Решение № 10 от 10.01.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Пловдив, 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20225001000672 по описа за 2022 година за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 269 от 18.07.2022г., постановено по т.д. № 649 по описа за 2021г. на О.С. П., ХХІІІ т.с., с коeто са отхвърлени исковете, предявени от „Е.Т.Д.И К.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление **** против „А. * Б.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление **** за заплащане на сумата от 47 358.97 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за задържане на абонат за сключени в периода м.01.2018г. – м.06.2018г. договори за услуги, предоставяни от „А. * Б.“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата и в полза на ответника са присъдени разноски.

Решението е обжалвано от „Е.Т.Д.И К.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ****, представлявано от адв. Н. Ш. с твърдения за неправилност и необоснованост на съдебния акт, а искането отправено до въззивният съд е решението да бъде отменено и иска уважен изцяло. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът – „А. * Б.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ****, чрез адв. Н. П. счита жалбата за неоснователна и настоява 1 оспореното съдебно решение да бъде потвърдено.

Съдът, след преценка на данните по делото, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по обективно активно съединени искове, предявени от „Е.Т.Д.И К.“ ЕООД, ЕИК ********* против „А. * Б.“ ЕАД, ЕИК ********* с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД.

Твърденията в исковата молба се свеждат до следното: ищецът е сключил с ответника договор на 01.2017г., по силата на който се е задължил да извършва от името на ответното дружество чрез търговски консултант на принципа „от врата на врата“ – на място, при съответния абонат или потребител, дейностите, посочени в предмета на договора, които се изразявали в сключване на договори за услуги, приемане на заявки за услуги от абонати и потребители, продажба на стоки и стартови пакети като се сключват договори за услуги на абонаментен план „bob“, а страните са уговорили, че дейността на партньора се отнася, до която и да е услуга от продуктовия асортимент на М.. Твърди, че договора бил сключен за определен срок – шест месеца – т.45, като и в случай, че ответникът не го уведоми писмено 1 месец, преди изтичане на срока същия автоматично продължавал действието си за още 1 година и тъй като подобно заявление „А. * Б.“ ЕАД не е отправил, то договора продължил действието си до края на декември 2017г., а впоследствие и до 01.11.2019г.. Сочи, че за извършваната дейност страните са уговорили комисионни и/или бонуси, размерите на които, начина на определяне и тяхното заплащане са посочени в Приложение № 1 и Приложение № 2, неразделна част от договора. Конкретно твърди, че съгласно Приложение № 1 към договора от 01.2017г. е уговорено „А. * Б.“ ЕАД да дължи на дружеството следните комисионни и бонуси, а именно: комисионна за активация на нова услуга; комисионна за продължаване срока на ползване по действащ договор за услуги; комисионна за задържане на абонат и бонус за добро изпълнение. Ищецът очертава следния начин на работа между страните и изплащане на уговорените комисионни и бонуси: всеки месец дружеството ищец сключвало от името на ответника договори за услуги, които били по определени от ответника бланки и за предлагани от последния стоки и услуги, като всеки един сключен договор се предоставял на служител на дружеството ищец, работещ в Бек офиса, който от своя страна въз основа на получените документи въвеждал в ICE системата данни за конкретния абонат, избрана от него услуга, срок на ползване на същата и данни за търговския консултант, сключил договора. Твърди, че след края на всеки месец, съгласно разпоредбите на т.13.6 от договора и т.8 от Приложение № 3 към него всички оригинали на договори и заявки за услуги, подписани от ищеца и абонати на ответника се предоставяли на Бек офиса на ответното дружество до 5-то число на месеца, следващ месеца на подписването им. Съгласно т.14.5 от договора ежемесечно представител на ответното дружество изпращал на ищеца справка за сключените договори за услуги и справка относно начислените комисионни за съответния период в 2 срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, в който се активирани услугите, въз основа на която ищеца издавал фактура за посочената в справката стойност и в срок от 10 до 30 дни от получаването от получаването й ответника изплащал дължимите комисионни и бонуси. Твърди, че в средата на 2019г. установил, че по отношение на комисионната за задържане на абонат ответника е предоставял некоректни справки, тъй като съгласно уговореното – т.4 от Приложение № 1 комисионната за задържане на абонат се дължи за всяка услуга, активирана по договор за услуги, която е била активна и достъпът до мрежата не е бил спиран или прекратяван в рамките на 6 месеца от сключване на договора за услуги. Като твърди, че уведомил ответника за констатираното несъответствие, но въпреки това не получил категоричен отговор, нито са предприети действия за отстраняването му, с предизвестие прекратил договора, считано от 01.11.2019г., а ответника и понастоящем му дължи неизплатената част от комисионните за задържане на абонат, както следва:

- 7 879.75 лв. с ДДС - неизплатена част от дължимата съгласно т.4 от Приложение № 1 към Договор от м.01.2017 г. комисиона за задържане на абонат за сключени през м.01.2018 г. договори за услуги;

- 6 715.43 лв. с ДДС - неизплатена част от дължимата съгласно т.4 от Приложение № 1 към Договор от м.01.2017 г. комисиона за задържане на абонат за сключени през м.02.2018 г. договори за услуги;

- 5958.65 лв. с ДДС - неизплатена част от дължимата съгласно т.4 от Приложение № 1 към Договор от м.01.2017 г. комисиона за задържане на абонат за сключени през м.03.2018 г. договори за услуги;

- 7 489.73 лв. с ДДС - неизплатена част от дължимата съгласно т.4 от Приложение № 1 към Договор от м.01.2017 г. комисиона за задържане на абонат за сключени през м.04.2018 г. договори за услуги;

- 7 783.85 лв. с ДДС - неизплатена част от дължимата съгласно т.4 от Приложение № 1 към Договор от м.01.2017 г. комисиона за задържане на абонат за сключени през м.05.2018 г. договори за услуги;

- 11 531.56 лв. с ДДС - неизплатена част от дължимата съгласно т.4 от Приложение № 1 към Договор от м.01.2017 г. комисиона за задържане на абонат за сключени през м.6.2018 г. договори за услуги или общо 47 358.97 лв.

Въз основа на изложеното, настоява съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да му заплати сумата от 47 358.97 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за задържане на абонат за сключени за периода 3 м.01.2018 г. - м.06.2018 г. договори за услуги, ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл.367 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който оспорва, че са налице предпоставките за заплащане на претендираното възнаграждение, тъй като комисионата за задържане на абонат по активирани услуги по договор за услуга се дължи за сключени от партньора нови договори с нов клиент, които не са прекратявани в рамките на шест месеца от сключването на договора. Тази комисиона не се дължи за продължаването на срока на съществуващ договор за услуги или за договор, който първоначално не е сключен от партньора. Ако договорът представлява само продължаване на срока на вече действащ договор, това не съставлява услуга, активирана по договор за услуга, сключен от партньора, за какъвто договор ищецът претендира заплащане на възнаграждение. Възразява, че не е спазена процедурата по т.3.3 и т.3.4 от Приложение № 4, които предвиждат, че партньорът има задължение да ангажира възражение, ако е налице несъгласие по предоставените справки /т.3.3/. Ако партньорът не е направил възражение и е изтекъл едномесечният срок за отразяване на корекции в справките, то тези претенции се погасяват. Отделно възразява, че не е спазена и процедурата по т.4 от Приложение № 4, която изисква партньорът да издаде фактура за дължимото от ответника възнаграждение, както и да я изпрати на ответника. Неиздаването на фактура означава, че не е налице дължимо и изискуемо вземане. Твърди, че съобразно уговорката, обективирана в чл.32 от договора, възнаграждението се заплаща в срок от 30 дни от получаването на фактурата за дължимата сума, издадена от ищеца, като ответникът не е получавал издадени от ищеца фактури за претендираните плащания. Заявява, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора с непредставянето на възражение по справките и издаването на фактура за дължимото възнаграждение, поради което не би могъл да претендира заплащане на такова към момента на подаването на исковата молба, поради което на ответника не следва да се възлагат разноските по производството. Навежда възражение за погасяване на вземането за исковия период, поради изтичането на тригодишен давностен срок, тъй като плащанията са периодични и се погасяват с изтичането на тригодишен срок. Заявява и възражение за неизпълнение от страна на ищеца на задължението за предаване на 4 документи, съобразно т.14.5 от договора, което изисква ищецът да предаде оригиналите на сключените от него договори за съответния месец, придружен със списък - опис; предаването на документите се удостоверява с приемопредавателен протокол, подписан и от двете страни. Претендира разноски.

В срока за допълнителна искова молба ищеца оспорва твърдението на ответника, че съгласно т.4 от Приложение 1 към договора е предвидена комисионна само за нови договори, с нов клиент, както и че предвидения в т.3 от договора срок е преклузивен. Оспорва и възражението на ответника, че е неизправна страна, тъй като не е издал фактури, като твърди, че подобно задължение възниква само при коректно съставени справки. Оспорва и възражението за изтекла погасителна давност, като твърди, че вземанията се погасяват с общата пет годишна давност, а дори и да се приеме, че е приложима кратката три годишна давност, то изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 6 месеца от месеца, в който е сключен договора, от който момент започва да тече и давността.

В срока за депозиране на допълнителен отговор е постъпил такъв от ответника, с който се подържат наведените в отговора възражения.

Няма спор между страните, а това е и документално установено, че с Договор от м.01.2017 г., продължил действието си до м.11.2019 г., „Е.Т.Д.И К.“ ЕООД е поел задължение срещу възнаграждение да сключва договори за услуги чрез търговски консултанти от името на „А. * Б.“ ЕАД. Спорът между страните пред първата, а и пред настоящата инстанция е във връзка с предпоставките, при наличието на които се дължи това възнаграждение.

За да се даде отговор на поставения спорен въпрос следва да се разгледат уговорените в Приложение № 1 към договора комисионни и условията, при които същите са дължими, както следва:

- комисиона за активация на нова услуга, която се дължи за първоначална активация на нова услуга на основание валидно сключен от ищеца и предоставен на ответника договор за услуги, размерът на която се определя в зависимост от срока на ползване, за който се активира новата услуга /за 12 или 24 месеца/ и вида на новата услуга, както и дали е активирана по номер, пренесен от мрежата на друг доставчик, като срокът на ползване на услугата не рефлектира върху размера на комисиона, т.е. дори договорът да се прекрати преди изтичането на срока на договора, комисиона 5 се дължи;

- комисиона за продължаване на срока за ползване по действащ договор за услуга се дължи при продължаване на срока на ползване по сключен вече договор за услуги в случай, че срокът на ползване по съществуващия договор е изтекъл или до изтичането му остават не повече от 4 месеца;