Решение № 276 от 05.02.2024, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 925/2023
- Вид
- Решение № 276
- Подписан
- 05.02.2024
- В сила
- 29.02.2024
- Състав
- ДИАНА РАДЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26,ал. 1, предл. 2 и 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26,ал. 1, предл. 2 и 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.66 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99,ал.3 и 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99,ал.3 и 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11,ал.1,т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19,ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.9,ал.2 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 293 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 276 гр. Велико Търново, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20234110100925 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът "АПС Бета България" ЕООД, гр.София твърди в исковата си молба, че между трето за делото лице – „Кредисимо“ ЕАД и ответникът В.
К. С. по реда на ЗПФУР, чрез използване на средства за комуникация от разстояние е сключен договор за кредит № 782048/15.12.2016 г. при Общи условия /ОУ/. Съгласно договора за кредит ответникът е получил сумата от 1000 лева срещу задължение да я върне на 12 бр. вноски по 103,10 лева в срок до 20. 12.2017 г. Сочи, че е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 41, 24 % , както и ГПР в размер на 50 %. Допълва, че съгласно раздел Х, чл. 2 от ОУ кредитополучателят се е съгласил да заплаща обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка просрочена погасителна вноска. Излага, че на 15.12.2016 г. „ Ай Тръст“ и „Кредисимо“ са сключили договор за поръчителство, по силата на който първото дружество се е задължило спрямо второто за всички задължения по договора за кредит, сключен с ответника. На същата дата бил сключен и договор за предоставяне на поръчителство между кредитополучателя и "Ай Тръст", според който дружеството се съгласило да отговаря солидарно за задълженията на 1 кредитополучателя пред кредитора. Излага, че на 18.02.2021 г. дружествотокредитор поканило поръчителя да заплати всички задължения на длъжника по договора за кредит и на 23.02.2021 г. били заплатени сумата от 931,26 лева главница; сумата от 202,84 лева договорна лихва за периода 20.01.2017 г.20.12.2017 г.; сумата от 404, 93 лева обезщетение за забава . Сочи, че поръчителят е уведомил длъжника за извършеното плащане и за встъпване в правата на удовлетворения кредитор на 23.02.2021 г. , както и че му дължи по договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение в размер на 803,05 лева , ведно с 286,72 лева лихва за забава. Ищецът заявява, че с договор за цесия от 02.03.2021г. кредиторът и поръчителят по договора за кредит са му прехвърлили горепосочените си вземания срещу ответника в общ размер на 2628,80 лева и че същите са индивидуализирани в Приложение № 1 към описания договор за цесия от 23.02.2021 г., за което длъжникът е уведомен на посочената от него ел.поща на 30.03.2021 г., а евентуално сочи, че същият следва да се счита за уведомен за цесията и с получаване на исковата молба и приложенията към нея. Ищецът излага, че издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3000/22 г. на ВТРС е връчена по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК. Моли съда да приеме за установено , че ответника му дължи сумите по издадената заповед за изпълнение в общ размер от 2628,80 лева , ведно със законната лихва върху главница от дата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски за исковото и заповедното производство. В съдебно заседание не изпраща представител. С писмено становище поддържа предявените искове.
Ответникът В. К. С., чрез особения си представител адв.С. от ВТАК оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани. Оспорва задължения на ответника, произтичащи от договора за потребителски кредит.
Оспорва реално получена сумата по кредита. Оспорва действителността на договора поради наличие на неравноправни клаузи в него. Оспорва договора за предоставяне на поръчителство. Релевира възражения за нищожност поради противоречие със закона и добрите нрави. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Излага подробни съображения и моли съда да отхвърли исковете. В съдебно заседание поддържа изложеното становище и моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, като обсъди становищата на страните и прецени събраните 2 доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че е издадена заповед за изпълнение №1167/30.11.2022 г. по ч.гр.д.№ 3000/2022 г. на ВТРС по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника В. К. С. в полза на " АПС Бета България" ЕООД за сумата от 931,26 лева главница по договор за потребителски кредит № 782048/15.12.2016 г. сключен с "Кредисимо" АД, ведно със законна лихва от подаване на заявлението26.10.2022 г. до окончателното изплащане; сумата от 803,05 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 15.12.2016 г. сключен с " Ай Тръст" ЕООД, ведно със законна лихва от подаване на заявлението- 26.10.2022 г. до окончателното изплащане; сумата от 202,84 лева възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит за периода от 20.01.2017 г. до 20.12.2017 г.; сумата от 404,93 лева мораторна лихва по договора за потребителски кредит за периода от 20.01.2017 г. до 23.02.2021 г.
; сумата от 286,72 лева мораторна лихва по договора за предоставяне на поръчителство за периода от 23.02.2021 г. до 2.03.2021 г. , както и разноски за заплатена ДТ и юрисконсултско възнаграждение.
От представените доказателства по делото се установява, че на 15.12.2016 г. между "Кредисимо" АД и В. К. С. е сключен договор за потребителски кредит № 782048 при Общи условия, по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит от 1000 лева за срок от 12 месеца , който се погасява на 12 месечни вноски от по 103,10 лева, при падеж на последната вноска на 20.12.2017 г. Договорен е ГЛП от 41,24% и ГПР 50%. Погасителният план е обективиран в Приложение № 1 към договора. На същата дата е сключен договор за предоставяне на поръчителство между " Ай Тръст" ЕООД и В. К.
С.. С него "Ай Тръст" се е задължил да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" и да отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения по договора за кредит срещу възнаграждение, посочено в Приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство. Уговорено е заплащане на месечни вноски по 73,67 лева за периода на действие на договора за кредит , платимо на датите на падеж на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план. На 15.12.2016 г. е сключен договор за поръчителство между "Кредисимо" АД и "Ай Тръст" ЕООД , съгласно който поръчителят " Ай Тръст" се е задължил солидарно за задълженията по договора за кредит предоставен на ответника-потребител. Приети са още 3
Общи условия за предоставяне на кредити и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Видно от договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на 2.03.2021 г.
"Кредисимо" АД наричан Цедент 1 , "Ай Тръст" ЕООД, наричан Цедент 2 и "АПС Бета България" ЕООД - Цесионер, са сключили договор, според който Цедент 2 е изпълнило задълженията на длъжниците по отделни договори за кредит, сключени между Цедент 1 и длъжниците и се е суброгирал в неговите права, като тези вземания са описани в Приложение №1. Цесионерът е придобил вземанията от Цедент 1 в качеството на кредитодател към 23.02.2021 г. и вземанията от Цедент 2, произтичащи от встъпването му в правата на удовлетворения кредитор по просрочени и неплатени задължения по договори за кредит, сключени от Цедент 1 с длъжници, както и вземанията си по договорите за поръчителство по потребителски кредити на Кредисимо към 23.02.2021 г. , съгласно Приложение №1 към договора. Приета е разписка за извършено плащане № 20000000116567269 от 15.12.2016 г. чрез ePay с наредител "Кредисимо" ЕАД и получател В. К. С. с ЕГН ********** за сумата от 1000 лева. Прието е Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между "Кредисимо" ЕАД, "Ай Тръст" ЕООД и "АПС Бета България" ЕООД от 2.03.2021 г., видно от който на позиция № 835 фигурира вземането срещу В. К. С. в общ размер от 2628,80 лева / главници по договор за кредит и по договор за поръчителство, договорни лихви и лихви за забава/. По делото е допусната съдебносчетоводна експертиза, заключението на която е, че по договор за кредит № 782048/15.12.2016 г. на В. К. С. е отпуснат кредит в размер на 1000 лева главница, която сума е преведена на кредитополучателя на 15.12.2016 г. в 13:42 часа чрез системата за електронни плащания ePay. Ответникът е заплатил към "Кредисимо" ЕАД на 31.03.2017 г. сума в общ размер от 190 лева, от които главница по договора за кредит от 68,74 лева- пълния размер на първата погасителна вноска с падеж 20.01.2017 г.; договорна лихва от 34,36 лева - пълния размер, част от месечната погасителна вноска №1 с падеж 20.01.2017 г.; 80,99 лева- вноска по договор за предоставяне на поръчителство , администрирана към гаранта " Ай Тръст" ЕООД, която е пълния размер на вноска № 1 с падеж 20.01.2017 г. и част от вноската, дължима с месечна погасителна вноска № 2- 7,32 лева; лихва за забава в размер на 5,91 лева, начислена за просрочени падежирали задължения по кредита към 31.03.2017 4 г. Актуалният размер на дълга по договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство е в общ размер от 2575 лева, от които главница в размер на 931,26 лева / главницата по вноски от №2 до №12 в пълен размер/; договорна лихва в размер на 202,84 лева /лихвата по вноски от №2 с падеж 20.02.2017 г. до № 12 с падеж 20.12.2017 г. вкл. в пълен размер/; възнаграждение по договор за поръчителство в размер на 803,05 лева; законна лихва за забава върху неплатените вноски по договор за потребителски кредит № 782048/15.12.206 г. в общ размер от 373,57 лева, начислена за периода от 1.04.2017 г. до 23.02.2021 г.; законна лихва за забава върху неплатените вноски по договор за поръчителство в общ размер от 264,28 лева, начислена за периода от 1.04.2017 г. до 23.02.2021 г. Не са представени доказателства относно плащане от страна на поръчителя "Ай Тръст" ЕООД на задълженията по кредита към кредитора " Кредисимо" ЕАД. Размерът на ГПР от 50% по договора за кредит е определен без да се включва възнаграждението по договора за поръчителство. Ако то се включи в общия разход по кредита, ГПР е 382,45%. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният установителен иск е процесуално допустим, депозиран от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок. Съобразно вида на търсената защита, за да постанови положителен за ищеца резултат той следваше да установи пълно и главно основанията и размера на претенциите си, основани на качеството му на кредитор, придобил изискуемо вземане срещу ответника по силата на описания договор за продажба на вземания / цесия/, както и свързаните с това задължения. От приложените по делото писмени доказателства се установи, че между ответника и трето за делото лице- "Кредисимо" АД е сключен договор за потребителски кредит, подчинен на разпоредбите на ЗПФУР. Легалната дефиниция на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние е дадена в чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, според която всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние – едно или повече, е договор за предоставяне на 5 финансови услуги от разстояние. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договора, сред които са, че доставчикът е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора, като доказателствената тежест е възложена изцяло на същия, респективно на лицето, което черпи права от сключването на договора. Съгласно чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления – ЗЕДЕП. Съгласно ал. 3 на същия текст преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. В приложените към договора Общи условия в раздел III са уредени начините на кандидатстване за кредит - чрез подаване на заявление лично, или чрез Партньор, на сайта, или по телефон. Предвидено е, че след получаване на заявлението дружеството изпраща Стандартен европейски формуляр, съдържащ цялата преддоговорна информация, след което кредитополучателят потвърждава получаването на посочения от него e-mail, а при одобрение получава уведомление за това на същия електронен адрес. По делото е приобщен Стандартен европейски формуляр изпратен на 15.12.2016 г. за условията при отпускане на кредит от 1000 лева, договор за потребителски кредит от 15.12.2016 г. , в който са посочени личните данни на ответника- три имена, ЕГН, номер на документ за самоличност, телефонен номер и e-mail адрес, като същите са посочени и в договора за поръчителство, сключен с "Ай Тръст". В документите е разписано, че същите се сключват чрез електронни волеизявления при използван от страните електронен подпис. Отделно от това наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника и "Кредисимо" АД по договор за потребителски кредит № 782048/15.12.2016 г. се доказва и от приетото по делото платежно нареждане от 15.12.2016 г., видно от което чрез електронната платформа e-pay на В. К. С. е преведена сумата от 1000 лева / стойността на отпуснатия кредит по договора/. Заключението на ССчЕ също установява, че на тази дата ответникът е получил сумата от 1000 лева, освен 6 това е извършвал частични погашения по договора. С оглед изложеното съдът счита, че противно на възражението на ответника, ищецът доказа наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника и "Кредисимо" ЕАД, както и реалното предаване на заетата сума, от което произтича и насрещното задължение на кредитополучателя за връщане на заетата сума съгласно условията и срока на договора. В този аспект наведеното възражение от ответника за недоказаност на облигационна връзка между кредитора и ответника е неоснователно. Установи се още, че ответникът е сключил договор за поръчителство с "Ай Тръст" ЕООД според изискванията на чл.4.1 от договора за потребителски кредит за предоставяне на обезпечение в указаните варианти, един от които е чрез сключване на договор за поръчителство с одобрено от кредитора лице. От своя страна кредиторът и поръчителят също са сключили договор за поръчителство. Относно релевираните възражения на ответника за нищожност на договорите поради противоречията им с императивни разпоредби на ЗЗП: Безспорно е, че по договора за паричен кредит сключен от ответника следва да намерят приложение разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9,ал.2 от ЗПК и като такъв попада под защитното действие на Закон за защита на потребителите, който в Глава Шеста предвижда и служебно задължение на съда да следи за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и последиците, ако бъдат установени такива. Анализирайки съдържанието на оспорения договор за паричен кредит съдът намира, че е налице нарушение на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в него е различен от действителния. Съгласно чл.19,ал.1 от ЗПК Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за паричен кредит № 782048 е посочен ГПР от 50% и формално същият не надвишава изискванията, поставени в чл.19,ал.4 от ЗПК, но в тях би следвало да се включат и разходите по сключения от ответника договор за предоставяне на поръчителство с "Ай Тръст" ЕООД и така да се формира общия разход по двата кредита. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително 7 лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Както бе посочено по-горе в чл.4,ал.1 от договора за потребителски кредит е предвидено, че заемателят следва да представи в 48 -часов срок от подаване на заявлението или банкова гаранция, или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо юридическо лице , като в този случай кредиторът има срок от 24 часа за одобряване на заявлението. При неизпълнение на това задължение се счита, че кредиторът не е одобрил заявлението. Очевидно е, че банкова гаранция не би могла да се предостави в посочения срок, поради което по естествен път се стига до сключването на договор за поръчителство с дружество, което е одобрено от кредитора. При направената служебна проверка в Търговския регистър съдът установи, че одобреното от кредитора дружество-поръчител "Ай Тръст" ЕООД е собственост на дружествотокредитор "Кредисимо" АД, което е едноличен собственик на капитала. Двете търговски дружества са регистрирани на един и същ адрес на управление, а в договора за предоставяне на поръчителство е предвидено, че кредиторът е овластен да приема плащания в полза на поръчителя и че при недостиг на платените суми приоритетно се погасяват задължения към поръчителя. Освен това възнаграждението по договора за поръчителство се плаща на същите падежни дати съгласно погасителния план по договора за паричен кредит.