Решение № 416 от 02.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 2019/2025
- Вид
- Решение № 416
- Подписан
- 02.04.2026
- Състав
- Цветанка Бенина
Цитирани разпоредби
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 608 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 622 · Търговски закон
- чл.625 и сл. · Търговски закон
- чл. 629б · Търговски закон
- чл. 632, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 634 · Търговски закон
- чл. 634в · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 416 гр. София, 02.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в заседание при закрити врати на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Цветанка Бенина при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело № 20251100902019 по описа за 2025 година
Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.
В молбата си „ГРИП ГРУП 77“ЕООД излага твърдения, че във връзка с упражняваната от него търговска дейност, а именно логистика, транспорт, складиране и дистрибуция на стоки е предоставил услуги в тази връзка на ответното „ДСТ ПРОЕКТИ“ЕООД, за което са издадени фактури с настъпил падеж на плащането по тях на датата на издаването им, а именно фактура № 5000000012 от 01.03.2023 г. на стойност от 249 000 лв. и фактура № 5000000019 от 02.05.2023 г. на стойност от 118 440 лв., по които не е извършено плащане. Излага твърдения, че към 06.10.2025 г.
„ДСТ ПРОЕКТИ“ЕООД е в състояние на неплатежоспособност и не може да изпълни изискуеми и безспорни парични задължения по търговски сделки, като затрудненията му в този смисъл имат траен и необратим характер и е налице влошаване на финансовото състояние на дружеството. Твърди, че длъжникът не разполага с недвижими имоти и вещни права, МПС и други активи.
Моли да бъде открито производство по несъстоятелност на „ДСТ ПРОЕКТИ“ЕООД, като дружеството бъде обявено в неплатежоспособност, ведно с последиците от това. Претендира разноски.
Предявена е молба от „ГРИП ГРУП 77“ЕООД против „ДСТ ПРОЕКТИ“ЕООД с правно основание чл. 625 ТЗ.
Съдът, като взе предвид изложеното от молителя и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото са представени Фактура № 5000000012/01.03.2023 г., издадена на основание услуги по договор на стойност от 249 000 лв. с вкл. ДДС и Фактура № 5000000019/02.05.2023 г., издадена на основание – услуги на стойност от 118 400 лв. с вкл. ДДС, като доставчик и по двете фактури е ГРИП ГРУП 77 ЕООД, а получател е ДСТ ПРОЕКТИ ЕООД.
Представена е покана, адресирана от ГРИП ГРУП 77 ЕООД до ДСТ ПРОЕКТИ 1
ЕООД, в която се сочи за извършените по фактурите услуги, като е отправена такава за заплащане на сумите по тях, като получаването на поканата е удостоверено с подпис на адресата, положен на 10.09.2024 г.
От представената по делото Справка от Отдел „Пътна полиция“, СДВР на МВР, се установява, че не са налице данни за регистрирани МПС собственост на ДСТ ПРОЕКТИ ЕООД.
По делото е представена и Справка от ТД на НАП – София за задълженията на ДСТ ПРОЕКТИ ЕООД към 04.11.2025 г., от която е видно че са налице начислени и незаплатени данъчни задължения, здравно-осигурителни вноски и вноски към Универсален пенсионен фонд в общ размер на 196 666.53 лв., в която сума са включени главници и лихви.
Видно от изготвената по делото справка от Агенция по вписванията, при проверка в ИКАР е установено, че не са налице извършени вписвания, заличавания и отбелязвания по партида на ДСТ ПРОЕКТИ ЕООД.
По делото е изслушана съдебна финансово-икономическа експертиза /СФИЕ/, заключението по която съдът кредитира като пълно и компетентно, в отговор по поставените задачи. В заключението си вещото лице е посочило, че е работило въз основа на данните от представената справка от ТД на НАП – София, в която се съдържа информация за задълженията, установени с Ревизионен акт № Р22221023004476-091-001 от 12.02.2024 г. за периода 01.02.2023 г. – 31.05.2023 г. и справки-декларации по ЗДДС за периода 01.05.2023 г. – 29.02.2024 г., както и месечни декларации по данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, както и здравно-осигурителни задължения, доколкото не са му предоставени други счетоводни документи. Посочено е, че не са налице обявени годишни финансови отчети за 2023 г. и 2024 г., въз основа на които да бъде установено имуществото на дружеството. При така наличните данни вещото лице е посочило общия размер на задълженията, начислени през 2023 г., съответно по ЗДДС, възникнали за ДСТ ПРОЕКТИ ЕООД, ведно с лихвите, възлизащ на 155 338.64 лв.; общия размер на задълженията по ЗДДФЛ, възлизащ на 1 971.36 лв. и общия размер на осигурителните задължения, възлизащ на 10 999.38 лв. Начислените и незаплатени задължения за 2024 г. към 04.11.2024 г. възлизат, съответно на 843.23 лв. за ДДС, на 1 768.95 лв. по ЗДДФЛ и на 3 370.59 лв. за осигурителни вноски, като начислените такива като дължими към Универсален пенсионен фонд възлизат на 756.21 лв. Задължението по корпоративен данък от нефинансови предприятия за 2023 г. възлиза на 22 374.38 лв.
Въз основа на данните, с които разполага, вещото лице е направило извод, че дружеството е извършвало активна стопанска дейност до 30.06.2023 г., след което до 29.02.2024 г. са отчетени минимални задължения по ЗДДС, като декларациите за задължения по ЗДДФЛ и здравно-осигурителни вноски, са подадени до м. 06.2024 г.
Не е деклариран корпоративен данък за 2024 г. Според експертизата, анализът на данъчните задължения на търговеца показва, че е извършвана дейност до 30.06.2025 г.
Доколкото не са представени документи, въз основа на които да се установи имуществото на ДСТ ПРОЕКТИ ЕООД по години за периода от 2023 г. нататък, няма възможност да се изчислят коефициентите на обща, бърза и незабавна ликвидност, коефициентите на задлъжнялост и финансова автономност, като в това число съотношението между активите и пасивите като част от имуществото на търговеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Молбата по чл. 625 ТЗ е подадена от правно легитимиран за това субект, който е сред изрично изброените в нормата като разполагащи с правото да инициират 2 производство за откриване на производство по несъстоятелност.
Безспорно е качеството на длъжника на търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, с оглед на правно-организационната му форма.
Правото на молителя да сезира съда с молба за откриване на производство по несъстоятелност произлиза от качеството му на кредитор на ответното дружество по сключен между тях договор за предоставяне на услуги. Възникналото с такъв предмет правоотношение съдът приема за установено въз основа на представените Фактура № 5000000012/01.03.2023 г., издадена на основание услуги по договор на стойност от 249 000 лв. с вкл. ДДС и Фактура № 5000000019/02.05.2023 г., издадена на основание – услуги на стойност от 118 400 лв. с вкл. ДДС, като доставчик и по двете фактури е ГРИП ГРУП 77 ЕООД, а получател е ответното ДСТ ПРОЕКТИ ЕООД. Фактурата по своя характер представлява частен свидетелстващ документ, като може да бъде кредитирана като годно доказателствено средство да установи наличието на облигационна връзка между страните, в случай че бъде отразена в счетоводството на получателя и включването й в дневника за покупките по ЗДДС. В случая ответникът е бил призован по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, като вещото лице не е успяло да осъществи контакт с представител на ответника на регистрирания адрес на управление и респ. да извърши справка във водените от него счетоводни регистри. Задача да установи осчетоводените от ответното дружество задължения е поставена на допуснатата експертиза. При това положение и доколкото с поведението си ответникът е възпрепятствал събирането на доказателства относно съществуване на задълженията към дружеството молител, то на основание чл. 161 ГПК тези факти следва да бъдат приети за установени. По този начин се установява качеството на молителя на кредитор на ответното дружество по сключена между тях търговска сделка, което му придава надлежната легитимация по смисъла на чл. 625, предл. трето ТЗ.
Основанието, на което се е позовал молителят за откриване на производство по несъстоятелност, е неплатежоспособността на длъжника, като на изследване подлежат предпоставките за възникването й като трайно константно икономическо състояние. В тежест на ответника е да опровергае твърденията за влошеното му икономическо състояние, като докаже, че разполага с имущество, достатъчно да покрие задълженията му към молителя, включително и към момента на настъпване на тяхната изискуемост. Длъжникът следва да докаже, че е платежоспособен и с упражняване на търговската си дейност няма да постави в опасност интересите на кредиторите. В случая, не беше проведено оспорване на твърденията на ищеца, както и насрещно доказване от страна на ответника за установяване на възложените му в доказателствена тежест факти.
Състоянието неплатежоспособност като финансово – икономическо такова на търговеца е установено в чл. 608 ТЗ и съгласно текста на законовата разпоредба, за да бъде прието, че е налице такова, е необходимо да бъде установено, че търговецът не е в състояние да плати изискуемо парично вземане на кредитор по търговска сделка – ал. 1, т. 1.
В чл. 608, ал. 3 ТЗ е предвидена презумпцията за неплатежоспособност в случай, че търговецът е спрял плащанията на изискуемите си задължения към някои от посочените в чл. 1 кредитори. Необходимо е да бъде установено спиране на плащанията, като такова е налице и при частично погасяване на задълженията на търговеца спрямо някои от кредиторите му при повече такива. За да бъде оборена законоустановената презумпция, длъжникът следва да проведе насрещно доказване, че е платежоспособен, като за това е необходимо да бъде изследвано финансово и икономическото му състояние чрез анализ на стойността на коефициентите за 3 ликвидност. С оглед пасивното поведение на ответника в производството и при липса на представени доказателства, установяващи притежавани от него активи, в приложение разпоредбата на чл. 161 ГПК следва да бъде прието за установено, че същият не притежава такива. При това положение и доколкото не се установява търговецът да разполага с имущество, което да е достатъчно за погасяване на изискуемите му задължения, то следва да бъде прието, че състоянието му поставя в опасност интереса на кредиторите му. Наличието на публични задължения на ответното дружество се установи по категоричен начин от актуалната справка на ТД на НАП – София, данните в която са отразени и в заключението по съдебната експертизата. Задълженията са начислявани за периода от м. 02.2023 г. и възлизат на сумата в общ размер на 196 666.53 лв. При тези факти съдебният състав приема за установено, че почти през целия период на съществуване на дружеството, с оглед вписаната дата на първоначалната му регистрация – 27.09.2022 г. по партидата в ТРРЮЛНЦ, не са били извършвани плащания за погасяване на публичните задължения. Процесните фактури са с настъпил падеж също в началото на периода след регистрация на дружеството – м. 03 и м. 05.2023г., като не се твърди, а и не се и установява сумите по тях да са заплатени. При това положение и така установената фактическа обстановка може да бъде направен обоснован извод за съществуващо трайно и обективно състояние на невъзможност търговецът да погасява задълженията си. Установяване спиране на плащанията само по себе си не може да бъде прието като основание за неплатежоспособност, като необходимо е да бъде установена причината за това, а именно че се дължи на обективни пречки, изразяващи се в липсата на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност и които да са достатъчни за покриване на краткосрочните му /текущи/ задължения, които факти съдебният състав прие за установени. Категорично се установи спиране на плащанията от страна на ответното дружество, както за погасяване на начислените публични задължения, така и към съконтрахента си, като с оглед неосъществения достъп до счетоводството му не са установи други кредитори, каквато хипотетична възможност съществува. За определяне състоянието на неплатежоспособност релевантно е установяване именно спиране на плащанията, като отделните спорадични такива спрямо отделни кредитори не носят тежестта за опровергаване на законоустановената презумпция. Въпреки това, такива не се установиха през анализирания период, което е възложено изцяло в тежест на доказване на ответника.
При справка по партидата на ДСТ ПРОЕКТИ ЕООД съдът установи, че не е обявен годишен финансов отчет за нито една от финансовите години от регистрацията на дружеството, които са 2023 г., 2024 г. и 2025 г. В случая, обаче, не може да бъде приложена презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ, доколкото същата предвижда състояние на неплатежоспособност, ако преди подаване на молбата не е заявил за обявяване годишните си финансови отчети за последните три години. Молбата е подадена на 15.10.2025 г., поради което към тази дата и предвид датата на първоначалната регистрация на дружеството – 27.09.2022 г., на обявяване подлежат отчетите само за две години – 2023 г. и 2024 г.
Разпечатката съдържа 29 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/df3c9980-0b04-4211-a27f-070b3eaf0b7a