Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1147 от 22.02.2018, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 15226/2017
Вид
Решение № 1147
Подписан
22.02.2018
Състав
МАРИАНА ВАСИЛЕВА ГЕОРГИЕВА, ВИОЛЕТА ИВАНОВА ЙОВЧЕВА, МАРИЯ ВЕСЕЛИНОВА БОГДАНОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... гр. С., 22.02.2018 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

МАРИЯ БОГДАНОВА при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 15226 по описа за 2017 г. по описа на СГС и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 30.06.2017г., постановено по гр.дело № 70069/2016г. по описа на СРС, ГО, 123 състав, са отхвърлени предявените от Х.Б.Х. *** кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяната на уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращение в щата със Заповед № СОА 16-РД 15-9923/10.10.2016г. на кмета на С.О.; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност "старши експерт” в отдел „Концесиониране и концесионен контрол“ към Дирекция „Обществени поръчки и концесии” при С.О.и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 5 928 лева – обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от 10.10.2016г. до 10.04.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца Х.Б.Х.. Жалбоподателят поддържа съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на първоинстанционното решение и нарушения на материалния закон. Навежда съображения, че СРС е формирал изводите си по спора без да обсъди доводите и възраженията на ищеца, без да направи преценка на представените от страните доказателства, като в решението липсват фактически и правни съображения, т.е. липсват мотиви по смисъла на чл. 236, ал. 2 от ГПК. Във въззивната жалба се поддържат изложените в исковата молба основания за незаконосъобразност на уволнението, както следва: не е установено да е налице реално съкращаване на щатни бройки; длъжностното щатно разписание е съставено и утвърдено без да са налице предвидените в закона предпоставки – конкретно не е представено решение на Общинския съвет за одобряване на общата численост и структурата на общинската администрация; оспорва се законосъобразността на извършения от С.О.подбор – при конкретни оплаквания, че не е извършена оценка на работата на всеки участник в него и съпоставка на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии, липса на обективна преценка на трудовите качества на уволнения служител, а и на всички останали служители, участвали в подбора. Жалбоподателят счита, че при надлежно и своевременно оспорени констатации на комисията по подбора работодателят е следвало да установи по пътя на пълното и главно доказване фактите и обстоятелствата, имащи отношение към извършването на подбора, което в случая не било сторено. По тези съображения прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат.

Ответникът по жалбата С.О.не е подал отговор на въззивната жалба. В проведеното по делото публично съдебно заседание е заявено становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

По отношение на фактическата обстановка:

Безспорно е по делото, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността "старши експерт” в отдел „Концесиониране и концесионен контрол“ към Дирекция „Обществени поръчки и концесии“ при С.О.. Това трудово правоотношение било прекратено със заповед № СОА16-РД15-9923/10.10.2016г. на кмета на С.О., считано от деня, следващ датата на връчване на заповедта, издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ - поради съкращаване на щата. В заповедта се съдържа нареждане за изплащане на обезщетения по чл. 220, ал.

1 КТ за неспазен срок на предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестие и по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск. Заповедта е била връчена на ищеца на 10.10.2016г.

Видно е от длъжностно разписание на С.О.в дейност

„Общинска администрация“, в сила от 01.04.2016г. на основание Решение № 177 по протокол № 9/25.02.2016г. на Столичен общински съвет, утвърдено от кмета на С.О., че в него фигурират 7 щатни бройки за заеманата от ищеца длъжност "старши експерт” в отдел „Концесиониране и концесионен контрол“ към Дирекция „Обществени поръчки и концесии“. Представено е и длъжностно разписание на С.О.в дейност „Общинска администрация“, в сила от 01.09.2016г. на основание Решение № 528 по протокол № 19/28.07.2016г. на Столичен общински съвет, утвърдено от кмета на С.О.на 31.08.2016г., с което от посочената дата броя на числеността на персонала за длъжност "старши експерт” в отдел „Концесиониране и концесионен контрол“ към Дирекция „Обществени поръчки и концесии“ е 4 щатни бройки /т.е. с 3 щатни бройки по-малко/. Не е спорно, че към датата на утвърждаване на новото щатно разписание фактически заетите щатни бройки на посочената длъжност били общо 5 броя.

Във връзка с утвърденото ново щатно разписание, в сила от 01.09.2016г, кмета на С.О.е издал Заповед № СОА16-РД91-391/21.09.2016г., с която на основание чл. 329 КТ била определена комисия за извършване на подбор между служителите, които заемат длъжността "старши експерт” в отдел „Концесиониране и концесионен контрол“ към Дирекция „Обществени поръчки и концесии“, направление „Законност, координация и контрол“. Със същата заповед били утвърдени критерии за подбор, а именно – квалификация и оценка на изпълнението на длъжността /на възложената работа/ за 2015г.

По делото е представен протокол от 28.09.2016г. на комисията по извършване на подбора по реда на чл. 329 от КТ. При прилагане на приетите критерии била извършена комплексна оценка на всички лица, заемащи към момента длъжността "старши експерт” в отдел „Концесиониране и концесионен контрол“ към Дирекция „Обществени поръчки и концесии“, направление „Законност, координация и контрол“. В протокола е посочено, че служителите М.С.Ш.-С., С.К.З.и Л.З.И.притежават допълнителна професионална квалификация и по-висока степен на образование от изискващата се за длъжността, в сравнение със служителя Х.Б.Х., който е бакалавър. Служителката С.К.З.била завършила УАСГ специалност „Водоснабдяване и канализация“, което отговаря напълно на изискването за справяне със задачите поставяни в отдел „Концесиониране и концесионен контрол“, при отчитане спецификата на работа свързана с проверки на място, констатиране на аварии и проблеми с ВиК мрежата. Комисията е констатирала, че служителите Л.З.И.и Х.Б.Х. имат оценка за изпълнение на длъжността /3/ „изпълнението отговаря на изискваниятя“, която е по-ниска от другите двама участници в подбора, но Л.И.е с юридическо образование, което в процеса на работа е от значение при вземането на важни становища, разглеждане на жалби от граждани, тълкуване на концесионни договори, работа със Закона за водите, кореспонденция с КЕВР и други компетентни органи. Служителката М. С. имала добри професионални знания и умения, свързани с организиране и провеждане на концесионни процедури, отговорна и изпълнителна при поставяне на възложените задачи, които се изпълнявали в срок. Посочено е още, че последната служителка - Р.А.Д., била в продължителен отпуск за бременност и раждане към датата на извършване на подбора. Комисията е формирала извод, че с оглед направения анализ, на работа следва да останат служителите М.С.Ш.-С., Р.А.Д., С.К.З.и Л.З.И.. Направено било предложение за прекратяване на трудовото правоотношение с Х.Б.Х.. Отразените в протокола на комисията за подбор факти и обстоятелства са надлежно оспорени от ищцата още в исковата молба.

Между страните по делото не е спорно обстоятелството, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението /м.09.2016г./, е в размер на 988 лева.

В съдебно заседание на 20.06.2017г. съдът е извършил констатация по оригинала на трудовата книжка на ищеца, като е установил, че след вписване на прекратяването на трудовото правоотношение с ответника на 11.10.2016г. не е отразено последващо възникнало трудово правоотношение.

Други доказателства не са ангажирани.

По отношение на правните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че от събраните писмени доказателства се установяват твърдените от ответника в писмения отговор обстоятелства за законосъобразност на извършеното уволнение. Посочено е, че е реализиран фактическият състав на нормата на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – към 10.10.2016г. са били реално премахнати от щатното разписание при ответника трудовите функции на 3 щатни бройки за заеманата от ищеца длъжност. Законосъобразността на извършения подбор се установявал от представения по делото протокол на комисия по извършване на подбор по реда на чл. 329 от КТ. По тези съображения е направил извод за неоснователност на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и на обусловените от него искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.

По отношение на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.

2 КТ:

Процесното трудово правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ - поради съкращаване на щата.

Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани с извършване на съкращение в нарушение на процедурата по чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА, тъй като не е взето решение от Столичния общински съвет за промяна в общата численост и структурата на общинската администрация; липса на реално съкращение на щата и с неизвършване на законосъобразен подбор по чл. 329 КТ. По така наведените доводи съдът намира следното:

Изискванията за законност на уволнението поради съкращаване на щата са следните: 1/. да е налице премахване, считано от един определен момент за в бъдеще, на отделни длъжности от утвърдения общ брой на работниците или служителите в предприятието или учреждението поради преустановяване на съответстващите им трудови функции; 2/. съкращението да е реално, т.е. не само да е премахната длъжността като щатна бройка, но и трудовата функция да е престанала да съществува; 3/. да е налице към момента на уволнението - датата на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното фактическо съкращаване и 4/. да е извършено по съответния ред и от компетенния орган.

По въпроса дали кметът е компетентен да утвърждава щатното разписание на администрацията или компетентен за това е общинският съвет, е формира трайна и непротиворечива съдебна практика, която се споделя и от настоящия съдебен състав. В решение № 29 от 26.02.2016г. на ВКС по гр.д. № 2841/2015г., ІІІ ГО, е прието, че общинският съвет, в съответствие с правомощията си по чл.

21, т. 2 и т.

5 ЗМСМА, определя общата численост и структурата на общинската администрация в общината, района и кметството, а така също и средствата за работна заплата на персонала от общинския бюджет, по предложение на кмета на общината. В рамките на утвърдената структура и бюджет, кметът на общината, който съгласно чл.