Решение № 795 от 17.07.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 795 гр. Кюстендил, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20261520100380 по описа за 2026 година

Съгласно Определение № 18/13.01.2026 г., постановено по гр. д. № 1924/2025 г. по описа на Районен съд - Карнобат, на основание чл. 113 от ГПК, съдът е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Кюстендил.

Депозирана е искова молба с вх. № 8001/29.12.2025 г. /на Районен съд Карнобат/, и вх. № 1566/04.02.2026 г. на Районен съд - Кюстендил, от „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК: 201196810, адрес: гр. София 1408, район „Триадица“, ж. к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ №17, ап. 1, представлявано от Б. Н. – управител, чрез юрк. Л. Г., с приложено пълномощно, против А. Б. М., ЕГН **********, адрес: *******************.

Сочи се, че на 29.01.2025 г. ищцовото дружество и ответникът, като кредитополучател сключили Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ******* при условията на ЗПФУР /Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние/. Последното станало въз основа на данни, публикувани на сайта www.minizaem.bg. Там били публикувани и общите условия по договора. След като ответникът изпълнил всички надлежни процедури, включително код, линк, телефонен разговор с ответника и представител на ищцовото дружество и предоставяне на негова снимка тип „селфи“ и се установява, че личната му карта е валидна след справка от сайта на МВР, то на М. бил предоставен кредит в размер на 1 000 лв. Сумата й била преведена по посочена банкова сметка към „Банка ДСК“ АД. Погасяването на главницата следвало да се извърши на 30 месечни вноски, първите 29 от които в размер на 33, 33 лева за периода от 29.01.2025 г. до 18.06.2027 г., а последната с падеж 18.07.2027 г. в размер на – 33, 43 лв. Към датата на подаване на настоящата 1 искова молба, ответникът не е осъществявал плащания по кредита. Бил изпратен имейл на ответника, чрез който на датата на получаването му – 19.09.2025 г., надлежно била обявена предсрочната изискуемост на задълженията му.

С оглед на горното се иска да се постанови съдебно решение, с което да се признае за установено, че А. Б. М., ЕГН **********, адрес:

*******************, дължи и следва да плати на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК: 201196810, адрес: гр. София 1408, район „Триадица“, ж. к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ №17, ап. 1, сума в размер на 1 678, 46 лева, от които 1 000, 00 лева главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ******* от 29.01.2025 г., 60, 46 лева договорна/възнаградителна лихва за периода 29.01.2025 г. до 27.08.2025 г., 618,00 лева – такса ангажимент, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на депозиране на исковата молба до пълното погасяване на дължимата сума, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 727/23.09.2025 г. по ч. гр. д. № 1137/2025 г. по описа на Районен съд – Карнобат.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, н е изпраща представител. Депозирали са молба за даване ход на делото в отсъствие на представител на дружеството, както и се прави искане за постановяване на решение при условията на чл. 238 от ГПК.

Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не е депозирал искане за даване ход на делото в негово отсъствие, не оспорва ищцовите претенции, не е депозирал писмен отговор.

По допустимостта на исковете:

Производството по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 от ГПК е пряко обвързано със заповедното. Тази пряка обвързаност произтича от обстоятелството, че искът по чл. 422 от ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Тази идентичност е процесуална предпоставка за допустимост, за наличието на която съдът следи служебно. В конкретния случай сочената идентичност между страните и предмета е налице, установителните искове са предявени в законоустановения за това срок, поради което съдът приема, че са допустими и съдът следва да се произнесе по тяхната основателност.

Като разгледа книжата по делото съдът констатира, че искането за постановяване на неприсъствено решение е основателно, доколкото са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК - ответникът не е представил отговор в срок на исковата молба, не се явява в първо съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а с оглед заявеното искане от ищеца, не са налице процесуални пречки за постановяване на 2 неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 от ГПК.

Съдът счита, че искът е вероятно основателен с оглед представените по делото писмени доказателства: Договор за предоставяне на кредит №******* от 29.01.2025 г., включващ погасителен план, Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от „Изи финанс“ ЕООД, известие за предсрочна изискуемост, данни от онлайн комуникация между страните по делото.

Извън посоченото, съдът не излага подробни мотиви по смисъла на чл.

236, ал. 2 от ГПК, съгласно разпоредбата на чл. 239 ал. 2 от ГПК, а настоящото решение се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 от ГПК, то на ищеца се следват разноски. Същият претендира разноските в заповедното и исковото производство, доказал е плащането им, приложил е списък за разноски по чл.

80 от ГПК и ги е претендирал своевременно /л. 26/. Поради това ответникът ще бъде осъден за сумата от 76, 71 /седемдесет и шест евро и седемдесет и един цента/ евро - разноски за платена държавна такса в исковото производство и 200, 00 /двеста/ евро представляващи юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство, както и сума в размер на 14, 59 /четиринадесет евро и петдесет и девет цента / евро с левова равностойност в размер на 28, 53 лева представляващи държавна такса в заповедното производство и 25, 56 /двадесет и пет евро и петдесет и шест цента/ евро с левова равностойност в размер на 50, 00 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.

По обжалваемостта:

Настоящият съдебен акт, по аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че А. Б. М., ЕГН **********, адрес: *******************, дължи и следва да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК: 201196810, адрес: гр. София 1408, район „Триадица“, ж. к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ №17, ап. 1, сума в общ размер на в общ размер от 1 678, 46 лева /858, 18 евро/, от които 1 000, 00 лева главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ******* от 29.01.2025 г., 60, 46 лева договорна/възнаградителна лихва за периода 29.01.2025 г. до 27.08.2025 г., 618, 00 лева – такса ангажимент, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на депозиране на исковата молба до пълното погасяване на дължимата сума, за които суми е издадена Заповед за 3 изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 727/23.09.2025 г. по ч. гр. д. № 1137/2025 г. по описа на Районен съд – Карнобат.

ОСЪЖДА А. Б. М., ЕГН **********, адрес: ******************* ДА ПЛАТИ на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК: 201196810, адрес: гр. София 1408, район „Триадица“, ж. к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ №17, ап. 1, сума в размер н а 76, 71 /седемдесет и шест евро и седемдесет и един цента / евро или представляващи разноски за платена държавна такса и 200, 00 /двеста/ евро представляващи юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство, както и сума в размер на 14, 59 /четиринадесет евро и петдесет и девет цента/ евро с левова равностойност в размер на 28, 53 лева представляващи държавна такса в заповедното производство и 25, 56 /двадесет и пет евро и петдесет и шест цента / евро с левова равностойност в размер на 50, 00 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.

Препис от решението да се връчи на страните (по общите указания на чл. 7, ал. 2 ГПК).

Решението НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване – арг. от разп. на чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4