотношение между страните в рамките на исковия период с уговорена наемна цена в посочения от ищеца размер; 2/ че ищецът е изпълнил своето задължение да предаде имота на ответника; 3/. че наемателят не е заплатил уговорената наемна цена. Доказателствената тежест за установяване на първите две предпоставки е възложена на ищеца при условията на пълно и главно доказване, а установяването на положителния факт на изпълнение на задължението за заплащане на дължимата наемна цена е в тежест на ответника.

Договорът за наем, чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на чл. 228 – чл. 239 от ЗЗД, не е формален и писмената му форма не е условие за неговата действителност. Следователно преценката на съда за възникването и съществуването на договорно правоотношение между страните не е обвързана с изискване за спазване на писмената форма. Сключването на 4 договора може да бъде установено с всички допустими от ГПК доказателствени средства.

При сключване на договор за наем основното задължение на наемодателя е да предаде наетата вещ, да я поддържа в течение на наемния период и да обезпечи спокойно ползване на наемателя. Той от своя страна има задължение да плаща наемната цена и разходите свързани с ползването на вещта /чл. 232, ал. 2 от ЗЗД/, да пази наетата вещ и да я върне след прекратяване на наемния договор. При прекратяване на наемното правоотношение доказателствената тежест за изпълнение на задължението по чл. 233 ЗЗД е на наемателя и ако същият продължи ползването на имота въпреки противопоставянето на наемодателя, то той дължи обезщетение и следва да изпълнява задълженията си, произтичащи от наемния договор - чл.

236, ал. 2 ЗЗД. Съответно, при съществуваща облигационна връзка между страните, наемателят дължи заплащането на уговорената наемна цена.

По делото е представен договор за наем от 31.08.2012г., по силата на който “Н.Д. НА К.-К. Ц.С.” ЕАД, в качеството на наемодател, е предоставил на “В.Ж. 2011” ЕООД, в качеството на наемател, за временно и възмездно ползване следния обект – търговски обект – павилион № 2 В, находящ се на ул. “Баба Неделя” – в ляво от открития паркинг, с площ на помещението от 65 кв.м. Наемателят е поел задължение да заплаща месечна наемна цена в размер на 585 евро без ДДС, платим в български лева, като същата се заплаща авансово от 1-во до 5-то число на всеки календарен месец за месеца, който се дължи. Договорът е сключен със срок на действие до 31.08.2017г. Страните са постигнали съгласие в чл. 6.5. от договора, че наемната цена не включва консумативни разходи за електричество, студена и топла вода, климатизация, телефон и интернет, както и всички други консумативи, свързани с оперирането на помещението, които са за сметка на наемателя и се разпределят по следния начин: електроенергия – по съответните цени на ЧЕЗ според месечната фактура и чрез показанията на съответния контролен електромер. В чл. 4.1. е посочено, че наемателят ще използва помещението за заведение – пицария, както и че наемателят се задължава да осигури за своя сметка всички лицензии и разрешителни, необходими за осъществяване на дейността му и да ги поддържа валидни през целия наемен срок.

Впоследствие страните са сключвали няколко споразумения към 5 договора за наем за удължаване на срока на действие, като последното такова е от 31.12.2019г. Със същото срокът на процесния договор е бил продължен от 01.01.2020г. до 31.03.2020г. Не е спорно, че след 31.03.2020г. наемателят е продължил да ползва наетата вещ със съгласието и без противопоставянето на наемодателя, поради което договорът се е трансформирал в безсрочен.

Правоотношението между страните е било прекратено по взаимно съгласие на 01.02.2021г., когато държането на наетото помещение е било предадено от ответното дружество на “Н.Д. НА К.-К. Ц.С.” ЕАД, за което е съставен двустранно подписан приемо-предавателен протокол.

Неоснователни са релевираните от въззивника-ответник възражения за нищожност на процесния договор за наем поради невъзможен предмет. За да стигне до този извод съобрази следното:

В мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2017г., постановено по тълкувателно дело № 3/2014 на ОСГК на ВКС е посочено, че предметът на сделката се свързва с обекта на правоотношението, към което е насочено поведението на страните по сделката. Предмет на сделката са вещи, действия, бездействия, нематериални правни и имуществени блага. Предмет трябва да има всяка сделка. За да е налице сделка, страните трябва да са постигнали съгласие по нейния предмет. Ако към момента на постигне на съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен предмет. Фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. В този случай е налице начална невъзможност на предмета.