Решение № 354 от 21.11.2019, Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Провадия, 21.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПРОВАДИЙСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ при участието на секретаря М.А.след като разгледа докладваното от съдията гр. дело №8 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христо Смирненски“ 9, партер, офис 1-2, срещу И.А.Т. с ЕГН **********, с адрес *** за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва: 500 лв. главница;

87.61 лв. договорна лихва за периода 15 октомври 2017 г. до 12 юни 2018 г.;

236.25 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 236.25 лв. такса за експресно разглеждане на документите; 245 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 47.48 лв. от 16 октомври 2017 г - датата на настъпване на забава, до датата на подаване на заявлението - 20.10.2018 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, както и направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

В исковата молба се излага, че ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.

Твърди се, че е сключен договор за паричен заем № 5383742 от 15 септември 2017 г. между „Вива Кредит“ ООД като Заемодател и И.А.Т. като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверявал, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.

Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подавали от името на ищеца бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 5/2/2018 между „Вива Кредит“ ООД,

ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, по силата, на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да предостави на ответника паричен заем в максимален размер на 500 лв., под формата на паричен заем, който се усвоява в търговски обект от клоновата мрежа на „ИЗИПЕЙ“ АД, С подписването на договора, И.А.Т. удостоверява, че е получил от Заемодателя заемната сума от 500 лв., като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума. Заемополучателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 587.61 лв., ведно с договорната лихва на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 87.61 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане).

Следва да се има предвид следното - ако Заемателят не изпълни задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски, Заемодателят има право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето вземане, което от своя страна може да доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от Заемателя.

По договора за паричен заем, И.А.Т. е извършвал плащания в общ размер на 306.00 лв. Към настоящия момент дължимата главница е в размер на 500 лв.

За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем 5383742 от 15 септември 2017 г. между страните, ответникът дължал договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва била в размер на 87.61 лв. за периода от 15 октомври 2017 г. - датата на първата вноска до 12 юни 2018 г. - датата на настъпване на падежа на договора.

Разпоредбите на договора предвиждали, че и че Заемателят заявява доброволно да се ползва от допълнителната услуга по експресно разглеждане, на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от Заемодателя. Ответникът дължал такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 236.25 лв.

Съгласно клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия ИЛИ валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на Заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 236.25 лева, която е дължима на падежната дата на погасителната вноска.

Претендираната неустойка представлявала такава за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава и се начислявала еднократно, след 3 дни от датата на сключения между страните договор. Клаузата за неустойка била инкорпорирана в договора още при самото му подписване, но в случай, че заемателят изпълни посочените условия, неустойка не се начислявала. Следвало да се подчертае, че неустойката за неизпълнение се начислява еднократно в момента на допускане на неизпълнението и за същата не е налице период за начисляването й.

Дължимата към настоящия момент неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение била в размер на 236.25 лв.

Разпоредбите на договора предвиждали, че кредитополучателят се е запознал с Тарифа на Вива кредит ООД, която е била актуална към датата на сключване на договора и се намирала, както във всеки търговски обект от клоновата мрежа и партньорска мрежа на Заемодателя, така и на интернет страницата - www.vivacredit.bg.

Тарифата представлявала неразделна част от договора. В последната е било посочено, че при забава на плащане на погасителна вноска, ответникът дължи на Кредитора определени суми, представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просроено вземане, както и разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. В настоящия случай А.Л.И.дължал разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 245 лв.

Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 12 юни 2018 г.. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължавал виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължал и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 47.48 лв. от 16 октомври 2017 г - датата на настъпване на забава, до датата на подаване на заявлението - 20.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника адв. А.П..

В него твърди, че предявеният иск по чл.422 от ГПК, е нередовен и недопустим, по следните съображения:

Като основание за подаване на Заявление по чл.410 от ГПК и настоящата искова молба се сочи Рамков договор за прехвърляне на парични задължения / цесия / от 01.12.2016г. на основание чл.99 от ЗЗД между „Вива Кредит“ООД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ********* и Приложение № 1 към него от 05.02.2018г. по силата на които вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Според ищецът, Заповедта за изпълнение на парично задължение е била връчена на М.В.П. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Под формата на „особено искане“ ищецът е поискал уведомлението за цесия да бъде връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата. Към екземпляра на исковата молба, предназначен за ответника е приложено уведомление за цесия, което не отговаря на изискванията за валидност на документ и на чл.99 от ЗЗД. Същото е адресирано до И.А.Т., без други данни за индивидуализиране на адресата и без данни за автора. Доколкото ищецът заявява като основание на вземането си именно Договор за цесия, то за да има действие спрямо ответника, Длъжникът по цесията трябва да бъде уведомен за нея. Съобщението е едностранно изявление за прехвърлянето.

То е неформално и със свободно установено съдържание, но то трябва да бъде направено от цедента, а не от цесионера. Това ясно личи от чл.99, ал.З и ал.4 от ЗЗД. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.Цесията поражда действие за длъжника от момента на уведомяването му, т.е. до момента на уведомяването на длъжника негов кредитор остава цедента, независимо, че вече е извършена цесията и длъжникът не само може, но е длъжен да изпълни на стария кредитор (до момента на уведомяването). Към настоящия момент, както и към датата на предявяване на исковата молба, включително и към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, извършената цесия, няма действие по отношение на длъжника, поради неизпълнение на задължението за уведомяването му. Ищецът не може да се легитимира като надлежна страна и предявения от него иск е процесуално недопустим, поради липса на активна процесуална легитимация.

Съгласно чл.422, ал.1 ГПК искът за установяване на вземането се смятал предявен от датата на подаване на заявлението. С т.4г от TP No 4 от 18.06.2014г. по Тълкувателно дело No 4/2013 на ОСГТК на ВКС бе прието „Когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл.99, ал.4 ЗЗД/.“

Съгласно т.10б от ТР №4 от 18.06.2014г. по ТД №

4/2013 на ОСГТК, ВКС при настъпило частно правоприемство легитимиран да предяви иска е праводателят - заявител в заповедното производство, на когото съдът е дал указанията по чл.415, ал.1 ГПК. Исковият процес продължава между заявителя и ответника по правилото на чл.226 ГПК със съответно приложение и на нормите на 226, ал.2 и ап.З ГПК. В хипотезата на частно правоприемство по договор за цесия, цесионерът няма качеството на заявител и указанията по чл.415, ал.1 ГПК се дават от съда на цедента, който е легитимиран да предяви иска. С предявяването на иска е създадена висящност на исковия процес от момента на подаване на заявлението, към който момент цедентът е носител на спорното право, поради което същият не предявява чужди права пред съд. В течение на делото той е праводател на прехвърленото спорно право и първоначална страна по смисъла на чл.226, ал.1 ГПК. При частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда па чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът, като намира приложение нормата на чл.226 ГПК.