Решение № 5348 от 20.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5348 гр. София, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20231110211570 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба от Р. И. К. – представител на „В.Т.П.Б.“ ЕООД, чрез адв. М. А. от САК, срещу електронен фиш серия К № 69 78225 на СДВР, с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.

Недоволна от издадения електронен фиш е останала жалб. К., която обжалва същия чрез адв. А., като твърди, че ЕФ е незаконосъобразен и недоказан. Излага съображения, че в него не е посочен вида на АТТС, с което се твърди, че е установено нарушението, както и дали то е стационарно или мобилно. Твърди още, че тъй като процесното техническо средство е мобилно, е следвало нарушителят да се спре на пътя и да му се състави АУАН, съответно да се издаде НП, като чрез издаване на ЕФ е стеснена възможността за защита на санкционираното лице. Счита още, че мястото на нарушението не е индивидуализирано, тъй като при № 13 на бул. Черни връх има и локално платно. Не ставало ясно и къде е било разположено техническото средство. Претендира приложение на чл. 34 от ЗАНН, като твърди, че ЕФ е издаден извън тримесечния срок от датата на нарушението.

Отделно от изложеното твърди, че жалб. К. не било възможно да е управлявала процесното МПС към посочената в ЕФ дата, тъй като нямала валидно СУМПС. Поради изтеклия дълъг период от време от датата на нарушението до връчването на ЕФ довел до невъзможност да се установи кой 1 служител на дружеството го е управлявал на конкретната дата. Това според жалбоподателят обуславя недоказаност на ЕФ. Счита още, че липсват доказателства за извършено движение с превишена скорост от 18 км/ч в населено място. Иска отмяна на ЕФ и моли за присъждане на направените разноски в производството.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от същия, с която поддържа жалбата и основанията, изложени в нея, като моли за отмяна на ЕФ и присъждане на разноски съобразно приложен списък.

Въззиваемата страна СДВР, редовно призована, не изпраща представител. В постъпили писмени бележки се оспорва жалбата като неоснователна, необоснована и недоказана. Изразено е съгласие за даване ход на делото в отсъствие на процесуален представител на директора на СДВР.

Страната моли за постановяване на решение, с което да се потвърди ЕФ като законосъобразен и правилен. Счита, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.11.2022 г. в 12:49 часа, в гр. София, автоматизирано техническо средство СORDON M2 с № MD1197 заснело лек автомобил „Хюндай Кона“ с рег. № СВ **** ТР, движещ се по бул. “Черни връх“ до № 13, с посока на движение от бул. “Свети Наум“ към бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, със скорост на движение от 68 км/ч, при ограничение на скоростта до 50 км/ч за населено място, съответно било налице превишение на скоростта от 18 км/ч.

Процесният лек автомобил бил собственост на „В.Т.П.Б.“ ЕООД, представлявано от жалб. К., което се установява от справката за регистрацията и собствеността на МПС.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа кредитираните писмени доказателства, приобщени в процеса по реда на чл.

283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, а именно: електронен фиш серия К № 6978225 на СДВР; снимков материал; разпечатка от информационния масив на ОПП-СДВР относно регистрацията и собствеността на МПС; протокол за проверка № 09-СГ-ИСИС от 15.03.2022 г. на видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации, протокол за използване на автоматизирано техническо средство от 15.11.2022 г., преглед на вписан тип средство за измерване; заповед за утвърждаване на образец на електронен фиш; ежедневна форма на отчет; справка – разпечатка от АИС-АНД.

По доказателствата:

2

При постановяване на настоящето решение съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви, взаимно допълващи се и тяхната доказателствена сила не е оборена.

По делото е представен снимков материал, от който се установява точната дата и час на нарушението, измерената скорост и отклонението от установеното ограничение, точните координати, на които е извършено нарушението, регистрационният номер на МПС, както и че процесното нарушение е заснето с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип СORDON M2 с № MD1197. Системата е преминала преглед за техническа изправност, съгласно протокол за проверка от 15.03.2022 г., както и същата е от одобрен тип средство за измерване, видно от справката от интернет страницата на БИМ.

Следва да се има предвид и това, че с оглед разпоредбата на чл.189, ал.

15 от ЗДвП ("изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес"), поради което и съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се установяват регистрационният номер на автомобила; мястото на извършване на нарушението (съвпадащо с мястото, посочено в Електронния фиш); ограничението на скоростта; конкретно измерената скорост на движение; номера на системата за наблюдение, както и това, че автомобилът е бил сам на пътя, т. е. измерената скорост на движение е именно на заснетия автомобил. Ограничението на скоростта в съответния участък е именно до 50 км/ч., важащо за населено място съобразно чл. 21, ал.

1 от ЗДвП.

По делото не се събраха доказателства, от които да е видно, че в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, жалбоподателят е подал декларация за лицето, извършило нарушение, както и да е било направено възражение по ал. 6 от чл.

189 на ЗДвП пред директора на съответната структура на МВР.

Всички събрани по делото писмени и гласни докозателства преценени по отделно и в тяхната съвкупност дават възмжност на съда да установи по безспорен начин изложената по-горе фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, по следните съображения:

Съгласно легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш представлява "електронно изявление, записано 3 върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи". В същия смисъл е и разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП регламентира изрично реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, а именно: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението; мястото; датата; точния час на извършване на нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство; собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата; срока; сметката и начините за доброволното й заплащане.

Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП към процесната дата, със съдържанието на обжалвания електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания. В него са посочени: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението (СДВР); мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер на заснетото МПС и собственикът на същото.

Изрично е и посочено, че електронният фиш се издава на Р. И. К., в качеството на законен представител на „В.Т.П.Б.“ ЕООД - собственик на заснетото МПС. Описано е самото нарушение и е посочена нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, както и санкционната разпоредба, въз основа на която, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, като са указани срока, сметката и начина за доброволно плащане.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая нарушението е описано по разбираем начин, тъй като в оспорения електронен фиш са посочени, както самото нарушение - извършено "нарушение за скорост", посочена е разрешената скорост на движение в процесния участък - 50 км/ч, като изрично е посочено, че ограничението е за населено място; установената скорост на движение 68 км/ч и превишаването на разрешената скорост с 18 км/ч. По отношение на разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и в електронния фиш, следва да се отбележи, че от представения по делото протокол от проверка се установява, че грешката при измерване на скоростта с въпросното техническо средство е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. Тази допустима грешка е отчетена и в конкретния случай. Видно от приложения по делото снимков материал измерената скорост е 71 км/ч, докато в обжалвания електронен фиш е посочена (след приспаднатия толеранс от 3 км/ч в полза на водача) скорост от 68 км/ч, която се явява по-благоприятна по размер от действително измерената скорост от 71 км/ч. Мястото на нарушението е посочено не само чрез джи пи ес координати, а е описано и по лесно разбираем начин – конкретна улица и номер. Не е посочено да е извършено в локално платно, поради което следва 4 да се приеме, че е осъществено на основното платно от булеварда. Изрично е посочено, че е извършено в населено място – гр. София.

С оглед гореизложеното съдът намира, че в конкретния случай не са допуснати съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на електронния фиш на формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество.

От събраните и анализирани по-горе доказателства се установява, както от обективна, така и от субективна страна, че е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на МПС да не се превишава максимално допустимата скорост, валидна за населено място, която е 50 км/час. Движейки се на посоченото в електронния фиш място и време със скорост от поне 68 км/ч (след приспаднатия толеранс от 3 км/ч в полза на водача) обективно е нарушена забраната на чл. 21, ал. 1 т ЗДвП, като превишението на разрешената скорост е с поне 18 км/ч. Ето защо съдът прие, че АНО правилно е квалифицирал нарушението и не е налице несъответствие между фактическото описание и правната му квалификация.

От приложената справка е видно, че собственик на процесния автомобил е „В.Т.П.Б.“ ЕООД. По делото не се събраха доказателства кой е управлявал МПС на 15.11.2022 г., но доколкото чл. 189, ал. 5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 …“, а съобразно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП: „Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.“. В случая, законният представител на юридическото лице - собственик не е посочил друго лице, което да е ползвало автомобила към процесната дата, поради което правилно е била ангажирана именно неговата отговорността.