Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 27052 от 02.08.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 35646/2022
Вид
Определение № 27052
Подписан
02.08.2023
В сила
02.08.2023
Състав
Теодора Ангелова Карабашева

Цитирани разпоредби

  • чл.127 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.159, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38а, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38а, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.44, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл.155, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27052 гр. С., 02.08.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Анг. Карабашева като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Гражданско дело № 20221110135646 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на „(ФИРМА)” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А. А. и И. Е., със седалище и адрес на управление – град С., ул. (АДРЕС), против М. В. С., ЕГН: **********, адрес гр. С., п.к. ****, район В., ж.к.

(АДРЕС), в качеството на законен наследник на починалата Т. В. С., ЕГН: **********, адрес гр. С., п.к. ****, район В., ж.к. (АДРЕС).

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответницата, като в предвидения от закона срок е депозиран отговор на исковата молба, с който оспорва предявеният иск и твърди, че сумите са изцяло изплатени.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че ответницата не е заплатила за доставена топлинна енергия следните суми: 476,38 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите; 135,81 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 14.09.2019 г. до 1

26.05.2022г.; 18,12 лв. - главница за дялово разпределение за периода м. 11.2019 г. до м.

04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и сумата от 3,97 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 30.12.2019 г. до 26.05.2022г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до изплащане на вземането.

Твърди се, че М. В. С., в качеството на законен наследник на починалия длъжник Т.

В. С., е била клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката и притежава качеството „потребител“ по силата на нормативните актове. В настоящия случай, съгласно чл. 63, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, „При смърт на клиент- физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл.12, т. 12 / 30-дневен срок/, чрез подаване на заявление за промяна на партидата.

Сочи се, че за процесния период са действали Общи условия за продажба на топлинна енергия от “(ФИРМА).” АД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение № ОУ-021/22.04.2002 г. и Решение № ОУ- 026/11.05.2002 г. на КЕВР на основание чл. 106а, ал.

1 от ЗЕЕЕ/, както и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “(ФИРМА).” АД на потребители в гр. С., приети с Решение по т. 5 от Протокол № 35/11.11.2004 г. и с Решение по т. 7 от Протокол № 45/15.09.2005 г. на Съвета на директорите на “(ФИРМА).” АД и одобрени с Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на КЕВР, ОУ - одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008г. на КЕВР, в сила от 14.01.2008г., като и сега действащите ОУ- одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на КЕВР, в сила от 12.03.2014г. В раздел XI от ОУ от 2014 г. - „Заплащане на ТЕ”, чл. 33, ал.1 /раздел VIII от ОУ от 2008 г., чл. 33, ал.1 ;раздел VII от ОУ от 2005 г., чл. 32, ал. 1 ;раздел VI - чл. 30, ал. 1 от ОУ от 2002 г./ е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответниците/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, като клиентът на топлинна енергия изпада в забава в 45-дневен срок от издаването на фактурите: Чл. 33. (1) Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. (2) Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Ищцовото дружество посочва, че етажната собственост, в която се намира топлоснабденият имот, била сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „(ФИРМА)” ЕАД, а въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение и сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са били начислявани от “(ФИРМА).” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - „(ФИРМА)” 2

ЕАД., на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия за абонатен № 267892 през процесния период и не е погасил задължението си.

Предвид гореизложеното, се иска съдът да постанови решение, с което да осъди М. В.

С., ЕГН: **********, адрес гр. С., п.к. ****, район В., ж.к. (АДРЕС), в качеството на законен наследник на починалата Т. В. С., ЕГН: **********, адрес гр. С., п.к. ****, район В., ж.к. (АДРЕС) да заплати на „(ФИРМА)” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А. А. и И. Е., със седалище и адрес на управление – град С., ул. (АДРЕС) следните суми: 476,38 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, 135,81 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 14.09.2019 г. до 26.05.2022г., 18,12 лв. - главница за дялово разпределение за периода м. 11.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и сумата от 3,97 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 30.12.2019 г. до 26.05.2022г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до изплащане на вземането.

Прави се искане за присъждане на направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявената искова претенция и сочи, че претендираните суми са погасени изцяло чрез плащане.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно, кумулативно съединяване следните искови претенции:

- по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за процесния периода - правната квалификация е чл. 149 вр. чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.86 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за главница, представляваща стойността на цена за услуга дялово разпределение за процесния период - правната квалификация е чл. 149 вр. чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за лихва върху главницата за дялово разпределение - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.86 от Закона за задълженията и договорите;

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

3

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

1 - по исковете за дължимост на вземането за главница и лихва за забава – на ищеца е доказателствената тежест да докаже претенцията си по размер и основание, а за ответникът е тежестта да докаже точно изпълнение на задължението за плащане.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване, че ответникът притежава качеството „потребител“ по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката.

За ищеца е доказателствената да установи в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК, че ответникът е имал достъп и е потребил реално твърдяната от ищеца топлинна енергия по размер – количество и цена, като съответно на това и следва да установи количеството и цената – единична и обща на сумите за дялово разпределение.

Ответникът носи доказателствената тежест да докаже точно изпълнение на задължението и заплащане на претендираните суми.

По доказателствените искания:

По заявените от ищеца доказателствени искания за допускане като доказателства, на представените писмени такива– съдът счита, че същите са относими и следва да бъдат допуснати.

По доказателствените искания на ищеца за допускане и назначаване на съдебно счетоводна и съдебно техническа експертиза - съдът приема тези искания за относими и допустими, като по тях ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.

По искането за привличане на трето лице – помагач на страната на ищеца:

На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, ищецът е заявил искане като трето лице да бъде привлечена фирмата за дялово разпределение – „(ФИРМА)“ ЕАД, фирмата извършваща дяловото разпределение на ТЕ на топлоснабдения имот, като се твърди, че това е дружеството, което е извършвало дяловото разпределение на топлинна енергия за топлоснабдения имот. Сочи се, че ищецът и това трето лице имат сключен договор при общи условия - за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост. Сочи се, че през процесния период „(ФИРМА).” ЕАД е остойностявала топлинната енергия за процесния имот по данни предоставяни от това дружество.

Сочи се, че доколкото търговецът разпределя потребената топлинна енергия между потребителите в сградата за “(ФИРМА).” ЕАД съществува правен интерес от привличането на това трето лице-помагач, тъй като при евентуално неуважаване на предявения иск поради оспорване на извършеното дялово разпределение на топлинна енергия, дружеството – ищец има право на регресен иск срещу това дружество.

При така заявените твърдения на ищеца, за наличието на правен интерес от 4 привличането на трето лице помагач на страната на ищеца, съдът е мотивиран, като съобрази и спазването на процесуалния срок – да уважи това искане и допусне до участие на страната на ищеца трето лице – помагач, посоченото от ищеца.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК и на основание чл.219 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до участие и конституира като трето лице помагач на страната на ищеца – „(ФИРМА)” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. (АДРЕС)“.

До третото лице – помагач на ищеца - да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата към нея, както и препис от отговора на исковата молба на ответника, като му указва, че може да изрази становище и заяви доказателствени искания – не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите ще бъдат приети от съда за просрочени и като такива неизвършени.

ЗАДЪЛЖАВА третото лице – помагач да представи НЕ ПО-КЪСНО ОТ ПЪРВОТО ПО ДЕЛОТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ следните документи: Документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение, съставяни за имота на ответниците през процесния период; Документи удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки за процесния период на представител на етажната собственост; Протоколи за неосигурен достъп на служител на ФДР за отчет на измервателните уреди в СЕС /ако такива са съставяни/; Документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение.