Определение № 602 от 12.10.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 602 гр. В., 12.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В.Й.М. мл. съдия Д.М.Н. като разгледа докладваното от мл. съдия Д.М.Н. Въззивно частно гражданско дело № 20261300500526 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 1 във вр. с чл. 130, изр. второ ГПК.

С определение № 461/27.08.2026 г., постановеното по гр.д. № 1461/2026 г. по описа на Районен съд-Б. е прекратено производството делото в частта му относно предявения иск с посочено пр. осн. чл. 124 ал.1 ГПК, чл. 26 ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК, чл. 19 ал. 4 ЗПК.

Срещу определението е подадена частна жалба от М. П. П. чрез адвокат А. А. М., с която се иска да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно обжалваното определение като излага следните съображения: Сочи се, че с депозираната искова молба предявил установителен иск на горепосочените основания, обективно кумулативно съединен с осъдителен иск на основание чл. 55 ЗЗД срещу „Микро Кредит“ ЕАД. В Исковата молба изложил доводи за нищожност на Договор за потребителски кредит № 8052-00164932, като се позовал на съдебната практика на ВКС и СЕС. Счита, че правният интерес от предявяването на иск за нищожност на Договор за потребителски кредит е налице винаги, когато съответната сделка или клауза смущава правното положение на лицето, което търси защита, вкл. когато е съединен с иск по чл. 55 ЗЗД. Твърди, че сключеният между страните договор съдържал неравноправни клаузи, поради което изходът от установителния иск е пряко обуславящ основателността на предявения осъдителен иск. Предвид изложеното, иска да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Определение № 461/27.08.2026 г., постановеното по гр.д. № 1461/2026 г. по описа на Районен съд-Б..

Претендират се на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да бъдат присъдени сторените от него съдебни разноски за държавна такса пред Окръжен съд-В.. Претендира се на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв присъждане на адвокатско възнаграждение в производството пред въззивната инстанция.

1

Постъпил отговор от насрещната страна, с който се излагат доводи за правилност на обжалваното определение. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на частния жалбоподател.

След като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства Окръжен съд-В. прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Делото е образувано по предявена искова молба, с която се иска прогласяване на нищожност на сключения Договор за потребителски кредит № 8052-00164932, обективно кумулативно съединен с осъдителен иск с цена на иска в размер на 223,43 евро.

Районният съд е приел, че предявеният установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26, ал.1 ЗЗД е недопустим и че производството по делото следва да бъде прекратено в тази му част. Приел е, че предпоставка за допустимост на установителен иск - положителен или отрицателен е наличие на интерес /чл. 124, ал.1 ГПК/. За да е налице такъв интерес е нужно да се установи наличие на спор между страните по делото, при който се извършват действия, сериозно засягащи правата на ищеца. Съдът е приел, че процесният договор за кредит между ищеца и ответника е прекратен поради изпълнение. Изложил е мотиви, че исканото положително съдебно установяване на порочността на съответните договор за кредит, обосноваваща липсата на основание за извършени плащания, няма да осигури никаква правна защита на ищеца, тъй като нямало да породи промяна в неговата правна сфера. Съдът е приел, че за ищеца липсва правен интерес от търсената защита, което обосновава извод за липса на абсолютна предпоставка за допустимостта на производството по този иск, поради което с обжалваното определение е прекратил производството по гр.д. № 1461/2026 г. на Районен съд-Б. в частта му относно предявения иск с посочено пр. осн. чл.

124 ал.1 ГПК, чл. 26 ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, чл. 19 ал.4 ЗПК.

Окръжен съд-В. намира, че постановеното определение е неправилно и следва да бъде отменено поради следното:

Настоящият съдебен състав не споделя извода на районния съд, че за ищеца липсва правен интерес от търсената защита. Съдът приема, че предявеният иск за прогласяване нищожността на процесния договор е процесуално допустим. Правният интерес от предявяването на иск за нищожност на сделка, респективно на нейна клауза, е налице винаги когато съответната сделка или клауза смущава правното положение на лицето, което търси съдебна защита. Трайна е практика на съдилищата, включително и на ВКС, че установителен иск е допустим дори обективно кумулативно съединен с иск по чл. 55 ЗЗД (напр. Решение № 72 от 2.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 686/2015 г., II т. о., ТК, Решение № 153 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3014/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 50029 от 7.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2279/2022 г., I г.о., ГК, Определение № 628 от 10.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 597/2018 г., III г. о., ГК; и др.). С други думи, за потребителя е налице правен 2 интерес от предявяване на установителен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, включително когато същият е съединен с осъдителен иск за връщане на недължимо платени суми по договора (в този смисъл напр. Определение № 1356 от 07.06.2023 г. по в.ч.гр.д. № 1247/2023 г. на ОС-Пловдив, Определение № 401 от 18.08.2023 г. по в.ч.гр.д. № 250/2023 г. на ОС-Монтана, Определение № 2063 от 01.09.2023 г. по в.ч.гр.д. № 1969/2023 г. на ОС-Пловдив; Определение № 402 от 14.07.2026 г. по в.ч.гр.д.

№ 210/26 на ОС-В.; и др). По разглеждания въпрос е налице и формирана съдебна практика на Съда на Европейския съюз: Решение на СЕС от 23.11.2023 г. по дело № С-321/22.

Действително наличието на правен интерес от предявяването на установителен иск представлява абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, а липсата й води до недопустимост на производството. Съгласно чл. 124 ГПК правен интерес е налице, когато чрез съдебното установяване на едно право или правоотношение се цели отстраняване на правна несигурност, която засяга правната сфера на ищеца. В настоящия случай ищецът е страна по Договор за потребителски кредит, поради което за него съществува правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо нищожността на процесния договор, респективно на включените в него неравноправни клаузи (ако и доколкото има такива).

Обстоятелството, че съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в потребителските договори, не изключва правния интерес на страната да иска съдебно установяване на нищожността на договора. Ищецът притежава качеството на потребител по смисъла на ЗПК. След като законът допуска всяко лице да се позове на нищожността на сделка, на още по-голямо основание следва да се признае правен интерес от предявяване на иск от страна по правоотношението, която цели да се освободи от облигационна връзка, непораждаща правни последици, като това бъде установено по съдебен ред (така Определение № 362 от 09.06.2017 г. на ВКС по т. д.

1046/2017 г., I т.о.). Поради това съдът дължи произнасяне по предявената искова претенция.

По тези съображения настоящият състав приема, че предявеният установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 8052-00164932 е процесуално допустим. Налице е правен интерес от ищеца да предяви установителен иск, поради което следва да бъде отменено като неправилно обжалваното определение, респ. да се върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Искането за присъждане на разноски в настоящото производство е неоснователно. Отговорността на страните за направените разноски е уредена в разпоредбите на чл. 78 ГПК. За да бъдат присъдени разноски на страните е необходимо същите да бъдат поискани, като разпоредбата на чл. 81 ГПК регламентира задължение на съда да се произнесе по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, т.е. с постановяване на определение за прекратяване на делото или решение по съществото на правния спор. В случая делото е върнато за продължаване на 3 съдопроизводствените действия, т.е. не се касае за окончателен акт на съда.

Мотивиран от горното, Окръжен съд-В.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 461 от 27.08.2026г. г., постановеното по гр.д.

№ 1461/2026 г. по описа на Районен съд-Б., с което е прекратено производството по делото в частта относно предявения установителен иск за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит № 805200164932, сключен между ищеца М. П. П., ЕГН: **********, и „МИКРО КРЕДИТ“ ЕАД, ЕИК: 202073629, като неправилно.

ВРЪЩА гр. д. № 1461/2026 г. по описа на РС-Б. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4