Решение № 88 от 12.03.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Благоевград, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К. Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана У. при участието на секретаря Мариела Палова в присъствието на прокурора Р. Г. К. и като разгледа докладваното от К. Аршинков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241200601366 по описа за 2024 година С присъда № 50/13.09.2024 год., постановена по н.о.х.д. № 1717/2021 год. на Районен съд - Благоевград, подсъдимият Ж. К. Д. е признат за невиновен в това, че на 06.05.2021 год., около 22,30 часа, на ул. „В“ в гр. С, пред двор на къща, в която компания празнували имен ден, чрез нанасяне на удар с парче от счупена стъклена чаша в областта на лицето на Е. К. У., му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно обезобразяване на лицето за срок повече от 30 /тридесет/ дни, поради което и на основание чл.

304 от НПК във вр. с чл.12, ал. 1 от НК, го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

Със същата присъда БлРС е отхвърлил като неоснователен предявения от М Е. У. в качеството и на наследник на починалия в хода на процеса Е. У. граждански иск срещу подсъдимия за причинени от престъпното деяние неимуществени вреди.

С оглед постановената оправдателна присъда и на основание чл. 190, ал.

1 от НПК съдът е постановил направените по делото разноски в досъдебната и съдебната фаза на процеса да останат за сметка на държавата.

1

Срещу присъдата на първоинстанционния съд в законния срок е депозиран протест от Районна прокуратура – Благоевград, в който се навеждат възражения за необоснованост и незаконосъобразност. Според прокурора въприетата фактическа обстановка се дължи на неправилна интерпретация на събраните доказателства и игнориране на заявеното от разпитаните свидетели.

В тази връзка не е отчетено заявеното от свидетелката К, която отрича да е видяла как пострадалия Е. У. е нанасял побой над подсъдимия. В подкрепа на заявеното от нея са и показанията на свидетеля П, възприел подсъдимия и К да вървят един след друг непосредствено след деянието. Изцяло са пренебрегнати и показанията на св. И У., който според съда е активен участник в нанасянето на побой над Д.. В показанията си той е посочил, че е видял, излизайки на улицата, как подсъдимият нанася удар със счупена чаша в областта на лицето на Е. У., както и в областта на рамото на Г У.. Те са лицата, участвали пряко в конфликта и заявеното от тях е от съществено значение за установяване на обективната истина по случая. Прокурорът счита, че от данните по делото не може да се установят предпоставките на неизбежна отбрана спрямо подсъдимия, поради което предлага оправдателната присъда да бъде отменена и постановена нова такава от въззивната съдебна инстанция, с която Д. дъ бъде признат за виновен по водигнатото му обвинение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград поддържа протеста по изложените в него съображения, съгласявайки се с направената в него интерпретация на доказателствената съвкупност.

Жалба срещу присъдата на БлРС е депозирана и от името на М Е. У., граждански ищец и частен обвинител, конституирана в този смисъл като наследница на починалия в хода на процеса Е. У., с която също се оспорва обосноваността и законосъобразността й. Оспорва се интерпретацията на свидетелските показания и се изтъкват множество противоречия в показанията на кредитираните от съда свидетели, което е опорочило и направените изводи. Освен това се изтъква колебливата позиция на самия подсъдим, който отрича да е нанасял удари срещу пострадалия Е. У., от което логично се изключва приложението на института на неизбежната отбрана.

Цитираният институт предполага активни действия от страна на обвиненото лице, което признава, че е извършило противоправни действия, но с намерение да се защити. Неправилно са кредитирани и показанията на свидетелите К и П, които в проведените очни ставки са сериозно разколебани 2 в поддържаното от тях. Оспорва се и отхвърлянето на гражданската претенция за обезвреда, отразяваща претърпените от пострадалия болки и страдания от причиненото му увреждане. Иска се отмяна на атакуваната присъда и признаването на Д. за виновен в нанасянето на телесна повреда на Е. У. и уважаване в цялост на предявения граждански иск.

В хода на пледоариите пред въззивната съдебна инстанция повереникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения, считайки, че са налице основания за отмяна на присъдата, опорочена поради неправилната преценка на свидетелските показания и заключенията по изпълнените експертизи.

Защитникът на подсъдимия оспорва изцяло както протеста на прокуратурата, така и жалбата на ГИ и ЧО, считайки, в мотивите си БлРС е дал точна и вярна оценка на събраните доказателства, установяващи именно възприетата фактическа обстановка. Налице са достатъчно доказателства, че именно на подсъдимия е нанесен побой от тримата У.и, срещу които той се е защитавал, потвърдено в показанията на свидетелите К и П. Правилно е преценено от първата инстанция, че именно Д. е сезирал органите на МВР на тел.112 и то неколкократно, сочейки при разговора си с дежурния оператор, че е бил пребит от трима души. В подкрепа на думите му са и СМЕ, посочили, че само от бутане и падане на терен не е възможно да са му приченине установените наранявания. Приложението на неизбежната отбрана към действията му е оправдано и безспорно установено, поради което и оправдателната присъда следва да бъде потвърдена, включително и по отношение на предявения граждански иск.

Подсъдимият Д. поддържа заявеното от защитника му като в предоставената му последна дума заявява, че с действията си тримата У.и са искали не да го бият, а да го убият, което следва от причинените му наранявания по цялото тяло. Моли съда да потвърди присъдата на БлРС.

Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и собствен анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На първо място следва да се отбележи, че първата съдебна инстанция е разгледала задълбочено събраната по делото доказателствена съвкупност, обяснявайки ясно и логично кои свидетелски показания кредитира и защо.

3

Отчетена е връзката на свидетелите с всяка от страните и съотношението между дадените показания и обективно установените находки по подсъдим и пострадал, което е позволило на съда обосновано да заключи, че заявеното от пострадалия Е. У. и племенниците му Г и И У. цели да прикрие собственото им противоправно нападение, довело и до ответните защитни действия от страна на Д.. На второ място и при ясно разграничение на действията на двете страни в конфликта, на база заключението по съдебно-психологическата експертиза и кредитираните гласни доказателства, напълно обосновано е приложен института на неизбежната отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК.

Съдът не се е задоволил да посочи само наличните и безспорно установени по казуса предпоставки за оневиняването на подсъдимия, но е разгледал и всички възможни хипотези за това дали действията на Д. не надхвърлят интензитета на упражненото срещу него насилие, заключавайки обосновано, че в създалата се ситуация и реално съотношение на силите, за подсъдимия е било наложително да причини установените по пострадалия увреждания, за да се защити. В тази връзка и при обективно установена фактическа обстановка, почиваща на адекватен и логичен анализ на събраните доказателства, първата съдебна инстанция е направила и верни правни изводи, които се споделят и от въззивния съд.

С направените уточнения и с оглед задълженията на инстанция по същество съдът намира, че подсъдимият Ж. Д. от една страна и пострадалият Е. У. и неговите племенници И и Г У.и от друга страна, са съседи и живеят в гр. С, като къщите им се намират на ул. „В“, сравнително близо една до друга.

Д. и У. не поддържали близки отношения, а първият от тях по-често контактувал с Г У., с който си вършили взаимни услуги.

На 06.05.2021 год. /Г/ св.Г.У. имал рожден ден и имен ден, поради което празнувал с компания в двора на къщата си, находяща се на ул.В”№15, където живеел и Е. У.. На тържеството присъствали и свидетелите ........ Около 22.30 часа при празнуващите отишъл и подсъдимия Д., седнал до свидетеля П и си налял в една чаша от носеното от него вино. Скоро след това към него се приближил св. Г У. и му казал да излязат отвън за малко. Двамата излезли пред дома и към тях се присъединили И У. и Е. У.. Г У. обвинил Д., че има интимни отношения с майка му, след което запознал да му нанася удари и го блъснал на земята, при което се счупила носената от подсъдимия чаша. Е. У. и И У. също се включили в нанасянето на побоя над Д., удряйки го с ръце и 4 ритайки го с крака. В един момент и изпитвайки силен страх за оцеляването си в създалата се ситуация, подсъдимият замахнал с държаната от него счупена чаша и ударил Е. У. в областта на лицето, причинявайки му дълбока рана. Случилото се било чуто от присъстващите на тържеството и свидетелят П веднага излязъл, възприемайки как тримата У.и нанасяли удари по падналия на земята подсъдим. П се намесил и опитал да ги разтърве, което помогнало на Д. да се отскубне и отдалечи в посока към дома му. В този момент бил забелязан от свидетелката К, която му помогнала да се прибере. Тя съобщила на св. Ч, че подсъдимият е бил бит, който се обадил на сина му и го уведомил.

Св. Д. веднага се прибрал в къщи и възприел следите от насилие върху баща си, след което веднага звъннал на тел.112. Тъй като очакваната линейка закъсняла, той решил и закарал лично баща си до МБАЛ „Пулс” в Благоевград, където го прегледали и назначили лечение. За инцидента били уведомени и органите на МВР като на място в гр. С пристигнали свидетелите ........ Тъй като на място не били установени нито подсъдимия, нито пострадалия, те уведомили дежурния в полицейското управление, който изпратил в болницата друг екип в лицето на полицаите ...... Когато двамата пристигнали, пострадалият Е. У. също се намирал в болничното заведение и му се оказвала помощ. Съобразно дадените им указания полицаите задържали Д., а по-късно се образувало и досъдебно производство.

В хода на наказателното производство от разследващия орган е била назначена СМЕ, от чието заключение се установява, че на Е. У., в резултат на нанесения му удар в областта на лицето със счупената чаша, му било причинено трайно обезобразяване на лицето за срок повече от 30 /тридесет/ дни, квалифицирано от правна гледна точка като средна телесна повреда.

Експертът освен това е допълнил, че установеното увреждане на лицето добре отговаря да е получено от порязване със счупено стъкло, вкл. с парче от счупена стъклена чаша. Според него са налице и други травми по изследваното лице, които могат да бъдат получени и при падане. В хода на съдебното следствие пред първата инстанция вещото лице е поддържало заключението си, уточнявайки механизма на причиняване на описаните увреждания, както и оздравителния период до пълно възстановяване.

В хода на съдебното следствие СМЕ е била назначена и по отношение на подсъдимия, чието заключение се базира на представени от него медицински документи. Видно от представеното заключение е, че на Д. са били причинени 5 оток, охлузване и кръвонасядане в областта на челото, оток и кръвонасядане на клепачите на дясното око, субконюнктивален кръвоизлив на дясното око, оток и кръвонасядане в двете слепоочни области на главата, оток, кръвонасядане и разкъсване на лигавицата на долната устна, разклащане на горните четири резеца I-II степен, силно изразен оток и синкавозеленикаво кръвонасядане в дясната страна на гръдния кош с плътна консистенция, оток, кръвонасядания и дълбоки охлузвания на двете колена. Според експерта, медико-биологичните характеристики на описаните увреждания отговарят на временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Относно механизма на причиняването им е посочил, че могат да се получат от удари с ръце и крака, както и по време и място, описани от освидетелствания.