Решение № 12030 от 18.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12030 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110149489 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XIII от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е искова молба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО /ЗЕАД/ "Б. В. И. Г.", ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С....., чрез пълномощника си Адвокатско съдружие "Ф." срещу "Д - О. З." ЕАД, ЕИК *********, гр. С....., чрез пълномощника адв. А. Д. с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 956.01 лева представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470423232321423 образувана във връзка с ПТП, настъпило на дата 24.04.2023 г. в град Пловдив, в района на склад на Кока Кола ХБК ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 20.10.2025 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 24.04.2023 г. в гр. Пловдив, в района на склад на Кока Кола ХБК, при маневра тръгване на преден ход е реализирано ПТП от водача на МПС Линде ******* с рег.№ *********** със спряното МПС Рено Мастер с рег.№ ** **** **. Твърди се, че увреденият автомобил е застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, а виновният водач на мотокара е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.

Ищецът твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 931.01 лв. и е направил ликвидационни разноски в размер на 25.00 лв., като общият размер на претенцията е 956.01 лв. Твърди се, че е отправена покана до ответника, получена на 18.05.2025 г., но плащане не е постъпило, като ответникът е отказал с мотив, че събитието не е покрит риск.

Ето защо моли за уважаване на исковете. Претендира разноски. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания за назначаване на експертизи и разпит на свидетел.

Ответникът "Д - О. З." ЕАД оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва настъпването на събитието по твърдения механизъм, време и място. Оспорва факта, че водач на автомобил Рено Мастер е бил М. Х., като посочва противоречия в представените документи. Навеждат се възражения, че процесното събитие не попада в обхвата на застраховката „Гражданска отговорност“, тъй като мотокарът е използван като работна машина за товарене, а не като средство за транспорт (позовава се на практика на СЕС).

Оспорва се и размерът на щетите, като се твърди, че част от тях може да са от друго събитие. Ето защо моли за отхвърляне на така предявените искове. Претендира разноски.

Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания за разпит на свидетел.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168-и състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване 1 изискванията на чл. 235 ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 411 КЗ дава възможност на застрахователя по имуществена застраховка при пътнотранспортно произшествие да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или на неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. По този иск ищецът следва да установи наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане, в чийто срок на застрахователното покритие и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента- чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност“ между деликвента и ответника.

В тежест на ответника е да докаже въведените с отговора на исковата молба правоизключващи обстоятелства /вкл. твърдяното съпричиняване/, както и да обори презумпцията за вина на застрахования при него водач.

Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че към датата на настъпване на процесното събитие – 24.04.2023 г., за товарния автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“ с рег. № ** **** ** е имало действаща застраховка по риска „Каско“ в ищцовото дружество ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ (полица № 4704230100002978). Не е спорно също така, че за участвалата в инцидента специализирана машина – мотокар марка „Линде“, модел „*******“ с рег. № ***********, е била налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното дружество „Д - О.

З.“ ЕАД (полица № 122002079368). По делото е обявено за безспорно обстоятелството, че към момента на инцидента между страните са съществували валидни застрахователни правоотношения по посочените полици и че събитието е настъпило на 24.04.2023 г. в гр.

Пловдив, в района на склад на „Кока-Кола ХБК“.

По делото е обявено за безспорно и обстоятелството, че в изпълнение на договорните си задължения по имуществената застраховка „Каско“, ищецът е извършил плащане на застрахователно обезщетение в размер на 931.01 лева по сметката на автосервиз „А. Т.“ ООД за отстраняване на вредите по товарния автомобил. От събраните писмени доказателства се установява, че ищецът е претендирал от ответника възстановяване на изплатената сума, ведно с ликвидационни разноски в размер на 25.00 лева (общо 956.01 лева), като поканата е получена от ответното дружество на 18.05.2025 г.. Тъй като застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е отказал изцяло плащане , спорни по делото остават въпросите относно механизма на събитието, неговата застрахователна покритост с оглед функционалното използване на мотокара към момента на увреждането, както и действителният размер на причинените вреди.

Първият спорен въпрос е свързан с реализирания механизъм на ПТП.

От събраните по делото доказателства – разпита на свидетелите Б. В. К. и М. В. Х. се установява, че на На 24.04.2023 г. около 06:30 часа в гр. Пловдив, в района на склад на „Кока-Кола Хеленик“, се е намирал паркиран товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег. № ** **** **. По същото време в района на склада са се извършвали товаро-разтоварни дейности, при които е бил използван мотокар марка „Линде ******“ с рег. № ***********, управляван от Б. В. К..

2

Механизмът на произшествието е настъпил при движение напред на специализираната машина в хода на манипулация по сваляне на стока от товарния автомобил. При предприемане на маневрата по приближаване към товарния отсек на буса, водачът на мотокара не е съобразил разстоянието и траекторията на движение спрямо паркираното превозно средство. Той е доближил мотокара на прекомерно малко разстояние, без да осигури необходимия безопасен страничен и фронтален интервал, вследствие на което е допуснал удар на куката на мотокара в неподвижния автомобил.

От техническа гледна точка, непосредственият контакт между двете машини е реализиран, като при движението си напред мотокарът е закачил с едната си кука (вила) задната лява част на паркирания товарен автомобил „Рено Мастер“ в областта на задната броня, завличайки я. Установените по този начин повреди се намират в пряка причинноследствена връзка с механизма на процесното събитие. От техническото заключение се извежда, че причина за настъпването на инцидента е несъобразената с конкретната обстановка маневра напред от страна на водача на мотокара и липсата на дължимото внимание към разположението на работния орган (куката) на машината, в резултат на което е последвал ударът, като за паркирания товарен автомобил събитието е било непредотвратимо.

Вина за настъпване на процесното произшествие има водачът на специализираната машина – мотокар марка „Линде ******“ с рег. № ***********, Б. В. К.. С поведението си същият е нарушил императивната разпоредба на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно този текст, водач на пътно превозно средство, който предприема каквато и да е маневра, преди да я започне, е длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че водачът на мотокара е предприел маневра по движение напред с цел приближаване и извършване на товаро-разтоварни дейности (сваляне на стока) от товарния отсек на паркирания микробус „Рено Мастер“. Същият е допуснал нарушение на посочената правна норма, тъй като е започнал и осъществил маневрата по сближаване, без изобщо да се убеди, че тя е напълно безопасна за заобикалящата го среда и конкретно за намиращото се в покой превозно средство. Вместо да се съобрази с разположението и габаритите на паркирания микробус, водачът на мотокара е подходил на прекомерно близко разстояние и без необходимия страничен и фронтален интервал, в резултат на което е забил работните органи (куките/вилите) на машината в задната част на товарния автомобил, пробивайки задната му броня. Липсата на дължимото предвиждане и несъобразяването с положението на неподвижния обект сочат за виновно поведение от страна на водача на мотокара, което се явява в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди.

Неоснователно е възражението на ответното дружество, че отговорността му по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е изключена, тъй като събитието е настъпило на територията на склад при извършване на товароразтоварна дейност, а не по смисъла на ЗДвП. Този довод изцяло противоречи на застъпеното константната практика на Върховния касационен съд тълкуване (в т. ч. изричното Решение № 5 от 24.03.2017 г. по т. д. № 2787/2015 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС). В съответствие с цитираната задължителна съдебна практика, нормите, регулиращи отговорността на застрахователя за вреди, причинени от използването на превозни средства, не поставят ограничение или изискване събитието да е възникнало задължително на място, представляващо участък от отворената за обществено ползване пътна мрежа. Понятието „използване на превозно средство“ обхваща всяка употреба на превозното средство, която е в съответствие с неговата обичайна функция.

Доколкото процесната самоходна машина – мотокар марка „Линде“, по своето техническо предназначение е конструирана именно за движение и извършване на маневри по преместване и товарене на стоки в закрити и открити складови площи, то предприетото от водача му движение напред за подхождане към товарния отсек на микробуса съставлява използване на превозното средство по неговата основна и обичайна функция. Фактът, че вредоносното действие е реализирано в рамките на затворен склад или паркинг към него, по никакъв начин не изключва приложимостта на правилата за безопасност и дължимата грижа 3 при маневриране, заложени в ЗДвП. Територията на складови бази и паркинги, доколкото е пригодена и се използва за движение на превозни средства, попада в приложното поле на изискванията за безопасност, а застрахователното покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите брани увредените лица срещу вреди, настъпили при използването на ПТС, независимо от характера на поземления имот.