Определение № 2460 от 19.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2460 гр. Пловдив, 18.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502500 по описа за 2024 година

Производството по делото е по чл. 274 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД с ЕИК: 207172780 против Разпореждане № 22348 от 01.08.2024г., постановено по ч.гр. д. № 11783/2024г. на РС - Пловдив, с което изцяло е отхвърлено заявлението, подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения “ АД срещу И. К. К..

Поддържаните оплаквания са за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и постановяване на въззивен съдебен акт по същество на спорния въпрос.

Окръжен съд Пловдив, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД като кредитор срещу длъжника И. К. заявление по чл. 410 от ГПК, с което се иска издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение за следните вземания: сумата от 500 лв. - главница по сключен между длъжника и „Аксес Файнанс“ ООД Договор за кредит „Бяла карта“ № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане; сумата от 51,20 лв. възнаградителна лихва за периода от 11.11.2021г. до 06.02.2022г.; сумата от 1

148,86 лв. - обезщетение за забава за периода от 07.02.2022г. до датата на депозиране на заявлението. В раздел 12 от заявлението /Обстоятелства, от които произтича вземането/ е посочено, че на 18.09.2021г. между „Аксес Файнaнс“ ООД (кредитодател) и И. К. (кредитополучател) е сключен договор за кредит, съгласно който на последния е предоставена сума под формата на револвиращ потребителски кредит в максимален размер на 300 лева с разрешен кредитен лимит по международна кредитна карта Access Finance/iCard/ Visa. На 29.08.2022г. е сключен договор за цесия между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, по силата на който вземането на „Аксес Файнанс“ ООД, произтичащо от договора за потребителски кредит, е прехвърлено на заявителя - „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. т. 2 и 3 от ГПК съдът е длъжен служебно да провери дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, а когато се касае за договор, сключен с потребител - и дали договорът съответства на императивни разпоредби на ЗЗП и ЗПК.

От представения към заявлението Договор за потребителски кредит „Бяла карта“ № *** и Приложение № 1 към него се установява че „Аксес Файнанс“ ООД е предоставило в заем на И. К. сума под формата на револвиращ потребителски кредит в максимален размер на 300 лева с разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта Бяла карта, при дневен лихвен процент 0,12 % и годишен процент на разходите по кредита от 45,09 %.

Според формулировката на клаузата на чл. 1 5 от Договор за потребителски кредит потребителят сам избира вида на обезпечение, което следва да предостави в петдневен срок от сключване на договора поръчителство или банкова гаранция. При непредоставяне на обезпечение е договорена неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец.

Настоящата инстанция счита атакуваното разпореждане за правилно по следните съображения:

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за кредит следва да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването на договора.

Процесният договор за заем формално отговаря на изискването на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него е налице посочване на ГПР. Но посочената общо дължима сума не съответства на действителната такива - в нея не е включен разходът за неустойка за непредоставено обезпечение, което води до и з в од за обоснована вероятност този разход да не е включен и при изчисляване размера на ГПР. Уговорената неустойка несъмнено е разход по 2 смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК във вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Уговорената в договора неустойка за непредоставяне на обезпечение е задължителен за потребителя разход, пряко свързан с предоставения му по договора паричен кредит съгласно посочените императивни разпоредби на чл. чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Действително, съгласно разп. на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит. Но посочената разпоредба визира неизпълнение на основното задължение на кредитополучателя да върне предоставените му в заем парични средства, а не неизпълнение на други негови задължения по договора. Да се приеме противното означава да се допусне възможност за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК , ограничаваща максималния размер на ГПР чрез предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на задължения, различни от задължението за връщане на кредита, размерът на които разходи да не се включва в ГПР. При сключване на процесния договор за кредит е налице именно такава хипотеза – в посочените в договора ГПР и обща дължима сума по кредита не е включена неустойката за непредоставено от потребителя обезпечение, с което е нарушена императивната норма на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и потребителят е въведен в заблуждение относно действително поетата от него финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6 § 1 от Директива 2005/29/ЕО , както и като нарушаване на изискването за добросъвестност. Следователно се налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуална неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143, ал.

1 от ЗЗП.

Предвид констатираното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява недействителен на основание чл.

22 от ЗПК. С оглед разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

3

Видно от материалите по делото, заявителят не е посочил дали са извършени плащания от длъжника по договора и ако са извършени – какви. В случая за съда е невъзможно да определи в рамките на заповедното производство какъв е размерът на невърнатата главница. При това положение, действително дължимите по процесния договор за кредит задължения на потребителя ще следва да се установяват от кредитора в състезателно исково производство, но не и за тях да се издава исканата заповед за изпълнение в производството по чл. 410 от ГПК.

По изложените съображения съставът на ОС-Пловдив намира, че обжалваното, с което изцяло е отхвърлено заявлението на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД срещу И. К., е правилно и следва да се потвърди.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Разпореждане

№ 22348 постановено по ч.гр. д. № 11783/2024г. на РС – Пловдив. от

01.08.2024г.,

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4